Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...

Паднал на
едно коляно
на улицата отляво.
Дано не ме
блъснат само. ...

"Гледах те сал една минута,
после мач отидох да играя.
Шубе ме е като от вълк кошута,
остави ме, не мога туй да трая."

“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...

Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...

През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето
и свали Луната, след което ...

Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...

На вратата се позвъни и това прекъсна потока на не особено приятните ми мисли. В главата си вече бях съчинила половината рапорт до Нощния патрул. Глухарьов само ме стрелна с поглед и рече:
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...

- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...

Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...

Вървя си аз, по пътя не спирам,
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...

Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бър ...

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...

Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...

Бях и твоя, и чужда, и ничия,
бях и тъмна, и светла, сама,
бях ти нафора, бях ти поличбата,
наранена, и тлях в пепелта.
Непокорна видя ме зората ти, ...

Свят изпълнен от любов
твоята душа разлиства,
с топъл лъч за благослов
потопен в росата чиста.
Образа ти мъдро е събран ...

Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя?
Но кой да питам? Бог е далече! ...

Колко хубаво е само,
Пирин да запей!
Сред Санданска Бистрица,
едно градче живей.
И Сандански се нарича, ...

Парад на Самотата...
А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи... ...

Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.
Сенките приличат ми на шепот, ...

Получих камъче блестящо.
Обичам да обичам обичта.
Видях, че виждащият вижда
и камъчето и всеобхватността.
Да чуеш чуващият как чува ...

На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен. ...

„С „Обичам те!“ — лед
се кърти!“ — Любовта на
това натърти…
„С „Обичам те!“ — лед
топи се!“ — Любова на ...

Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава, ...

Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...

Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...

Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос ...

Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...

Някои казват "тъжно е да си сам".
Да, вярно, самота римува се с тъга.
Но кое по-тъжно е не знам-
Да си сам със себе си или сред тълпа.
Не са ми нужни изтъркани съвети, ...

Тоти, защо пусна този стих,
в който аз засмян открих,
че с наднормени килца
ме е дарила... Любовта...
И от влюбено момченце ...

В проглеждащи пясъци криеш
Уловеното днешно признание
С безразборни устни отпиваш
Протести в нехайни послания...
Заспиват необменени в тъмно ...

Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...

Леко нагарча и леко сладни.
И е горещо. В него си ти.
Сутрин е сладко, а вечер горчи.
Но е приятно. В него си ти.
Вчера горчеше, но днес ми е сладко. ...

Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...

Ах, леле мале, стана тя една...
Пак сблъскахме главите здраво,
начупиха се твоите рога,
а челото ми стана по-кораво.
Не си очаквал - някаква жена, ...

иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...