Отново е Пролет,
отново на Път!
Вятър гали косата ми с пръсти гальовни...
Свършва дългия полет
и във скрития кът ...

платѐн упадък
я една страна за кой
ли път преряза

Влез на топло. И свали страха!
Поседни за мъничко до мене.
Мислите изкарай до една -
Бог от теб полека да ги вземе…
Той ще ги изпита в Любовта – ...

Вятър зимен вее,
бяло брашно сее.
Тупа - лупа - тупа,
нивите затрупа.
Не ми бил ветреца, ...

СТАЯТА С КЛЮЧАЛКИТЕ
- Бабо, бабо, ей там има вещица!
- Седи на пейката и гледа лошо!
- И си мърмори нещо, бабо!Освен това, мирише много гадно!
Децата изглеждаха много възбудени и разтревожени, но баба им не се обезпокои. Кой знае коя бедна жена бяха набедили за вещица, може би някоя клошарка! ...

Работят,
без да се
обогатяват,
ала живо̀ти
и съдби ...

Стъпвай нежно
тишината на своите пръсти
остави да танцува
върху струната на душата ми брулена
Все още изпъната ...

Всичко на всеки прощавай,
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко, ...

Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...

Звездите обичам
защото си в тях
в олтар се обричам
с душа те видях
решетките чупя ...

Като всеки мъж, искам след работа да мълча и да щракам на компютъра или с дистанционното.
Като всяка жена, тя ме дебне да се върна от работа и започва да ме залива с тиради и проблеми.
Разбирам я. Нали и аз съм жена. Нищо че съм поела и мъжките функции.
Пък и тя ми е майка.

Стоя без теб! Наоколо е пусто,
в стаята царува самотата.
В душата лед. И всичко ми е чуждо,
единствено спокоен съм в мечтата!
Че двама ще посрещнем пак зората, ...

От памтивека семчица една
се вгнездила в Земята.
Корен впила.
Пълзейки,
бавно вдигала глава. ...

Събота.
Отмина и този дъжд.
Денят се усмихва
като къпано бебе –
на прага ме среща ...

Наричат ме снежинка бяла.
Докосвам нежно - само по веднъж,
а после се разтичам цяла
под формата на капка дъжд.
На нечие лице ако попадна ...

Мойта Муза се запече!
Болна охна. Легна. Сви се...
Тя на глас тогава рече,
сам оправяй се, човече!
Не така, бе Музо! Ето! ...

“Или тръгваме заедно или никой не тръгва. “ - каза той и думите му заслужаваха доверие.
... После прие желанията й за прищявка, думите й за истерия, сълзите за театър, а любовта - за даденост. И излезе сам.
Единственият начин тя да докаже, че всичко е истинско, беше чрез външна сила. Чрез очите на Г ...

Адаптирано преработен текст за конкурса – в оригиналът това е част от проект за книга със заглавие „Муза изгубена в диплите на времето“.
Ще съм откровена. В моите спомени тази абревиатура съм я чувала само от единия си чичо да я употребява. Сега е като някакво смътно далечно ехо от ранното ми детств ...

Тъмно е...Само в тихата стая е светло...
Затова не поглеждам навън!Дали тази вечер,
греят звездите - не зная?Дали има луна...?
Вчера бързо се беше скрила зад хълма!
Но се радвам, че улових мига и я видях ...

Отново изцапан от злъч
не от слава ,разбил на пух
мечти и любов..създал химера
велика измама, че бил е велик.
Светец без аура ,човек без любов ...

Свети Отче съгреши
вино и уиски пих
после чай със зелена трева
и ся смятам да спя
ама нещо главата ми се върти ...

Вървях към къщи и си мислех, за баба Шина, дали е още на пейката, или се е прибрала вече.Видях е там сама, в очакване някой да я заговори, но освен мен по улицата никой не вървеше и като ме видя, така се зарадва, че чак подскочи от нетърпение.Приближих се и седнах до нея.Загледах я, беше такава лъче ...

Хамакът се люлееше в унисон с движението на вълните под кораба. Хари адски го мързеше да сменя канала на телевизора, затова беше принуден да гледа новините от „Скукодон“. Тъпият крал и дамата му се отправяха на вечеря в поредния лигав ресторант, където камерите щяха да запечатват щастието им. Отврат ...

Допуши ми се. Бързо се облякох,
че на терасата е студ голям!
Огледа ме девойка дългокрака.
Е, симпатяга съм, това го знам!
Ръката си протегна тя към мене - ...

В ПАСТЕЛНИ КРАСКИ
Нощното небе е в пастелни краски.
Светлосенките се стапят глухо в прах.
Звездите са покрити в светли маски.
На луната свири невидимия Бах. ...

На всяка пряка - светлосенки на образ,
на познат силует, кой е там, в здрача скрит?
Познат-забравен, почти непознат.
Кой облегнал се е там, държащ догаряща
цигара в ръката до стената? ...

Тихо е толкова тихо
чувам само часовника трака
аз не спя и луната е пълна
щом затворя очи те мечтите се връщат
като малки деца ме издърпват ...

Недовършен романс или тъжен етюд -
бягат сенки във тъмната стая.
Самотата е само поредния бунт
на душата ми търсеща рая.
Самотата е моята главна вина, ...

Посегнах към сърцето си,
исках да ти го дам,
но не сърце оказа се в дланта ми,
а купчинка пясък...
Вятър духна и пясъка разпиля ...

Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...

Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия, ...

1. Архиангел, не в заблуждении ли просветление. Явление твоё велико, а не ведающий в самом низу этого мира. Нет дара - Слово твоё, вместить.
2. Сказано изначально, и повторено многажды: каждому сходу дан Посланник для слова праведного - придёт время повторенное. Не устанет рука, что Истины Его пишет ...