Майска утрин тихо стъпва,
мълком спира, къ̀дри тръсва.
Буден люляк леко тръпне,
чака топъл дъжд да ръсне.
Майска утрин сънно стъпва, ...

Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...

Не мога да забравя нощите,
в които тайно гледахме звездите.
Не мога да забравя дните,
в които радвахме се на лъчите.
И нощите самотни, мрачни ...

Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.
Луната, като резенче от дюля ...

22.
Че казах – началници. В инспекторатите има назначени служители. За контрол и методическа помощ на учителите. Тоест – трябва да са най-най-добрите в района, за да насочват и ръководят учебната дейност.
На теория…
На практика… Споменах какви са. Последен случай преди пенсионирането. „Експертка“, н ...

Събудих се от тръскане и крясъци. Нещо люлееше Нашият човек, а наоколо… Врява, истерии, викане…
- Ма, и тоя лудият ли…
- А стига, де! Щом и шашавите тръгнаха по банките…
- Абе, я се махай с тия твои сто лева… Аз десет хиляди лева за погребението опазих, трябва спешно да ги обърна в пари…
- Десет бон ...

Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...

Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,
за мрака - антрацитночерно зрънце.
...Една любов невидимо изтля - ...

Ще ти шептя като в ухото на жена
че те обичам силно, искам да си моя!
Бучи, шуми в ушите ми кръвта,
в морето на сърцето ми - прибоя
Към тебе крача в тиха самота... ...

За какво си пролет ненагледна
ароматна, гиздава и вредна,
за какво е пъстрата премяна,
щом за мене черната остана.
Радват ти се всички от години, ...

/По мотиви от едноименната приказка
на Х.К. Андерсен/
В голямата картонена кутия
войничето стоеше все на пост -
пред миши набези, ...

Сиянията, сенките от облаци
в развиделяването -
река от пламък прекосяваща небето
в най-ранното му утро -
отблясъците на деня ...

Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.
- Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.
Дъщеря ѝ както винаги влетя като ура ...

Мисли преди отплаване...2
Да можеш все да се завръщаш
и все щастлив да бъдеш ти:
във дом, с жена, във родна къща,
то значи тръгвал си преди... ...

Обичам да забравям къде свършвам аз и почваш ти.
Пръстите ти в моите са впити... потъвам в зелените очи.
Дъх, два, три... сърцето ми удар прескача.
Дъх, два, три... душата ми с твойта се закача.
Безкрайно очите ми все за теб ще се озъртат. ...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях –
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...

Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...

Дроню се появи на този свят в завода за дронове в Каспичан. Заводът беше собственост на фирма със смесено участие. Дялове във фирмата притежаваха китайски концерн за смарт електронни изделия и каспичанският бизнесмен Цоню Цонев. Основният бизнес на Цоню беше контрабандата на цигари и търговията с др ...

Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато ...

Житейски терзания 5
...
Слушам и не вярвам на очите,
Чувам и не гледам със ушите,
Ето на- ...

Дрипа
Добрината ми човешка
потъпка в магарешки бодил,
превърна я на детска смешка.
Пак на чужд съм угодил. ...

Нежна кожа, дъх на роза,
Любовни ласки под звездите,
момент блаженство в свят от проза...
С вихъра на времето се сляха
И в миналото отлетяха. ...

Ето, спестени са дребните грижи:
тия за времето и за колата.
И за съседа... колко е мижав...
или... дали му тегнат рогата.
Как не разтребва детето вкъщи... ...

Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...

Кажи ми още ли се взираш
в далечните контури на звездите?
И пак ли красота намираш
Във клончетата крехки на брезите?
Намери ли красивата принцеса, ...

Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...

Глава 33
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ...

Глава 32
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– ...

Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг ...

БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...