Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници. ...

И императорите римски
когато са се връщали от бойното поле
са снемали от себе си доспехи тежки
и чели в свойто ложе проза,стихове.
Нерон запали Рим,за да го възпее ...

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...

Когато приказките се повтарят...
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!... ...

Тъкмо се усмихне и пак се намръщи,
мъката преследва на работа и в къщи.
Кой ли го ориса на съдба такава,
повече да взема отколкото дава?
Първо на приятел подаде ръката, ...

На любовта порязали крилете -
Отворили голяма пещера
Един обичал някога и двете
Но после се разминал с любовта ...
На слънцето му дожаляло ...

Събуждаш ли се?
Спи си! Сънят е сладък.
Сънуваш, че летиш,
защо ти е да се събуждаш,
не отваряй очите си, ...

Отекваш в мислите ми като ехо.
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...

Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в из ...

Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...

Все още има хора от порода,
наречена „будител на народа“,
но в мене нещо все се чуди,
народът иска ли да се събуди?
И всеки, дръзнал да го води, ...

През трепетни копнежи
живота тържествува,
с вълшебства и стремежи
духа в лазура плува!
А аз до теб, любими, ...

Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад, ...

Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...

днес народните
будители зоват за
продължители
на своя труд — Прèрàя
Земен наш за да спасят ...

"Приключи благотворителната кампания
за топъл обяд и чаша мляко на БЧК".
От утре децата да пият вода от чешмата!
И лелките в кухнята да помислят още сега
за поне два вида манджа с боб - със и без хляб! ...

Красиви рими,
в тежки думи
и нежна мъка
помежду ни.
Красив копнеж ...

Снимката ти в джоба ми стои
след толкова изминали години.
Споменът в сърцето се таи.
Едва ли някога и ще премине!
Спомняш ли си старата чешма? ...

Честито ви, будители народни!
Че днес на ученическия чин,
подвластен на тенденциите модни,
е седнал и намига Хелоуин.
Каква приятна, свежа симбиоза! ...

Един герой от класиката ни литературна
изправил се е със осанка горда.
Все него виждам накъдето се обърна -
във политиката, във всекидневието, в спорта...
Мъжествен, хитър, бих добавил... мазен... ...

Поетът е особен вид птица, с чупливи криле и ранима душа. Понякога се издига до Седмото небе, друг път пропада до Седмият кръг на Ада. Понякога лети нависоко, друг път пристъпва в блатото, но винаги е готова да зарови клюн в мастилото и да зарее мисли в облаците.

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...

Моята красива птичка
във жена превърна се голяма.
Моята едничка дъщеричка,
щастие на татко и на мама.
Тя до вчера бе дете ...

Колите – мокри...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна ...

Толкоз сляп ли бях, да не видя
тези влюбени, честни очи.
Толкоз глух ли бях, да не чуя
тази обич, която трепти.
Толкоз подъл ли бях, да се скрия ...

Настъпва бавно като в тежка ода
на есента снагата пъстроцветна,
обгърнала е цялата природа
със балната си рокля мимолетна.
Раздава щедро, тъй на вересия ...

Почти загуби ме, а как не го разбра?!
Заспивах всяка вечер с една мисъл...
Незнайно как аз върнах се,
за мен ти си човекът, който има смисъл.
Аз губех се далече нощем... Няма ме. ...

И след Циганското лято,
сред Оранжевата есен,
Гошко крачеше в листата
със една чудесна песен.
Той се качваше в метрото ...

Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.
Цъфтял в пролет бяла, ...

Защо ли мечтая за празник,
където на тежка трапеза,
събират се мъртви и живи.
Безумен, невиждан, но празник...
Където пред пълна трапеза ...