В ъглите на очите
мая за сън се рони.
Виж, слънчевата пита
е в цъфналите клони!
В прозореца почуква ...

Прегръщам те, мое дете, ти мечтата най-голяма сбъдна,
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш.
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян. ...

Глава XII
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...

Пей сърце за моята тъга,
за мъката ми моя неразбрана,
за тежката ми, траурна съдба,
за незарастващата във душата рана.
Пей сърце, а аз ще се усмихвам, ...

Моля ти се мой, Боже за едничко,
помогни ми, мъката си, аз да преодолея,
съгреших пред теб във всичко,
прости ми, за да мога да живея.
Трудно ми е и грехът признавам, ...

Ще пием на разсъмване кафе,
ще коментираме пейзажа.
Животът е едно тире.
Пак глупав виц ще ти разкажа.
И с обикновените неща ...

"Цветано, моме, Цветано,
цветна ти, моме, градинка
като от Бога картинка.
Росен ми здравец най-напред,
до него невен с лаленце, ...

За празник се приготвяше градът,
със палмови листа и клонки от маслина.
Исус пристигаше в Йерусалим сега,
мълвата изпреварила го бе и знаеха мнозина.
През арка триумфална влезе той, ...

Тя живееше в малка скромна къща с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколк ...

Книжке, моя, най-любима,
теб обичам да чета,
пролет, лято, есен, зима,
все те нося под ръка.
Но нали си ми едничка, ...

>
>
> ... ти ще вървиш все напред
>
> и ще се бориш със слепотата, ...

о капитан, о капитан
корабът ти е тъй голям
по вълните се носи насам-натам
о капитан, о капитан
ти винаги си тъй засмян ...

Някой изпра с мен
душата си –
вече е чистичко
и ухае на хубаво.
В снега – ...

Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе с ...

Малко е раничко, за съдържанието на песничката, но текста може да се пречупи и през призмата на метафора, според възрастта на слушателя.
Текст и музика: Димитър Палански
Китари, вокали: Димитър Палански
Клавири, ударни и техническа обработка: Филип Наков
Аранжимент: и двамата заподозрени

Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността н ...

С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен ...

Сълзите ми - сълзи на скитник
под навес нейде приютен.
Мечтите ми - мечти на скитник
да бъде вкъщи някой ден.
Душата ми - душа на пътник ...

Стáни, стáни рано, сине!
Ти врата си отвори!
Днес е празник, мили сине!
Лазарки са тук дошли!
Пред врата ти песен пеят, ...

Нощта с жасминов аромат
попива спомена ми от Аламбра...
И в теменужения свят
над позадрямали цветя
искрят светулковите амбри! ...

/на моите ученици/
Земята се върти, но не е кръгла –
напомня архаичен, зейнал кратер.
Навярно Питагор се е объркал
преди самият той да е препатил. ...

Отгледах в себе си безброй съдби,
Които сред разрива се разпиляха.
И тръгнаха по собствени следи,
ту блъскаха се, ту пак в едно се сляха.
И припряно почнах пак да ги събирам ...

Накара ме да мина през Ад-а, вече знам какво е там. Бях разбита на малки парченца, бях съсипана. Сълзите ми бяха най-добрите приятелки, тъжните мисли бяха мои братовчедки. Бях забравила какво е сън, забравих как да се усмихвам. Казах си, че това не се случва на мен, че е само кошмар. Така и беше, бе ...

Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...

Ликуват шепа мюсюлмани,
на фона на световен срам,
че само пепел ще остане
от храмът с име Нотр Дам.
Светът очакваше камбани ...

Ще си отида тихо с есенният дъжд,
полетяла като лист на вятъра,
ще се родя като сълза във нечие око
и ще се стопя като снежинка малка.
Ще затанцувам лудо с вихъра навън, ...

Десет котлета вода
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги ...

- Настанихте ли се на възглавницата? Виждам, че така ви е много удобно - каза бабата на Виктор и Роси, когато видя двете главички на едната възглавница. Бяха вперили очите си в нея и с притаен дъх очакваха приказката. - Я ми кажете как избрахте точно тая възглавница!
- Ами на нея има буква „Н“ и ние ...

За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...

Светът си има даден ред
и във пространството пътува.
И дни, и вечери поред
се сменят. Слънцето ликува.
Дали с петли или без тях, ...

Цветя валят от небосвода,
дъждът със ярка синя светлина ги следва...
А тихата жена с блуждаещ поглед гледа през балкона и капките брои, като мъниста
Оголени стърчат цветя мънички, под синьото небе и питат:
Кога ще дойде ден, във който тъй бързо, без да мислят ще отлитат? ...

Ръката си на Лазар той подаде,
и от смъртта издърпа го за миг.
Поредно чудо стори на земята,
живота върна в смъртния му лик.
Видяха всички, призова го, ...

Денят бе стон.
Върхът – амвон
Небето гледаше
със болка
Венец от тръни ...

Не съм принцесата от сънищата,
даже никак.
Животът ме научи да се справям.
И принцовете с крантите им мършави
бързо разбрах, че няма да припарят. ...

Търсих я много изстрадани години,
и тогава, когато я разбрах, се ужасих...
Дали пред чужди хора да я разкрия,
или да я вмъкна в болезнения стих?
Реших се и с болка я изказах гласно... ...