Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и се спряха на лицето ми, когато се събудих.
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губ ...

Глава 3
В протокола не пишеше нищо за ситуацията, в която не можеш да влезеш в базата, затова се наложи да мислим бързо и логично. Щом екрана не работи, значи или е повреден, или към него не се подава ток.
Дали имаше шанс някой да го е повредил? По данни, подадени от космическата агенция, и написани ...

Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа. ...

В ранното, дъждовно, ноемврийско утро, Веско вървеше със забързана крачка, като се стараеше да заобикаля или прескача локвите. Вятърът му създаваше допълнителни затруднения и се опитваше всячески да обърне старият му чадър, или хвърляше дъждовни капки директно в лицето му. Месецът тъкмо започваше, и ...

Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...

Все още не са известни напълно дълбоките неврофизиологични белези на съзнанието.
Неизвестен автор
Доктор Гад ‘Ди Ен обаче не беше съвсем съгласен с това твърдение. В своите лекции по антропология и обща неврология той имаше съвсем друга гледна точка по въпроса. Много специална и почти необорима. Той ...

Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...

Зимно утро от синьо каре
по косите ми щедро се стича
и в сърцето – червено дайре,
зрее огън от смях на момиче.
Шарен миг от мечта на кълбо ...

„Време разделно“ е роман на писателя Антон Дончев. Тази знаменателна за българската литература книга е издадена през 1964 г., като творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани в книгата, са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите. Сюжетът докосва дълбоко душата на читат ...

По хлъзгави улици и остри завои,
раздрънкана върви душата.
Хлътва със болка в дупки безброй,
търсейки брод във мъглата.
Буря от сълзи гърми разярено, ...

Изтрих
Изтрих всички белези от дълбоките рани
от всички предателства, обиди, лъжи -
прощавам ви, и нишките срязах,
отмих всички плакани тъжни сълзи! ...

И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни ...

Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. У ...

Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя, ...

Тази зима - сред пчелина
в заснеженото поле,
Ежко Бежко - Таралежко,
мед поиска да краде!
Взе да бърка и пребърква ...

Един прекрасен ден,
Аз зная,...и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…стрелките
по - нататък да придвижи…
И времето за мен ще спре! ...

Няма какво да се лъжем –
днешното време е странно.
Всеки е мрачен и тъжен.
Липсва искра и спонтанност.
Тътен камбанен се чува. ...

Ще спреш ли
да търсиш началото?
Ръце да простираш в безкрая?
Ще спреш ли
да тичаш след вятъра, ...

Бях на път да си взема довиждане
За последен път аз на тази спирка спрях
И с моето бавно прииждане
Аз мислех за миналото, в което живях.
Ние борихме се заедно в абсурда ...

Все някога ще си простя
за едната обич, до болка разпиляна.
Напук на хаоса, ще се събера
и на правилното място ще остана.
Все някога ще се измълча ...

Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето, ...

На таз земя аз бях
На таз земя аз скитах
На таз земя аз някакси разбрах
Какво е да си човек. Живях
С всичката ми корест, воля, страх ...

Лунна нощ...
(вълшебна импресия)
... За нас ли бе, или́ Вселената
(изпитала безброй неща)
със Вечност незадоволена – ...

Вечер, когато в душата ми
огън бушува и всички наоколо спят,
в ума ми мисъл една тършува,
като гладен скитник в дъжда.
Нощем гледаш ли до късно луната, ...

Сам избра първенец януари
и съдбовен венец му дари,
зимата усмирена завари,
мекота ти изпрати в зори.
Развилняла довчера, погали ...

Не знам как така се случи. Някак си случайно.
Някак си съдбовно. Изведнъж ли беше?!
Или постепенно…? Не ме питай защо…
И аз няма да те питам…Само искам да те прегърна.
Да те прегръщам. И не мога да ти устоя. ...

Как ухае на сняг. Как ухае на истинска зима.
Но ръцете ми парят от огън в студения лед.
Колко много години през тях ей така си заминаха,
а пък още се будя всяка сутрин на двайсет и пет.
И си правя кафе с две-три бучки красиво мълчание. ...

На този ден цветя за теб събирам.
Далеч от мен си. Как да ти ги подаря?
Безброй слова в главата ми напират,
но нямам сили да ги изрека.
Получих много обич и утеха, ...

Вдъхновено по стихове на Contessa ( Светла Асенова ) .
Всяка прилика с реални лица и събития е случайна.
Contessa: Ах, устните ми как да ги целунеш?
Ни да ги вкусиш, ни да ги отминеш! *
Agferdousi: И в двата случая ли ще съм губещ, ...

В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...

Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува, ...

Мило дете,
аз знаех, че някой ден ще се наложи да напиша тези редове. Защото знаех, че ще умра и ще трябва да поверя майка ти на теб. Тя беше любимата ми жена и ще си остане винаги. Но не аз, а ти трябва да се грижиш за нея. Да ѝ даваш любов, за да не усеща липсата ми. Да бършеш сълзите ѝ, когато е ...