Отново заплитаме цветове...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...
Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...
Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути. ...
В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...
Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах, ...
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
На същата маса и днес поседяхме,
но всичко е някак... до болка различно.
Учтиво говорехме, тихо се смяхме.
А толкоз обичах те нявга, момиче.
Разказваш за твоите нови успехи, ...
Останал бях без никакви пари,
а трябваше да плащам яки сметки:
Издръжките на трите ми жени
и борчове към няколко рулетки!
Принудих се да ходя на протест ...
На 23 .07 се навършват 78 години от разстрела на един голям български поет - Никола Вапцаров. Да си поет не е достатъчно да редиш стихове. По-важно е какво казваш с тях. А още по-важно е да вярваш в казаното. А най-важното е – да превърнеш думите си в дело.
„Голяма работа!” – ще възкликне българския ...
Този кървав поглед аз добре го знам,
Нали неведнъж със него ме пробождаш.
Но този път с надсмешка гледам те аз,
А ти не вярваш, че дошъл е краят.
Ти мислеше си, че си вълк велик, ...
11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...
Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..
Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.
Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.
Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена т ...
Морето ме сънува в перлени светлици и рапанена коса.
Че дави се небето в светлосин неон.
Морето ме сънува небрежно с мидени птици и пясъчен сал.
Да изтрия осолени зеници, капки от самодивска луна.
Да изтрия слънчеви клепки, в естуарна дъга. ...
Войните на Зегандария (Глава 24: Нова реалност)
🇧🇬
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...
Тичам напред по поляната, със стъпки неоставящи следи зад мен.
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...
Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...
Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух...
Разсъмва се! В мрака нещо просветна. ...