Ей там, на високия баир, стои самотното дърво – отдалечено, изоставено и нежелано от всички други. То стои ли и стои, и продължава да стои само. Огорчено и
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите гр ...

В бар „Рапсодия“, онова което обгръща всеки посетител, е спокойната и тиха атмосфера, предразполагаща дори и само надникналия за малко да остане до края на вечерта.
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...

В дълбокото на егото извиквам морските сирени.
В облаците сиви моля слънцето да се покаже,
а то мълчи и крие се навярно.
Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.
Готова съм да моля за пощада. ...

https://youtu.be/5CRtCn1512k

8.
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...

Здраво държат кокала
и не желаят да го пуснат,
но много е нацията плакала,
от тях на нея и писна.
То не бяха с евро пачки, ...

НИКИШКИНИ ТАЙНИ
1
Къщите-колиби не искали в гората да живеят, бягали от там, но видяли - няма накъде да се бяга, спряли се изплашени, на купчина се събрали, гледат на морето в захлас... Тясно е разположено селото! По тесните улички кънтят крачките на хората по дървените пътеки-мостчета. Отдалеч се ч ...

12. Системите на класния
Класният си беше особняк – като всеки учител, оставащ в спомените на учениците.
Не, никаква ексцентричност, никакви глупости. Просто даскал… Така беше го определил бащата на Коста, чул го от по-възрастни хора, на които класният е преподавал някога…
Някога…
Иначе сега му беше ...

...пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Николай Лилиев
Пеперуди, пеперуди -
дълги нощи на крака! ...

Чернилката скрива страните,
очите болят и смъдят.
Дъхът е опушен, сълзите
неканени капят, лютят.
Чернилка покрива ръцете, ...

…И в радостта от
покорена кота,
в силен прилив на чист кислород,
Изгарят страниците от живота
Обикновено в огън от любов. ...

Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...

Простакът знай, простак остава!
Суров го яж и печен го дъвчи,
ще счупи лесно твоите зъби.
Срещу простака само се мълчи!

Моряци сме ние, на кораба "Време"
безстрашно поели към нови земи.
Морето за нас е река до колене,
а бурята страшна - дъждец, що ръми.
Моряци сме смели и нямаме време ...

И само в тъмното було на нощта,
когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.
И само в този кратък миг, ...

Попитаха я -
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...

То беше кротко, хилаво на вид
и пълнеше душата на поета.
Израснало със бащиния стих,
градеше свят от захарни петлета.
***** ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...

След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...

"Пък моето момче си мисли, че има два вида огън! Единият – добър, на свещта, на газовата печка… Другият – лош, той правел пожарите…“ Въздъхна, запали цигара и с нежелание се откъсна от витрината. „А то, огънят си е един и същ – нито добър, нито лош… Такъв е, какъвто го измайсторим ние.“
Никола Кесар ...

Вълните морски
пътуват към брега
с целувка бързо го даряват
и своите следи оставят,
но идва една ...

4.
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...

Когато любовта ми не разбира,
че краят е настъпил безвъзвратно
и своя път към теб тя пак намира,
и прави невъзможното реално...
Когато любовта ми е по-силна ...

Паднал геройски в борбата
в името на бъдещето и идеала,
охулен грубо от тълпата,
що дори със смъртта ти се е подиграла
и с мечтата, светлината и красотата, ...

В живота лутам се без утеха
от един та на друг бряг
и питам се кога ли ще се
върнеш пак?!
Животът без теб е пуст ...

III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...

Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...

Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...

Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада, ...

Слънцето наднича вече зад баира.
Мъж с каскет измачкан комбито си спира.
Портата отваря, влиза смело в двора.
- Тук съм, бабо Койне! Ехоооо! Где сте хора?
Вежен изръмжава, зъби му показва. ...

Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...

Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...

Приближи се до мен, докосни
на душата крилата зелени.
Прибери се в дома, целуни
на децата лицата засмени.
Обещай да останем докрай, ...

Да ти липсвам
Дали ще мога пак да се усмихвам
и до болка отново да се влюбя,
в нечия прегръдка да се свия
и до полуда... пак да се изгубя? ...