Кратки дни и дълги нощи,
хладни и ръмящи утрини,
киха слънцето... И още е
със очи от дим подлютени.
Дим стърнищата обвива, ...

Този вятър прелива
над скали и пътеки,
свърна в близката нива
и пося морски шепот,
разпиля се и скъса ...

ЗА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Защо Човекът е така устроен,
че гледа само винаги напред,
животът би бил много по-достоен,
той ако имаше и по- различен ред! ...

Нямам желания днешни.
Нито надежди за утре.
Слънцето грее погрешно.
Вятър скимти като кутре.
Имам безсънни въпроси. ...

Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката, ...

Народе с удивителни... А после?
Мълчи народът още. И търпи.
Капят от очите му въпроси,
но пред управниците си, мълчи.
Тефтерчето на Дякона в музей е. ...

Дъщеря ми тича и се усмихва
на своето детство.
Тича като децата от всички поколения, тича като момчето, което бях аз на 10 години,
тича с усмивка към просторите сини на своето детство, на своето време.
Тича напред, където я чака любовта, очакват я толкова красиви неща. ...

Великолепната обстановка в Роял Албърт Хол в Лондон със своите пет хиляди и петстотин места разположени на четири нива, беше на висотата на младата българска пианистка. Нейното виртуозно изпълнение на „Голдберг вариации“ от Йохан Себастиан Бах на елипсовидната сцена, заимствана от древните римски ам ...

Като че ли мина цяла вечност, откакто се отказах от работата си като кондуктор в автобус. Сега съм редактор и прекарвам работните дни в топъл, уютен кабинет. Но всяка зима, още щом падне първият сняг, се връщам към онова толкова... неестествено преживяване. Спомените ми от тогава се усещат така, сяк ...

ЛИПСИ
Какво ми е липсвало? Какво ми липсва?
Липсва ми сърдечна, от душа любовта.
Липсва ми голата, неподправена истина.
Тези липси подлудяват до лудост света. ...

Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...

както се чѝни
години наред ще се
помни ДЕВЕТИ
СЕПТЕМВРИ с добро и ще
бъде мечта и завет

ДОМЪТ на ТЪГАТА
Когато съм сам, когато съм стар,
само споменът ще е мой господар.
Когато съм болен, когато съм хром,
тъгата ще влезе във моят дом. ...

19.
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...

Принцесата събуди се.
От сън.
Но не с целувката от Принца.
Той, всъщност - безразличен пън,
на нея друг така и се прииска. ...

Коец - Без музика
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Niccolò Contessa & Silvano Albanese (Coez)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Николо Контеса & Силвано Албанезе (Коец) ...

Тироманчино - Като въздуха
------------------------------------------------------
Autori: Federico Zampaglione & Andrea Pesce
----------------------------------------------------------
Автори: Федерико Дзампальоне & Андреа Пеше ...

Извинете за шибаният текст,ама така ми дойде!

За да дам на деня красота,
се налага да бъда „злосторник“,
и да хапя парче от нощта –
с любовта на самотен затворник.
Не видяха добрата душа – ...

Във шепота на светещи зеници
открих надежда - слънце следдъждовно...
И пулсът ми лети с криле на птици,
на листа те рисувам стихотворно.
Съзнанието париш като свещ, ...

Не са,
не са много любовите мои.
Дали мога да ги преброя на
пръстите на едната си ръка?
Едно Нещо - нито се дели, ...

Умълчаха ме, умълчах се!
Замълчах си, премълчах го!
Замлъкнах, мълча си...
Мълча по рождение,
по участ, по орисия, ...

Нашият живот е тетрадка с бели страници, в която всеки ден пишем по един къс разказ.

Говори ми искам да те слушам.
Появи се искам да те виждам.
Приближи се искам да те докосна
и още малко, за да те прегърна,
но знай - тогава няма да те пусна... ...

> Страшен беше не Разпети, страшен беше Слепи петък*
Съзвездия като съцветия
избухват
на Шести септември.
А после идва Девети ...

Разсъмва се. Лежиш на моята ръка,
молитвено събрала нежни длани.
Дали за нас се молиш във съня -
до края влюбени да си останем?...
Във утрото очи отваряш изведнъж ...

Define sobriety through pleasures of the mind,
request all systems to deny.
The absence of reality that makes the pile
of sinned resistance to defy.
Lethargic blissfull emptiness, ...

- Приятели !
Обърна се назад.
Посмачка с пръсти панталона.
Обгърна с взор купчина от очи.
Потърси топъл поглед нейде из салона. ...

Нежен воал над сребриста луна,
някак ефирно времето разстила
и на облаче бяло - душата полита
да попие миг вечност и звездно сияние!
Нежно ефирно - докосва звездите ...

Никога не съм принадлежала към масата хора, ама никога. Нито съм можела, нито съм искала. Все съм била различна и тази различност често ми е създавала проблеми. Тълпата иска да те глътне, да те привлече, да те направи като себе си , да те обезличи. Не е лесно да се върви срещу тълпата, защото тя е с ...

В следите на изгубеното време
все още търсиш своята химера.
Илюзиите винаги превземат
най-ценното, което си намерил.
И от живота ти остава жълто лято, ...

Чакам те, но теб те няма.
Искам те, но ти не знаеш.
Липсваш ми, но тя на тебе липсва.
Чувствам те, но ти дори не ме познаваш.
Ти си там, о, нейде под небето! ...

В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...

В града на шарената сол
с цветя и „топ” ще Ви посрещнат!
От „цар и лъв” до „голчо-гол”
врати отваря всеки срещнат.
Я с баница, я с питка с мед, ...