Тръгнах към бар-гаража. И по пътя кихнах. Ха сега де – това ми липсваше. Нали тия дни само ни предупреждават, че пак иде зараза? И да внимаваме да не я пипнем. Или тя нас.
Макар че и тая зараза, и грипът са си нормални болести, с температура, треска, отпадналост и 700 вида вируси и бацили, дето ги р ...

Обич без страх
Всеки човек се страхува. През есента и зимата, тези страхове са най-силни. Навън е студено. Денят е по-къс, нощите дълги. Хората са облечени с дебели дрехи, а под тях е бельото от страх. Не се вижда от околните. Но се чува от сърцето, което бие учестено и неспокойно. Страх за оцеляван ...

Заран петолиние безкрайно,
денем подпечатано клеймо,
търси си разковниче потайно,
сбира си мъниста за везмо.
Алено сукно ѝ е елекът, ...

В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...

Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...

От тортата си цветна късче сладост
за здраве ви поднасям в ден рожден,
парченце радост от живот торнадо,
преминал като миг, но отреден.
Живях го и живея, смятам честно, ...

Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...

И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...

Дните ли престанах
правилно да ги броя,
или часовникът спря да тиктака?
Но знам, че в мислите си пак ще изгоря,
обрекла сърцето ми тебе да чака. ...

И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...

Те ни дадоха буквите.
Те ни дадоха думите.
Те ни дадоха книгите.
Те са Кирил и Методий.
Те ни дадоха букви ...

През пръстите животът се изнизва,
и времето топи се като сняг.
Това е истината, ням как!
И тя като със сабя те пронизва!
Ако живееш имаш грехове. ...

Под открито небе и до синьо море
светлооко момче и момиче-дете,
от силния вятър и жарта на плътта,
останали бяха по души и сърца.
Съблекли за кратко житейския страх, ...

I am withering because I am closed in the Idea for myself! My heart is unhappy, my soul is in trouble! I am a sad witness to the consequences of my whim!

Вали ми се.
Искам да измия всичко грешно в живота си.
Вее ми се.
Искам да отвея всичко, което боли.
Но аз съм просто човек, нали. ...

Екологична поема
(поема)
1.
Тревога!...
Сърцето ми е Вълнолом – ...

Идеята
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...

Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...

Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна ...

Прекършиха се плахите лъчи,
потърсили подслона на душата ми.
Прекършен, днес объркано мълчи
мигът поискал сбъдване в
сърцата ни. ...

В прогимназиалните си години обичах да се развличам като съставям шахматни етюди. Тези етюди не бяха особено сложни, но винаги съдържаха парадоксален и нелек за откриване ход. Бях впечатлен от майстори на етюда като французина Анри Ринк (когото нерядко дилетанти поангличанчват, наричайки го Хенри Ри ...

***
Дните си летяха един след друг. Понякога Красен изпитваше сам върху себе си своето съмнение. Въпроси от рода на: „ Справям ли се? Дали, той се чувства добре? Какво ще ни донесе бъдещето? „ ровичкаха из ума му, сякаш търсеха в някой забутан ъгъл нещо тъмно и прикрито. Това, че беше израснал в сре ...

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

До късно снощи в бара,
съвсем не бях пиян.
Правех си.... гаргара
с мартини и айрян!
Поглъщах също водка ...

Да бъдеш заедно със някого до теб,
за да споделяш с него нощите и дните.
Самотните сърца са като бучки лед,
разтапят ги тях само на любов лъчите.
Ледът се стапя и превръща в океан, ...

Студено е. Липите не цъфтят.
И Ти не идваш. Сякаш е присъда.
И друг път закъснява пролетта,
За разлика от теб ми се е сбъдвала.
Дъждът вали. Не пита и нехае. ...

Нежен прашец от самота,
но виждам те стоиш пред мен –
говориш ми плавно и нежно,
че страха и самотата е едно начало.
Не чувам нищо, а от думите се плашиш, ...

Този век е лежерен –
мъгла в бурни води.
Трудно е да си нежен
в този миг на беди.
Световният кораб се люшка ...

Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора, ...

Шепотът ми, идващ от сърцето -
събуди мрака от непрогледна тъмнина
и слънчева усмивка на лицето
грейна с небесно лунна светлина.
Поглеждам дръзко към небето. ...

Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...

Стреснете се, съвести заспали!
Забравихте ли за мечти, идеали,
за духовното и за високи цели!?
Бъдете оптимисти, бъдете смели!
Нека имаме висок морал, ...

Отварям се за всеки топъл ден.
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна
с мои звуци.
Ще пея до последно своя песен! ...

Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен, ...

Минах през пазара. Взех на жена ми кайсии – по нейна поръчка. Казва ми, че пишело: „Български кайсии“. Викам й: „Абе, те оня ден цъфнаха, кога вързаха, кога узряха, кога ги обраха…“
Но й купих. Те сложени нависоко, питам защо така. Продавачката казва – да не пипали купувачите стоката. Отговарям й: „ ...