Обичах те,Обичам те,ще те Обичам
до края,до последният си дъх.
Оставих те защото,те обичам
поне един от нас да е щастлив.
Живей,живота си достойно. ...

Участвах в приказка една –
Красавица и звяр се казва тя.
Краят ѝ не бе добър,
но зная,
че животът ...

Точно когато се науча да плувам
водата изчезва,
морето пресъхва.
Необятната празнина пак е пред мен,
простира красотите си, ...

От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов- ...

Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах, ...

Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...

След декемврийските студове всички бяха сигурни, че зимата ще бъде дълга и мразовита. Напук на това февруари се оказа необикновено топъл с няколко температурни рекорда. Единият бе в Кранево: на 17 февруари + 26 °C. Хората захвърлиха зимните дрехи убедени, че няма да им потрябват повече тази година. ...

Просто сняг…
Снегът навън е просто сняг,
но някъде дълбоко в мене
се сипе бял небесен прах
и шепне думички вълшебни. ...

Живях почтено и смирено.
За бъдещето нямам страх.
Оставям нещо сътворено,
когато се превърна в прах.
И някой с нещо ще ме помни, ...

В приказки живее моята дъщеря,
принцесата във тях винаги е тя.
В луда надпревара с вятъра търчи
и щастието грее в нейните очи.
С рокля парцалива играе в пепелта, ...

Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...

Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...

Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...

Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...

ФЕНИКС
Над бездните, в които съм пропадал,
край нивите с размирните жита,
самотен и прокълнат като дявол
с изтръпнали криле летях, летях. ...

БЛУДНИЯ СИН
Тоя стих не е за любов плътска и божествена.
Той е за обич човешка и за болката.
За жестоката истина в грешките,
наранили много хора до толкова, ...

Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...

Ти знаеш ли
колко капризно цветенце е любовничето?
То пониква на влажно и тъмно,
за това отначало цветът му е бял.
Някои смятат, ...

НапълнИ ми тишините
с нежност, смях и още нещо.
Развълнувай ми мъглите.
Омагьосай всички срещи.
Със косите ми завий се. ...

Още малко и ще се кротна.
Цяла вечност се надиграваме.
Като котката с мишката,
душата е в роля палава.
Моля се „остави ме на мира“, ...

Умея
Аз умея така,
да наметна любов на плещите ти
да я носиш, като избор и дар,
да осветлява и сбъдва мечтите ти. ...

Ах, ти си толкова прекрасна!
О, Боже мен на Дявол ли си давал?
Че влагах аз любовни страсти
там, дето нямаше жарава...
Така не мога да ти се наситя! ...

Запокитена в плен на тъгата,
под сърцето си нося посоки.
Под езика си – камъче лятно,
а в очите си – сребърни локви.
И потичат косите ми черни ...

Каква е тайната за пълното и непрестанно щастие, за което човек не спира да мисли и да се стреми, дали реално съществува?
В света на 21-ви век, често търсим щастието в нещо материално(коли, имоти, дрехи, пари...), а когато става дума за нематериалното... отново дори и то е криворазбрано!
Може би се ...

Утро бяло
загърнало земята
под снежно покривало.
Самотно птичето в клонака
сънува топло лято ...

Въздишаме и вечно бързаме,
От слушане ушите ни болят.
Говорим много и не чуваме,
а бялото в косите е цветът.
Избираме да се преструваме, ...

Плувам по неволя на дълбоко,
а ти тежиш като камък на врата.
Не съм самоубиец, не съм...

Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...

Когато те видях,
във синьото море на твоите очи потънах.
В тях себе си познах,
магичният им светъл цвят прегърнах.
На черните ти като гарвани коси, ...

Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...

Написах
хиляди писма,
дали прочете?
Поне веднъж
едно от тях. ...

"Как мислиш како, хората какви са ?"
попита ме приятелско дете
и аз така дълбоко се замислих,
че стресна ме когато пак поде :
"За мама всички хора са фалшиви, ...

В тъжната нощ -
тази студена приказка зимна
в очакане да се превърнат в сняг
сълзите ми замръзват тихомълком.
Без топлината ...

1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...

Сега във писането не е модно,
романтика и красота да има,
да има патос – чувство най-изконно,
да има страсти наредени в рима.
Сега се пише тягостно, тревожно, ...

Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим т ...

Я подай ми, мила мамо,
жълтата жилетка.
Че да ида да потърся, мамо,
на онези сметка.
Не плаши се, мила мамо, ...

Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.
Неистово е сгърчена на листа бял душата. ...