Когато си до мен не се страхувам.
За утре не мечтая и не искам.
Когато си до мен не се преструвам,
докосвам, за последно те притискам.
Това, което ще се случи, чакаш дълго. ...

Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,
прераждането, то наистина ли съществува.
Безсмърна ли е всъщност нашата душа,
нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.
И ако вярно е помислих си след края, ...

В подлеза бе толкова тъмно, че на Виктор му се наложи да използва фенерчето на телефона си. От ъглите лъхаше на урина. Стените бяха целите в графити и лъщяха зловещо на мижавата светлина. От едно покрито с мухъл петно на тавана се процеждаше вода.
Виктор ускори крачка, искаше да се измъкне по-бързо ...

Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...

През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...

Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак т ...

На къде отиваш свят? Накъде си тръгнал?
Подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съвършени, неуморни и горди, ...

Дай ми, Боже, кмет да стана
там във София голяма!
Сто ремонта, ще захвана,
ще крада, като за двама!
Дай ми, Боже, да кметувам, ...

Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...

Денят е мъж,
разкъсващ утрото
до кръв
със груби ласки.
И блясва светлина. ...

Тоз път мъжката ни група
Е под китайския "кахър".
Днес слабо вятъра си духа
Затуй разперихме чадър.
Мама телефона погна ...

на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...

Снежинките пеят навън.
Събуждат от зимния сън.
Подават те смело ръка,
за весела зимна игра.
Снежинки мънички и бели, ...

На колко много хора им се иска да са като птиците… Да летят, да се издигат в небесата, да се стремят към висотите на безкрайната шир, да гледат от високо на дребната, все по-свиваща се Земя, да подминават гордо с погледа си страхливците, пълзящи в кълта…
Красота… Устрем… Безспирен полет…
Друг свят, ...

Няма да повярвам на това което виждам, но на моята душа.
Там е скрит покоят, там са всичките блага.
Кой даде ухо на тези думи
ще се отърве от всичките зулуми.
Кой отвърне се от тях, ...

Чакаш телефонен звън
с оправдания отвън :
,, Нещо случило се там ! "
,, Няма вече хоросан ! "
,, Дограмата се закучи ! " ...

I'm not your hero
I'm your beast.
Don't need me now .
Was peaceful rest !
I had my story ... ...

Земята направи своята обиколка
отиде си денят ,пристигна тъмното
и появи се пак онази болка
от времето когато бях на дъното.
И сещам се сега тогава как ме беше страх, ...

Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...

Втурнал се е тоя народ да пише, чак страх де те хване. Още не са научили как са подредени буквите в азбуката, обаче почват стихчета да подреждат. Я, викам, да видим кое стихотворение сте научили и кой му е авторът. Абе то не било задължително да ги знаят наизуст, щото програмата била претоварена, та ...

В един съботен ден
В един съботен ден, под мрачното утро, на пейката в паркa, стоеше той . Сърцето му бе потънало в печал, разумът му потънал в дълбокия здрач на мисли. Наоколо около него беше само сивота, както бе и в сърцето му. Потънал в далечни и великолепни спомени. За това кой беше той, как бе ...

- Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ...

Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!
По лунните си друмища се лутам
и глутници в безсъниците вият.
Навярно се налага да почакам, ...

Не събирай красивите спомени в кош -
те са вятърът който ще милва косите,
те звездите са в тъмната тягостна нощ,
те са пламъци луди горящи в очите!
Не унивай от някой, щом с теб е бил лош, ...

(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...

Как увлече ме ти по спортния риболов
да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.
Рибаря, зная, винаги трябва да е готов
да лови от ранна сутрин чак до мрак.
Може би да учи любимата си годеница ...

Бавно плува луната…
С чужд мъж мачкам тревата…
Щом луната отплува,
пръв той гащи обува!

– Здравей, Любов!... Да знаеш, как ми липсваш!
– И ти на мене! Страшно много, мили!
Часовникът да превъртя, как искам...
назад – в ръцете ти да съм!
– И ти, ли? ...

мерзно пътят към
оповърхност`яване
направляван е

Ако нещо, нещичко, във Вселената не е съвършено балансирано, то тя неизбежно ще колапсира, защото всичко свързано/взаимносвързано...

Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва - ...

от умението да се радваш
не забравяй да си даваш,
и вярвай си в тази част
щастлив в своя пръст,
посей наученото до сега ...