https://www.youtube.com/watch?v=pcyt0GJgLnk
Това е българска кавър версия на песента на Аура Дион - Приятели

Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло, ...

Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...

Не всички са отровени от злоба.
Не всички лазят жалки във калта.
Да, има малко, но прекрасни хора,
достойни, гордо вдигнали глава.
В очите им искрица огън свети. ...

40 градуса.
Небето е отворило
на фурната вратата си
и диша огън.
Вечерята ще бъде ...

Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви! ...

На кого да даря тази любов,
която отгледах?
Срещах хора и зверове,
хищници и човеци...
Как да спра? ...

Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося. ...

Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...

Колко малко му трябва на човек,
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите... ...

- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...

Ние хората нямаме насита...
ако е за без пари, то за какво?
Нима подвеждат ни, или ни
манипулират... скръндзи
ламтящи за пари. ...

Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би, ...

Целия ден борисовите люде хитри
как властта му от опонентите бранят!
Постове ще им дадат ли ония мутри,
пред комунисти глави не ще скланят!?
"Нинова!" - гръмовно въздуха разпра! ...

Тръгна Лиса по горската пътечка,
за да дири златна буболечка,
в която да намери таз награда
да остане вечно млада.
Тръгна лиса по пътечка, ...

Какво да направя, когато не чуваш!
Когато не искаш да знаеш дори...
Когато говориш, че само преструвка
са моите думи изляти преди!
Когато съзираш парад от девици, ...

Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...

Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...

Няма купа, няма титла но няма и тишина,
смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!
Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,
и огъня гори в мен, гори и в моето дете!
Сами срещу всички и отново сме до върха, ...

Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено, ...

Вълните страстно бушуват,
небето все така синее.
Хората пак негодуват,
слънцето все така аленее.
Животът продължава, ...

На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...

Животът е усмивка и неволи,
преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,
и силно чувствата във нас третят.
Веднъж във сънищата си живея, ...

аз съм пазителят на книгите
писмена на много грехове
всякакви прашасали папируси
са минали през моите ръце
по Хеопсовата пирамида руни съм редил ...

Виновна си, виновна си и затова мълчиш,
по-добре така е или безсрамно ще звучиш,
мълчи виновно и аз също ще замълча,
ако ти кажа нещо жестоко ще звуча.
Виновна си, виновна с хиляди лъжи, ...

Влегувам во срце од планина
таму каде не оди секој
кога ќе заминеме
од нас ќе украдат само сенки
не враќај ми кусур ...

Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...? ...

> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...

Очаквате от мене да съм друга -
с усмивка кротка, да прощавам грешки,
да съм почти безупречна съпруга,
почти светица в образа човешки...
Очаквате сълзите да прикривам ...

Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ...

В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...

За разлика от приказката ни позната
Али Баба живее вече край реката.
Когато вчера се разхождал
съзрял играещи русалки във водата.
Отсреща била пък гората – ...

Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...

То бяха лъжи,
словесни потоци
ефирът трептеше,
червеше от срам
който говореше-чист ...

Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка ...

Много гари има в света,
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...