Сово моя, мъдра сянка,
ти прелиташ в тъмни нощи,
над горички и полянки.
Кажи, търсят ли ме още,
моите сестри красиви? ...

Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...

Понякога съм силна,
посрещам всяка трудност и се боря,
понякога съм стилна,
елегантно преминавам и говоря.
Понякога съм тъжна, ...

Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...

Ти искаш да си тръгнеш, добър път!
От безлюбов разбрах, не се умира.
Усещам те, за бягство си готов,
не бих могла и да те спра насила.
Не е любов каквото ми предлагаш, ...

Отказвам да храня птиците
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...

В хладния обор, на сянка
крава кротко си лежи.
В плен на сладка дрямка
лекичко насън мучи.
Но от нейде за беда ...

Ти не успя да ми влезеш под кожата.
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените, ...

1.
събуждали ли сте се с гълъб
гугукащ светло зад пердето
надежда даващ, като дъб,
ухаеща е на морето, ...

Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...

Умира вятърът в пустинята от мисли...
Ограбват птиците последните зърна на лятото...
В изсъхнало дърво полагаш мечтите си...
Кристална вода жадуват корените...
Прегърбени сенки те обграждат завинаги... ...

My thought was: now at last I found the essence.
I felt - it was the day for which I long.
The moonlight tears in me began to popple.
I drank the most important dreaming song.
With faith that I was warm and never icy... ...

Размирно време, болест, карантина,
безверие, безпътица и страх.
Април наместо пролет ражда зима.
Възкръсва не спасение, а грях.
А Господ Бог отново ни прощава. ...

Тръгна Зайо за водица
и се спъна в карфица.
Уж е малка и е жалка,
но заплака Зая си за майка.
Плаче и сълзи реди: ...

Боли ме от човеците,
които злото в себе си допускат,
които газят и забравят клетвите
и заповеди Божии пропускат!
Боли ме от техните изгубени души, ...

Ще заспя,
очите ли затворя.
Мислите леят се
в простора.
Няма ги дилемите, ...

Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покри ...

Недейте да рушите тишината,
безсмислените думи нямат стойност.
В безмълвието има нещо свято,
от много думи лъха непристойно.
Хармонията винаги е тиха, ...

Съблякох луната.
Звездите нежно свалих.
Протегнах си сърцето над земята.
С устни пресъхнали
от горчивина, стиснах си сърцето, ...

Наболяло е времето...!
От тревожни въпроси...
Затова, че закътахме
човешките ценности!
И тихо времето отронва ...

Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...

Не си загубих пролетта –
намерих я в тревата под брезата.
С великденско яйце в пръстта
прогоних болестта, бедата.
Сега прокарва стебълце ...

Главният редактор на вестник "Нова демокрация" влезе в кабинета си, хвърли един поглед на кореспонденцията и приседна върху бюрото. Взе всички писма и, едно по едно, се осведоми за подателите им.
"Нищо спешно" - каза си той наум и седна в креслото си. Набра един телефонен номер и делово се осведоми: ...

Като звездички се въртим във вечността,
за миг сме спрели на Земята.
За да се учим на любов
и да открием замисъла на нещата.
Измислица е времето, ...

След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря н ...

С времето все повече се убеждавам, че познаваме само лика си от огледалото. Другото лице - това на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, до прозрението , че прекарваме живота си непознати за другите и те за нас.Сигурен съм, че някой, някога е отправял зов към мен, но не съ ...

Разсейват се миражите. Мъглата
изпълнена с илюзии изчезва.
Пречистена душата ми и трезва
потъва преохотно в синевата.
Ухание на пролет. Красота ...

Короната похлупи ни в затвор
и къщите ни станаха по-сиви,
страхът намери във душите коридор,
от черни вести и прогнози диви.
И черквите затвориха врати. ...

Как си, мамо? Как си на небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга ти сърцето?
Справям ли се с този живот нелеп?
Гледаш ме отгоре, негодуваш, ...

Зората целуваше върховете на вековните борове и събуждаше многогласния птичи хор, когато Расим влезе в Чукуркьой. Не беше трудно да се намери кащата на агата - най-голямата в селото, с тьонинки бели кумине, с дванайсет ката пенджуре, със гюмюшени порти и алтънени халки. Расим приближи портите и се о ...

Някога, в далечни времена,
там на края на света,
стар козар живял
и козите си пасял.
Сутрин рано ги извеждал ...

Някога живяла малка птичка
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Мачу Пикчу *
Преди Колумб, конки́стадорите –
петнайсет века след Христа́
един народ изтрил Историята си
и завещал на Вечността... ...