Пред моя тръбен зов
смърта не е преграда
и с този вечен благослов
да сринем портите на Ада.
Светлина над сянката изгрява, ...

Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден, ...

Когато нещо не върви!
Когато, хората са слепи...
не виждат по далече от страха,
загазили сме здраво във душа си.
Нещастници,от страх предали и гордост, ...

Сред сенките на сънната дъбрава
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста... ...

Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...

Откакто те няма до мен
душата ми облече се в мълчание.
Дори денят ми да е окрилен,
смехът ми е примесен със ридание.
Прехапвам си усмивките до кръв ...

“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...

Не съм мечтал за друго до сега,
на пейката, пред къщата на село,
безгрижен и по детски да стоя,
превръщайки бездействието в дело.
Да гледам пъстротата от коли, ...

Оплака ми се поетеса Мими,
че трудно й е да намира нови рими,
че примерно, да кажем, за любов,
римувала я винаги със... Оф...
Или пък, да речем, любим, ...

В КЛУБА* отдавна си членувам,
САМО Голдъновци сме,
Но мама се натрапи, стихове ми публикува,
"Изгряваща звезда" съм, де.
Той – тати, всъщност, истинският ми стопанин, ...

Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...

Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ...

На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда ...

Здравей, лято, отиде си и пак се върна,
мое си, слънчево идва ми да те прегърна!
Дойде с усмихнато слънце, при нас си сега,
да стоплиш телата ни и нашата душа!
Здравей, лято, аз дълго те чаках, мечта, ...

Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети. ...

Толкова.
Тишина. Тъпа болка. И раздиращо разочарование.
Безсъзнание.
Пулсиращи съдбовни думи. Нищо няма от тях. Ехти тъжен смях.
В очите влиза прах. ...

Не върви до мен! Недей...!
Няма смисъл...!
Аз отдавна живея до ръба
на бездната – а адът е тука
и разперва ръце... ...

На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори. ...

Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...

Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед. ...

Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ...

До моя космически Двойник, където и да е той във
Вселената...
(поема)
Замислен залез в багри теменужни
над мен разпръсва приказен разкош, ...

Понеже неочаквано се свечери
и слънцето залезе в очите ти.
Обещай, че с вятърничавите мечти
отново ще заседна аз – в гърдите ти.
Когато само твойта връхна дреха ...

Мъдрец почесва голото си теме
и спорът ни прекъсва, малко нервно.
Аз просто чакам – дявол да ме вземе,
и Бог да ме обикне – безрезервно.
Изгубените битки са ми хоби, ...

Лятото е слънчев панаир,
пълен със сергии многоцветни,
на една е слънчогледов пир,
а на друга – плодовете летни.
Там се люшкат топли езера, ...

На раздяла нищо не искам.
Дай ми само мастило за мисли,
мисълта за теб да задраскам
с дебели черти.
Но утрото преди да се разсъмне, ...

Беше взрив.
И набъбнали вени.
Кръв във тях – без юзда и без стреме.
Няма граници – само тела.
Вън денят е ...

– На Земята, най-красивото цвете кое е, кажи ми? Едно ли е, или са много, има ли име? Ароматът му, в разказ, облечен в рими, прочети го, а после на мен сподели ми.
Отдавна, преди много години, когато светът се превръщал в модерен. От пръстта се родило цвете без име, а до него дивял бурен наперен. От ...

На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...

КОРЧМА «СТАРА ХАТА»
«Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать; так корчма, просто харчевня. Обозначение, правда, старинными буквами написано, - из выпиленных кривых плодовых кореньев, клонов и обрезных сучьев составлена большая вызывающая надпись, каждый поймёт, что в ...

Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам, ...

Високо надлетя тежката мъгла,
над всяка низина мина,
като полъх необременен,
лек и нежен кадифен кретен...
Гмурна се изведнъж в безбрежен, ...

Повярвай, тръгвам си аз,
макар и нощем мъка гърдите да стяга.
Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,
и където погалиш там се всичко сковава.
А щом се засмееш пак засиява небето, ...

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

на дъното си няма повече накъде
но някакъв глас крещи не, не, не
копай още надолу
там те очаква нещо ново
ще видиш по пътя една душа ...

12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ : ВОЙНИКЪТ И ЛИСИЦАТА
– Какво си намерихте пак?- попита внуците си бабата на Виктор и Русалия- Май останаха само две възглавници, така че нямате голям избор!
– Ето, това!- Виктор държеше в ръката си малка пухкава лисичка с малко пооскубана опашка и хитри копчета- очи.- Ли ...

Когато си отива есента,
най-тъжно ми е, че ще тръгнеш с нея.
В калта от чувства – тъжна и сама,
аз идвам грешките си да намеря.
Страхувам се от безразличен студ, ...

Повечето от нас си мислят, че случващото се във вселената има чисто физично обяснение. Най-много от този предрасъдък страдат физиците. Те създават купища от теории, снабдени с авангардна математика, някои от които са шокиращо и примамливо красиви за посветените в тази материя. Респектиран от тези те ...

В ума си думите притискам, за да не говорят.
Заключвам болката в сърцето си кървящо.
Ръката ми над листа с перото дълго спори.
Оставя го в безмълвие, от пламъци трептящо.
Взривявам се... Безброй налудничави състояния ...