Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза, ...

Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки ...

Разберете мили мои, нова "Eра", май ще се отваря,
всичко или пък подобно, както след Ноя се повтаря?!
Признайте,че сами на себе си... Ние го направихме,
и със злите си деянията гнева Господен добавихме!
Може би към Апокалипсиса това е Генералната проба, ...

Наближаваше септември. Виктория трябваше да тръгва на училище, а все още беше при баща си.
- Другата седмица ще дойдем да те вземем.
- Добре, мамо.
- Кажи на татко ти, че ще дойдем в събота. Довиждане и да слушаш.
- Чао, мамо. Обичкам те! ...

Заглъхнали са пътища, заводи.
Блокове издигат се в безмълвен стон.
Живеят някак хората пародии,
а всъщност сърцата им
изрязани са от картон. ...

Талантлив си, когато умееш да правиш с лекота това, което другите постигат с много усилия. Всеки човек притежава талант. Да си съвестен работник, авторитетен началник, художник, поет, писател, музикант, във всички професии може да живее талантът. В повечето случай, той се открива, когато човек е осъ ...

С всичка сила хвърли телефона
по снимката в стъклената рамка.
На сто парчета свлече се на пода
на сто парчета въздухът ѝ стана-
за дишане бе твърде гъст и остър ...

Индила - Любовна история
"Love Story"
L'âme en peine
Il vit mais parle à peine
Il l'attend ...

Сънувах син, магичен океан,
делфини, сребърни. Като звездите.
И капитанът - в хоризонта взрян,
и кораб, който люби се с вълните
Сирена блясва. Люспи - от сребро, ...

Свободата е гладкият път,
който често не води доникъде.
Но, когато невинните спят,
с боен вик във съня им прониква.
Тя е слънчево-скапан следобед ...

Тежи над мене,
Оловно сиво-синьото небе..
И самотата,
По-самотна е от вчера..
Вали ме дъжд, ...

Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане, ...

Нищо в този свят не е дошло случайно...
Природата е изградила ред определен.
Ако всеки разгадае нейната тайна -
към хармония да бъде устремен.
С всяко ново утро да е благодарен, ...

От короната ли да се пазя,
или Мутафчийски да намразя?
Бойко ли? Отдавна е намразен!
От папи гален, но от Бог не пазен.
Всичко е комедия и драма. ...

Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...

Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...

Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...

Днес времето не е това
което преди месец беше...
по зли сме, дори на себе си...
сме врагове... щом Светът си,
сами унищожаваме!? ...

Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.

Това е от една руска песен ("Мимо текла, текла, река..."), на която направих мой превод и мой текст. Нямам претенции за авторски права - просто споделям това, което мисля за ценно.

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

Музика и изпълнение - Албена Димитрова

Песен от самостоятелния ми проект, който започнах наскоро. Текста, музиката, всички инструменти са записани и написани от мен!

Оминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина...

Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...