Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...

Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме? ...

Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...

Бедрата мощни
в пориви среднощни
изгарят ме -
Така ми се...
Така ми се... ...

Огледалният свят
на реалния външно прилича,
но погледнат отвътре
всъщност е доста различен.
В огледалния свят ...

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...

Такова чудо нямаше до днес,
не беше ни се случвало на живо.
Увлечени в „Безкрайния прогрес“,
свръхалчни за блага, съвсем „in vivo“.
Добиваме от всичко без предел, ...

Красива Пролет, възпята като Радост,
при нас пристигнала вдъхновяваща Младост,
преизпълнена с мощна сътворителна сила,
в полета си всецяло света преобразила!
Вълшебнице скъпа, дарителко плодотворна, ...

Опитвам да си прочистя мисълта,
да изчистя всяка прашинка от теб
Да излекувам сърцето си, да затупти,
да започна да чувствам. Отново.
Опитвам да гледам отново света ...

Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...

Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...

Пуст е вън града
Пуст е и света
Пусто е в душите ни сега
и е тишина,
но от тази тишина ...

Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгрева ще започне пак да съхне,
а залеза ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка ...

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...

През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...

Вървеше до него грацилно,
напук
на всяка мълва
за капризна природа.
Любов между котка ...

Като оназ вечерница в небето
ти озари моя мрак
и с трепет нежен в сърцето,
моля те, ела при мене пак.
Магия отвътре ме изгаря ...

Аз няма да тръгна да търся изкуствени рози,
ще чакам на края на пътя трънлив, да се роди истински цвят.
Да може да имаш до себе си не друг, а същият този,
в когото откри преди време, своя красив с любовта си свят.
Само тук ще видиш как капка роса, ...

Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...

-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...

Изгубих се,
не знам как успях.
Отново паднах там,
отново ме погълна тихата буря.
Нито топло, нито студено, ...

Днес сме
свободомислители
затворени в
собствения ни
зоопарк ...

Кога заплака за последен път,
тъгувал ли си по жена?...
Душата тихичко роси,
нозете скитат във треви,
а ти на всичко си готов... ...

При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...

Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?
Музика звучи. Блестят стрелбищата, ...

Отново сетила си маса
след хладилник…
И пак бедрото си заголила
във ужас…
Душата сита и пресита ...

Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов, ...

Аз нямам дом. Заключени врати.
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат... ...

Кариран път. Михаля стигнат е.
Тук всеки знак е с надпис "Чакай!".
Шапкаря чопли с нокът стигмата.
Апокалипсис с коня. Цакай!
13.04.2020

То не бяха тройки,
чудни водопади.
Породисти бройки,
Формули, награди.
Дълги магистрали, ...

Ще си купя колà,
ще затворя вратата.
Ще преборя страха
и ще тегля чертата.
Ще рисувам небе, ...

Ти ми бягаш. Ти се криеш.
Докога, докога, докога..
Нима само трохи ще ми оставяш?
Самота, самота, самота..
Ако знаеш само - колко нощи не заспивах... ...

Моят дядо е овчар,
води стадо от овце
и в ръка с кривака стар
той в полето ги пасе.
Пролет, лято, есента, ...

Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...

Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.
И поръбено с мълнии тъмно небе, ...