Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...

Босоногите хора
не са романтични.
Те застават безспорно
пред болката - лично!
И не са прозаични, ...

Сгрешили сте жената, господине…
Да, аз живея в тази скромна къща.
Приличам Ви на някого от миналото?..
Възможно е... Но вече не съм същата...
Момичето от някога го няма... ...

Щом нямам повече какво да кажа,
и стане вял и скучен моя стих,
да ви досаждам аз ще се откажа
и в ъгъла ще седна сам и тих.
Във себе си тогава ще погледна - ...

Кристиян се страхуваше от смъртта. Единствено от нея. Защото светът беше пълен с опасности, всеки ден и всеки миг носеше риск, всеки срещнат – пеша или в кола, беше заплаха, никъде нямаше спокойствие. Дори в тихия парк липсваше сигурност – къде клон падне върху разхождащите се, къде ще ги обстрелят ...

в мирогледа
има
повреда —
бездуховност
и ...

сърца разбити
се съвзеха и се за
утеха взеха

Спаската кула —
тътнежът часовников —
ласка след ласка!

Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга ...

На воденицата
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам- ...

Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас. ...

Хан Баян или Батбаян, бил най-големият брат,
от петимата безстрашни синове на Хан Кубрат,
след баща си, той Велика България управлявал,
три години храбро и успешно родината защитавал,
но бил принуден да воюва срещу безброй врагове, ...

Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит. ...

Омръзнаха ми кметски самохвалства
в тази безидейна община.
Омръзнаха ми тъпите нахалства,
да убеждават в крива правина.
Комарите множат се и пробиват ...

Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина!
Пръснати са на парчета,
като счупени стъкла!
Живот от нужди непотребни, ...

Равносметка
Много влакове в живота си пропуснах,
на гари много пъти сам стоях.
Времето през пръстите изпуснах.
Кога изтече тъй и не разбрах! ...

Днес младите българи масово се евакуират от родината си през Терминал 2. Кой е виновник за това явление? Ще ви отговоря на този стремглав въпрос, уважаеми читатели. Но преди да достигна до отговора му, ще споделя с вас, че ако по времето на соца границите ни бяха широко отворени за желаещите да напу ...

1.
Дъждът бавно напояваше земята. Есента вече властваше над града, студът и мъглата бяха чест гост, а падналите листа образуваха шарен килим с дивни краски. Дъждовните капки по тях блестяха като бисери, придавайки приказност на цялата картина.
Комините на къщите в планинското градче Краище пушеха, а ...

21.07.2019
Питах музата...
Петък вечер.Хищна жега с пълнолуние!
Спокойно може ли така човек да спи?
Колко копчета,овце броих,но от безсъние ...

Голямата любов била голяма,
защото тъй високо ни издига.
Игаря всичко с буен ярък пламък
и никак не умее да ни стига.
Но също е голяма и понеже ...

Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано. ...

Плоден, меден смях,
кикот от сноб усмивки,
бесни нарови усти извива,
сплита мигли и ехти.
И ето, пак, отново, ...

Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Феята на успеха". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук:
https://otkrovenia.com/bg/muzika/feyata-na-uspeha (М ...

Стъпки в пясъка на ум събирам,
по пътя си вървя, не спирам.
Спомените като перли нижа на връвчица,
от на живота сладкото греба с лъжица!
От тук, от там във този свят голям, ...

Точно по изгрев на Еньовден човек трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
Понякога Господ Бог не спира да ни изпраща изпитания. Забравя ...

- Можеш ли да определиш, кой е най - прекрасния аромат на лятото?
- Щом ти ме питаш, значи сигурно е на похот, на женски сутиен попил аромата на разгорещена жена - опитах да се пошегувам с него.
- Малко по-сериозно, дееее. По-романтичен отговор потърси. Какви са тези каруцарски отговори, които ми да ...

Магията на Южните морета...3
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!...
А в него аз бях обладан ...

Две думички прекрасни,
как хубаво звучат!
Буквичките гласни,
букварчето зоват!
Днес е ден на слово! ...

Градският Маугли
В неизвестен ден и час се родих,
нежелано дете в семейството бях.
Там нейде, до контейнер за смет
ме оставила мама, но аз оживях ...

В кръчмата... 6
... петнайсет души във ковчега на
мъртвеца... йо-хо-хо...
и бутилка ром...
... а три дни ураганът беше бесен, ...

Приказни предчувствия
Далеч от грижи и покруси,
сред цветни звуци и гори,
обдишвам паметни минути
и жива жар по мен вали ..... ...

Обезболявам своите копнежи,
стремленията бурни на духа си.
Филизи късам, крайпътни цъфтежи,
с леден разум асфалтирам степта си.
Но пак с каруца пея по асфалта, ...

Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...

Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...

По стъпките във пясъка,
останали след Лятото,
дъждовно се напъхва Есента;
като същински Малък Мук
догонва бясно вятъра ...