Надеж ти чувам за крај
за она време
кога ќе престанат
шаховски игри
со човечки судбини ...

ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...

Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...

обвинено е
животно в „чума“ — и — на
заколение —
в една страна с послушно
свойско поведение

Спомням си някога в онова наше детство някъде през 80-те, като деца, които играят в близост до главната улица, често когато се наложеше да отидем "надолу" с анцунг по пешеходната алея, по някакъв свой начин не продължавахме по нея с него. Имахме някаква своя представа, за това как трябва да бъдеш об ...

Не си ми нужен, вече съм сълза -
отронена и стъпкана в тревата.
Душата даже малко озлобя
понеже я забравих на площада.
Не идвай, пътят е трънлив дори за мен, ...

И все по-често слънцето мълчи
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две ...

Абе, жено завистлива,
чак пожълтяла си като слива!
Няма ли за теб една пръчка,
виж си лицето - бръчка до бръчка!
Бръчки от злоба, да знаеш... ...

Колко малко ни е нужно
за една усмивка нежна.
Топла обич сгушена
във прегръдка светла.
Колко малко трябва ни ...

Красива съм. И малко нехайна.
Без кафе преди съмване,
признавам си -
не мога да дишам нормално.
Мълчалива, забързана и естествена. ...

— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ...

До дуваро ми клечи
дъртио му пръч съседски,
блещи своите очи
и избиват го кумплекси.
Спомня си козици млади ...

Последен звън
камбаната отмери,
замина уморена
коледната нощ,
богатите щастливи ...

Тръгна Кольо, тръгна Кольо
нива да копае.
Взе мотика, взе торбата,
скъса три домата.
Тръгна Кольо, тръгна Кольо ...

Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...

Тя се готви за път уморено и бавно,
всеки ден разговаря с дъжда и цветята.
А очите ѝ все към телефона пробягват-
може би точно днес ще звъннат децата?
Тя отдавна на всички мъже е простила, ...

Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...

Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка, ...

Вдъхновена от любимото ми аниме "Vampire Knight",
и следните думи на Куран Канаме - "Понякога да забравиш е вид щастие."
Аз не исках, но се случи -
една далечна на едни отколкото близка,
и втора близка на други отколкото далечна - забрави: ...

В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност
и коси от непрогледен мрак!
Докоснах те със плахите си пръсти ...

When i saw your reflection,
remembered you're a ghost.
Relenteless dead perfection
i prayed to hear the most.
When i crossed tiny Rubicon, ...

Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ...

Дневната Луна...
Случва се във някой ден
може би като знамение,
и́ли просто феномен
на космическо явление: ...

Завръщане на Бъдни вечер в село...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...

ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

луна — към теб се
поглед приближава и
се прилунява