Живяло някога, някъде в едно далечно кралство едно момиче. То нямало име. Всички го наричали Нищото или Никой. Животът му никак не бил лек, че чий живот е лек ако го наричат Нищо или Никой. И въпреки, че било нищо - душата му била голяма и светла. Но понеже било Нищо, всички скоро го забравили, а ду ...

Ако ви кажа, че взе да ме съклетисва вкъщи, ще повярвате! И няма как, защото вече месец съм принуден да търпя компанията на художничката. Взех да я наблюдавам под око, защото ме подгони едно съмнение, че тая не е човек, бе! Не може нормален човек по цял ден да мята четки, при това с чалма! Не и ли ш ...

В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв ...

Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината ...

Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...

Една приказна, бяла луна -
тази нощ във стъклата наднича.
Може би... се закача с дъжда,
като влюбено младо момиче.
Той И пише мокър, мил стих - ...

Минаха се няколко дни откакто навърших 17 години, времето беше все тъй горещо и променливо. Един ден, ако вали дъжд, на другия ще грее ярко слънце.Скоро наближаваше панаира в града, много хора, различни атракции и много храна. Всяка година ходим с Ема на градския панаир, играем на различни игри и пе ...

Аутсайдери ви наричат те,
а аз - мои братя бедни.
Да живеете добре ми е мечтата,
но засега сте жертви бледни.
Вие плачете, аз зная, ...

Всеки човек върви по своя път в живота. И неизменно по него среща много хора. В някои от тях се влюбва. Други влизат в приятелския му кръг. А с трети, просто се разминава. За да продължи да върви напред, понякога е нужно да коригира походката си, да забави своите крачки. Да запази себе си и другите. ...

фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...

Тази вечер пак лягам сама,
а в леглото отчайващо пусто,
тегне тягостна тишина
и сълзи по лицето се спускат.
Чувам само един тежък дъх ...

Аз ходя рядко на пазар -
сред тази карантина.
Но свърших спирта за беда
и влязох в магазина.
А там видях почти пред мен - ...

Ела, не се страхувай,
доближи ги тези мои устни,
с езика ми нехайно затанцувай,
покажи ми колко са ти нужни!
Тялото ти нека плътно да застане, ...

Исус кръста Си носеше едвам,
на главата Си - венец от тръни,
предаден от Юда, останал сам,
на кръста Той беше разпънат.
Но после Той възкръснал, ...

Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял, ...

Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха. ...

Аз не искам нищо,
нищо друго на света,
освен по мъничко да имам -
най-ценните за мен неща!
С чиста съвест вечер да заспивам, ...

Мечтата все върви пред мен,
примамва и ми свети.
Загатва, че е достижима,
обсипва ме с конфети.
Тя помни всичко - обещания, ...

Мария ли? Тя даже не заплака.
Подобно сянката на облак късен,
в окото ѝ заседна като котва –
кръвта му върху рамото на кръста.
Сърцето ѝ изхлипа – птица бяла, ...

Най-ценните моменти са с приятели,
най-хубавите са в ръцете на любима!
И само истинските наблюдатели -
съзират истината... скрита в чаша вино...
Когато спим... сме най-безгрешни, ...

Животът е по-силен от смъртта,
дните ни са наниз – перлички с обков.
Не се страхувай от омразата,
превърни я във любов!
14.09.2018

Извънредно положение. Притиска хората отвред, натиква ги в клетките на домовете, смазва психиката… Абе… Направо пощурява. И довежда до ментални изкривявания, които за носителите си са норма.
Смятах, че след Филчев по-луд няма да има, обаче…
„Аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструме ...

Луната съхне бледа на балкона
и в тази тишина киносалонна
през кьоравия мрак за мен надничат
две-три звезди пробили безграничност.
Нощ въглищна в небе присяда, ...

По себе си меря самотата ти,
бавно протягам ръка.
Нищо, никога не е свършвало -
вдишване, спомен, гора.
Тъгата ти - разтварям във вените си, ...

Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести.
И в него се преливат отразени
човешките ми драми и черти.
Щастливи мигове, едва дочути, ...

И аз също ще си замина,
ще ме приспи вечен мраз.
Помнете - най-важна е нашата родина.
Тоест - сплотени бъдете тогаз.
И вижте вън - бездомен мъж, ...

Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...

Душата ми се скита полугола,
посипана със цвят от мандарина,
загледана далече в хоризонта -
върви и плаче. Никъде не спира.
Зеленото поле, в което спеше - ...

Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от с ...