Благодаря Ти, Господи, че си ме опазил през този ден, съхрани ме и в идващата нощ!
Благодарен съм, че и днес имах възможност да покажа добротата, с която си ме дарил. Имаше хора, които зарадвах, но и такива, които ме помислиха за наивен и глупав. Но аз съм спокоен, защото заставам в този час пред Те ...

Между май и септември се крие
най-красивият зов на света.
Някой дръзнал така да прикрие
свойта малка вселенска мечта.
От лъчите на слънцето лятно ...

Вбеси се… И как няма да се вбеси. Изпусна телефона си. Само да погледне кой звъни – с една ръка го взе, с другата оправяше рисунъка на веждите, а няма три ръце, та се наложи да хване телефона лефтерната, а взе, че изпусна и италианската чантичка, която пък падна върху френските обувки и без малко да ...

Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена, ...

Любов ли е това, не знам,
или момент на слабост?
Редно ли е да съм сам,
да не изпитам малко радост?
Любов ли е това, кажи, ...

Усещаш ли дъхът ми как рисува
по тялото ти лабиринти от желание?
И как на будно погледът ми те сънува
извън законите на всяко разстояние...
Усещаш ли как влюбено изпивам ...

Джуджето Наско се появи в съня ми.
Когато това стане, през деня ми се случва нещо хубаво.
- Къде изчезна, бе Наско? Отдавна не си идвал! - казах му.
- Как да дойда, като спиш само по два-три часа?! Аз идвам,
когато имаш здрав и спокоен сън. ...

Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен, ...

Бях щастлива, за малко бях щастлива!
Видях те. Добре си, моя любов.
А, после това щастие подарих го на децата.
Рисувах със цветни боички по техните лица,
подарих им дъгата и дъгата в очите им съзрях. ...

ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...

Къща без хора...дом без любов,
безумно отчаян редиш си комфорт.
Тостове пишеш,раздаваш копнеж
отчаяно търсиш живота си днес.
Свидетел без име,сочи те с пръст ...

Ти рисуваш себе си жарък,
трептящ над топлите тучни поля.
Ти в грубия обеден залък
си отплата за морна жетварска ръка.
Ти се раждаш сред дългия ден ...

Колко го чаках!
Най-после дойде,
обсипан със сини
звездички.
Спря се на гарата, ...

Всеки ден ми започва с усмивка,
всяка вечер е все по-красива.
Дай Боже, такава на всички,
като мене да бъдат щастливи.
Тя осмисля живота ми труден ...

То път ли беше да го назовеш
Уж е магистрала, а дупки колкото си щеш.
Тирове, коли безброй,
Фучат и изпреварват в зной.
Замая ми се тъй главата, ...

Де да можех безгрешно да зная
колко дъжд ми е нужен да мога
да измия сълзите на Рая...
И през Ада да стигна до Бога.
" Живот" - Красимира Чакърова ...

Любовта ми ме обгърна в мрак
Но колко често в полунощ
ще идваш ти в съня ми тих...
И струващ вече нито грош
ще всяваш смут над моя стих... ...

Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни
нека те целуна. В алено да светят.
После ще те пусна. Знам, че е възможно ...

Този облак не вещае дъжд,
даже сянка той не прави,
виснал дрипав,... изведнъж
да отмине - позабрави.
И крача аз, а той над мен - ...

зъбите ми зъзнат
от позлата,
а дрехите ми падат
- имам липси в заплата,
зъбите са моят чар ...

Замисляли ли сте се някога за времето. Да, времето... Понякога бързаме, искайки то да мине по-скоро, очаквайки щастието, търсейки избавление. Друг път сякаш искаме да го спрем, да иживяваме мига отново и отново, наслаждавайки се на моментото удовлетворение, дадено ни от кралицата Съдба. Но... постав ...

ИНТРО В ПОЕЗИЯТА
В очите ми заспиват хиляди пеперуди.
Лято е, а есента все ръми и ръми...
Предавам се в прегръдките на вятъра.
И булка съм, в ръцете на вятъра, в ...

Във времена древни на героични победи и възход,
със синове достойни се прославил българския род,
те земята родна храбро от враговете защитавали,
за да я има нашата България мило и драго давали.
Сред тях ярко се откроява името на Хан Борис-Михаил, ...

Градим мостове с години,
а ги рушим само за миг.
Всяко едно притаено мълчание
някога се превръща във вик.
Обещания празни на вятъра, ...

Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква, ...

Този път няма да е за късметлията Мишо, а за една приятелка: Катя ходи на танци две години вече, и от време на време си организират и "танцотеки" в едни столичен мол.
Миналото лято се връща от една такава танцотека към Люлин с колата, часът е към 2 през нощта, тя е сама. Няма го редовния полицейски ...

Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта, ...

Рубинени отблясъци
потрепват в залеза
и слънцето потъва
натежало от копнежи,
гняв, ...

Настане мрак,
а мрака чака своят дълг
луната става върколак,
човек във образа на вълк!
Луната бавно облива гората, ...

Aus meinen Thränen sprießen
Viel blühende Blumen hervor,
Und meine Seufzer werden
Ein Nachtigallenchor.
Und wenn du mich lieb hast, Kindchen, ...

Във ириса на сенките се крият –
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...

Утро-23.07.2017.
Изгрява Слънцето... Небето ясно...
До мен лениво се изтягаш ти...
О, винаги е толкова прекрасно,
когато се събуждам със мечти!... ...

Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша. ...

Щом паричките си дал,
чакай ти провал !
Обещания големи,
липсват важни схеми,
няма туй, онуй, какво ли, ...

Объркано
Облаци неканени,
изгрева ни скриха...
Ветрове настръхнали,
с мощен глас завиха... ...

В памет на Владимир Висоцки
Бялото листче
превърна Таганка в площад –
„Той си отиде.
Днес представление няма да има.”. ...