големият
взрив -
всяко
„Обичам
те!“

Подарявам любов, Господи,
усмивка и доброта.
Направете го ! Просто е...
Ще преобърне света
благото, в труден час сторено, ...

От сутрин до здрач
по сокаци, кафенета,
в кръчмите, на хоро
шепнешком на ухо
раждала се клюката ...

Говорим си.
Капка черешов сок
слиза по брадата му.
Жадна съм.
Взех му думата ...

Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.
Попитах продавачката ...

С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек, ...

Зимата през моя поглед гледа
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...

Боли ме за неговата участ,
че жив е останал пак добре.
Затваря си очите тая власт,
кога най-сетне тя ще разбере,
че и своя народ трябва да пази, ...

Смарагдовата светлина огряваше телата им
Така преплетени от седем дни
Не помнеха кой месец е
Просто се обичаха
Прегърнати ...

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

Само дето нашият ерген
бил под чехъл мен,
регнал се във чата
да гърми и той патлака,
Щот годините не чакат - ...

Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...

Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...

Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...

Остави ме в дупката ми миша –
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже ...

искам -
сиреч - иск:
„ам!“

една държава
се заприходява към
перò „забрава“

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

В моя свят тъгата е гостенка,
може само веднъж да нощува,
а скръбта е нахалният просяк,
който с чуждия залък пирува.
Колко ловко изплитат въжетата, ...

Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...

Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни, ...

Бабо Зимо,
добре дошла!
Малко закъсня.
На Йордановден кандиса,
гайда щом запя ...

Защото гласът ти е слънчев лъч...
А любовта ти е моята посока...
И когато си наоколо е хубаво...
А когато те няма е болка...

По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...

Аз съм си вълк единак,
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря, ...

Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...

Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб ...

Те са изписани малки звезди,
сърца и усмивки, звънчета искрящи.
Сипят се кротко по белият лист
и се превръщат във щастие.
Ти ги усещаш. Отвръщаш ми с тях. ...

Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...