Дечица с върбички,
с цветя и свещички
към къщи вървят.
Потрепват свещичките,
кръстят се всичките, ...

Не ни се сърди! Ние сме мъже! Господ сигурно ни е дялал с тъпата тесла, щом не можем да плачем, да казваме:"Обичам" или:"Съжалявам".
Когато ни остави сами в онзи априлска ден, преди години, пак бяхме същите.
Не те прегърнахме! Не те задържахме при нас!
Не ти казахме:"Обичаме те! Ще ни липсваш!"
Това ...

Стихоплетец решил съм да стана,
но ловя риба тон в океана.
Днес учител поет ми пристана
да се гмурнем в дълбоката яма.
Да започнем с Хорея и Ямба... ...

Препънах се в треви от гръмотрън.
Изсъхнали, но жилави. Във плет.
На корена, отварата - за сън.
Пречиства и кръвта ми във сърцето.
Отдавна пия билки за отпадналост. ...

Цветята радват и красят живота.
Венец от тях се вие,
един у нас остави Господ.
Такова нежно цвете, благодарим!
На сянка не увяхва ...

Учителко мила, сърцàта,
обѝчна и м`ъдродобра!
Учителко свидна, чудàта,
ти нас да напътстваш — избра!
Разстèли пред нас писменàта, ...

Една Жена. На лотос пъпка млада.
Лилит е тя. Или Шехерезада.
Когато я погледнеш в миг разбираш,
от нея си роден, за да умираш
в прегръдките на ласкава любима ...

Знам, трудно ме преглъщате истинен,
по-лесно за вас е да съм фалшив,
по-хубво е да ви говоря изискано,
да бъда морален, доволен, щастлив!...
Да имате пример, постигнал живота, ...

Недей, тревичке, да растеш,
бетонът пукаш. Ето!
Разбирам твоя луд стремеж
да стигнеш до небето.
На дядо е пътечката това и знай ...

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

В памет на Сергей Есенин
Само тук те моля:
само днес недей(!)
пак да ми напомняш,
че любовта живей. ...

Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души ...

Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...

Благодаря ти, Боже, аз за милостта,
чувствам се освободена,
от всяко зло, от тежестта
и усещам, че съм променена.
Не чувствам вече непрощение, ...

Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...

„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...

- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...

Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...

Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...

Там има повече звезди,
а сърцето някак си различно тупти.
Там вятърът разпилява мислите,
а слънцето изсушава тъгата, и не спира да свети.
А морето, морето ни люшка на всички посоки, после ни изхвърля на брега, за да ни срещне отново....

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...

Чуждите цветя
не съхнат в твойта ваза!
Мойте първи клюмат все!
Тръпката любовна иска
там на свобода, ...

Зачетен в сутрешния вестник
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.
Проникна слънчев лъч в душата ми, ...

Драги граждани от село,
селяни от градовете!
Днес смирен пред вас, но смело,
моля да ме изберете!
Нямам собствена градинка, ...

Аз ли съм или не съм –
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...

Ти виждал ли си Райската градина?
Докосвал ли си цветната дъга
след дъжд когато вече е преминал?
Обичаш ли поляните с цветя
когато пролетта ги съживява ...

Рисувам
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъжд ...

В малка стая близо до вратата
Мъничко момиче, седнало на стол
Облегнат беше столът кротко до стената
А тя редеше сълзи тихо
и в ръката си държеше дървен кол ...

В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх ...

Празнота, нищо и още празнота
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли ...

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его, ...

Остарях. Помъдрях, но едва ли.
Огледалото нивга не лъже!
А сърцето, умът то не жали!
Кой бездомният вятър, ще върже?
Остарях, но едва ли е драма, ...