Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...

Като пламъците на нестихващ пожар
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...

Отвътре е тихо, дълбоко и празно.
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата. ...

Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...

Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...

На плажа си намерих най-случайно,
изхвърлена бутилка от морето.
Послание загадъчно и тайно,
навито вътре бе в шишето.
Отворих го, но листът беше празен, ...

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...

Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...

Сега не мисли -
или отивай да спиш...
Утрото е по-мъдро,
но от какво...?
Спри да се питаш. ...

Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...

Тези жълти черничеви лѝсти
в късна есен до наш'та врата.
Тихо капят - мъниста златисти
и постилат килим пред дома.
Бурен вятър сърдито ги гони, ...

1. Зове ме тя
Зове ме тя чрез твоето сърце
или пък виждаш в мене някой друг –
в прегръдките на твоите ръце –
мъжа, приел да бъде твой съпруг. ...

Светът ми – безсмислена утопия,
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...

Сполай за добротата...
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен... ...

Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...

Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса ...

Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения. ...

Да тръгваме ли вече?...*
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ...

С мека козинка и умен поглед,
зъбки, нокти, вирнало носле
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен!
Но ядосам ли го, боцва леко, ...

Страшна горска приказка...
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ...

Тук, край брега на морето,
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента ...

Колчем семейство
се срива, скърбѝ Бог със
скръб свръхгорчива...

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ...

Затворих мисъл във бутилка,
на залез пред Луната,
коленичих на брега.
Целунах я, помилвах я,
изпратих я с въздишка, ...

Горя! Ела да угасиш пожара...
Аз чакам и без глас те викам...
От страст олово ме изгаря,
ти знаеш... какво искам...
Ще го направиш – устните ти мамят, ...

Гарван... Гарвана, око не вади.
А защо и с любовта, не е така?
Който злото търси,
злото да му се изтърси!
Любов, любов не дава... ...

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...

Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес, ...

КЪМ СЕБЕ СИ
Вървиш, летиш, или пълзиш,
все към себе си пътуваш.
Дори живота си на друг да посветиш,
чрез себе си в него съществуваш. ...

Хей, сърце, не пускай корени в земята,
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ...

Отрицание на отшелник по учебник с дебели корици,
умиращи птици, шевици по скъсана риза... написа за мен...
А аз за теб какво да напиша? Издиша като балон,
наклон заледен, раздвоен човешки ум, куршум,
наивен костюм, препариран лъв и кръв на болен... ...

Толкова си пясъчен.
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание. ...