По късен залез
По залез песните са тъжни.
Вървят по кръг от тишина-
отброили толкоз тактове на изгрев,
заспиват в хоризонта на нощта. ...

Аз не прося по милост любов!
Ни за моята диря отплата!
С халоснù чувства нито на лов
за илюзии пращам душата си!
Нито синковец мамин теша, ...

Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво - ...

Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в ...

Магична приказка за Любовта
От Кирил Калудов и Недка Ананиева
Разказвай ми за твойте вещерски неволи.
Пиши! Не съм те карал да говориш!
Без друго предпочитам да чета! ...

Две съдби преплетоха се във едно.
Две съдби живяха заради едно.
Това едно се оказа любовта.
Любов която моето сърце със твоето я сподели.
Съдбата моя сигурно ме тя обича, щом на мен те подари.? ...

Ние с теб все ще се разминем,
зад някой ъгъл, на някой кръстопът.
Ще чакаме всичко да отмине
и все някога душите да се засекат.
Но все по-трудно се вярва в това ...

Далеч не е часът, в който
на вратата ще почука Тя,
тази, с черната качулка
и голямата Коса.
Ще ме погледне с безжизнени очи, ...

Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби ...

Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. ...

Животът е странно нещо. Кога да се родиш, кога да умреш?. Истината е, както казва бай Иван:
" Преди да се родя не съм пил! След това няма да пия! Абе, дай сто грама!"
Бай Благо беше и е добър Човек. Когато беше старото време той завърши техникум.
Тракторите бяха неговата слабост. Работа обаче нямаше ...

Дали е добро утрото? Събуждаш се! Искаш да прогледнеш, да запалиш цигара. Да! Трябва ти светлината! Трябва ти огънче!
Тъмно е, здрач... Нямаш огънче... няма и кой да ти подаде... Е.. няма... Ще вървиш в тъмното дано се научиш да внимаваш в,, стъпките,,! А огънче.. няма да пушиш. Вредно ще да е. Така ...

Прости ми ти.
Нараних те аз жестоко и не мога да те върна.
Болката в сърцето ме пронизва и света ми отново се преобърна.
Не искам аз да те ранявам но кажи ми как да го направя?
Тежки думи аз изрекох съжалявам,поуката научих за което. ...

Ние сме дюли!
Никой не ни бере!
Капем! Есен е.

Ти не знаеш, но аз те обичам
и те чакам пред твойта врата.
Всеки ден нови дрехи обличам
и те чакам да дойдеш сама!
След косите ти тръгвам, вървя, ...

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...

ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...

Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...

8.
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...

В един дом, отпред с цветна градинка
живеело момиче на име Латинка.
Работна, грижовна към всички била,
Запеела ли, сякаш златен лъч светлина
огрявал пътя, градинката, двора, ...

Синьото небе е смях,
а листата - огнен прах
и минутите преливат,
в гъсти мигове се вливат.
Плези слънцето лъчи, ...

Коя ли вяра е реалистична
и към доброто ще ни води?
Може ли по пътеката оптимистична
без страх от зло да ходим?
Наистина тук разруха има, ...

НАЧАЛО
...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.
Слаба съм, не стъпвайте върху ми!
Грозна съм, като пещерен червей...
Камъкът ме пази, топлината ме възторгва. ...

Лодката
Автор - Величка Богданова - Литатру
Като низ от восъчни листа
покрай нас животът отминава.
Радости, беди от младостта ...

напират Техни
Графоманейшества да
се и клонират

Уважаеми приятели, В последната си публикация съм допуснал досадна грешка, която забелязах едва днес – повторил съм превод на „Тази нощ” на Сара Тисдейл (първият е от 20.01.2020) за което моля за извинение. За компенсация предлагам два превода от същата авторка:
І. THE DREAMS OF MY HEART
Sarah Teasd ...

Когато егото челото ти целува,
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.
Самочуствието ти ще скача нависоко ...

от всички дарби
най е важна дарбата —
да се обича(ме)
.....................................
разновидности: ...

Чаша вино, дъждът, тишината.
И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -
много думи, но пълни с отрова, ...

Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа погъделичка.
Изви се иззад облака сънливата, ...

Любовта е отрова
Отрови ме! Отрови ми душата!
Сърцето ми отрови със лъжи!
Но зная, че такава е съдбата.
Един ще вярва, друг пък ще греши! ...

Изкачваха се плавно нагоре към бедняшката част на Ан Налат. Лекият вятър от пустинята пък носеше миризмата от огромните купчини боклук, който се изхвърляше там. Каменните плочи по улиците бяха заменени първо от разбити павета, после от чакъл, а накрая – от отъпкан пясък. Сградите също ставаха все по ...