Не се научих да съм прилежна домакиня,
но пак намирам ред в моята си бъркотия.
Не се научих да съм нечия робиня,
вбесиш ли ме, знаеш, ще те набия
без окото да ми мигне даже ...

И Злото най-накрая победи,
Доброто стене наранено в ъгъла,
със хиляди притворства и лъжи,
победата получи,
то възтържествува. ...

Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – ...

Сложи си скъсаните дънки,
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...

ЖАДУВАМ
Жадувам да докосна ръцете ти,
пулсът им през мен да премине!
Жадувам да погаля лицето ти,
опърлено от многото години! ...

Поетът взря се мрачно в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Бе, пука му на него за света,
с по-важни теми той ще се заеме!
Дали да сподели в стиха си днес ...

Днес е ден специален
за мен и други двама,
те са те сътворили,
за да бъдеш мойта дама.
Днес преди години ...

Here I stand, all alone
Trying to fight the pain from a broken heart
Why she left me? I don't know
It really doesn't matter anymore
I thought our love could last forever ...

Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов, ...

С човка гарван във пръстта чертае
с нокти щрихите дълбае.
Рисува своята любима...
Само той остава и във зима
и събира краски от света. ...

Превърна се дъждът в проклятие
за зажаднялата земя. -
Валя със дни - с порой удави я.
Копнеж за слънце стана тя...
И то дойде. Забърза мравките ...

Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...

Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...

1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...

Да те обсипя с целувки,
както онази нощ,
която в мен пробуди,
една различна любов.
Красиво е да те гледам, ...

"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...

Сънят ми беше мноого странен,
и не може да се разгадае.
Пепелникът днес остана празен.
ПълнолуДие е и влияе.
Започна трудно, три пъти заспива. ...

родната
синева
родните
зарева
родните ...

Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...

Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак - ...

Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици, ...

От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо... ...

Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...

Петрано, мари Петранке
Петрано, мари стопанке.
Излизай, мари на двора,
на двора пълен със хора.
Посрещай, мари сватове, ...

Светлината на пътя изгряла в теб,
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на ...

Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...

Чувствата не се копират!
Хората не са със етикет!
Спомените не умират!
Господ е Перфектният Поет!
Всичко е написано на книга ...

Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...

Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...

Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ...

По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...

Приемаш своята Съдба
не търсиш никаква следа,
това е драснато за теб,
поглеждаш и напред...
На Спирките си - поседни, ...

Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...

РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...

Щастливците ли?
Остави ги да живеят
и да се заблуждават, че са щастливи!
Нима щастлив е този,
който над чуждата болка ...

Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...

Част от тях ги родих като птици
и, поглеждайки плахо нагоре,
ги побутнах във стройни редици
да летят и за мен да се борят.
Част от тях ги родих като камък ...