Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...

Свикнали сме да смятаме, че доброто е антипод на злото. Те са във вечен антагонизъм, правят си номера, дебнат се едно друго, надхитрят се, понякога се бият. Не са много толерантни едно към друго. Казват, че използвали различни оръжия – не както при равностойните дуели, разпространени през деветнайсе ...

Не, не ме гледай плахо сега!
Небето може ли без звезди и луна?
Денят слънчев ли е без лъчите,
а сърцето лети ли без любовта?
Не, не се колебай - прегърни ме! ...

ДРУЗЬЯМ НА СОН ГРЯДУЩИЙ
Автор - Просто Дорота
Перевод с ру на бг - Величка Николова - Литатру
Нека нощ ни усмирява.
Да върви печал в мъгла! ...

Баху-Меседу Расулова
Със думи планината да представя?
Ненужни са за планината те!
Ще кажа „планина“ и ще оставя
самата тя в детайли да расте. ...

Баху-Меседу Расулова
Елховата гора е в лунна светлина,
сребро и злато лей небесна висина.
Треви не шумолят. И клонка не трепти –
на птици, зверове съня да не смути. ...

Баху-Меседу Расулова
Ръката си студът простря,
сред листопада ред той внася.
Разпръсна в голата гора
среднощна ледена украса. ...

Замлъкна дворът. Прекатурен,
без дим от лани спи коминът.
Току удавени от буря,
тревясват лозе и градина.
И птици, тука нежелани, ...

на сина ми
И ти си имаш разорани дни
и стряскащи въпроси и съмнения.
Превързваш непосилните вини
със бинта на невинни извинения. ...

Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...

Когато издигам около мен
стените на моите рани
и всеки час е като изминал ден,
а времето просто не спира.
Когато е трудно да кажа "Здравей" ...

1. Най-ценното на този свят е здравето, най-благородното - мъдростта и най-добродетелното - труда.
2. Не се хвали с труда на другите, а кажи какво ти си направил.
3. Ако не почитаме направеното от дедите ни, утре - няма да ценят и постигнатото от нас.
4. Грешките са най-добрия учител, но цената им е ...

Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е с ...

Разкажи им за мен.
Разкажи на жена си,
на сестра си
и на майка си разкажи.
Как ме крадеше ...

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...

,,Танго за двама"-музика и текст Соня Станчева,аранжимент-Кирил Гунчев.За мен е удоволствие да представя тази темпераментна песен и да пожелая на всички споделена любов в хладните зимни месеци!

Склонен съм...
да извия стебло
срещу слънцето.
Да пожелая късмет
на онези от вас, ...

Ти знаеш, нямаш право да си слаб,
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...

... И ако днес се плисне изведнъж,
подобно дъжд от облак се излее,
сълза солена в погледа на мъж,
неистово щом мисли си за Нея...
В къдриците ѝ сушав водопад, ...

Имам уши
по цялото тяло.
Слушам.
Чувам съмненията ви
по кожата си, ...

И вече думите не стигат
Дори и спомените нямат власт
Където жаждата е слабост
А страстната любов захлас
Вярваш или не смисълът в нещата ...

Въпреки, че съм обвързана с лятото
и имам забежки с пролетта,
(ще премълча специалните
взаимоотношения със зимата)
е, какво пък толкова, че ще ...

дете на колело без помощни гуми
каращо към абсолюта
поет без право на думи
идеалист безидеен се лута
творба която себе си отрича ...

Очаквам някого. А той дали ще дойде.
Той тръгнал е на път от векове.
Той идва.
И минава през пустинни облаци,
през сянката на градове и на морета. ...

Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
Защо все по трънливи пътеки ме водиш?
Защо поне веднъж не ми подаде с мир своята ръка?
Защо поне веднъж любим, който да ме обича
и да ме брани от всички, и от всичко не ми предложи? ...

Прецъфтява любовта в сърцата
ако честичко не я поливаме.
И мълчи безрадостно креватът
щом на него само си почиваме.
Как искам да открадна късче нежност, ...

В дъждовните дни,
усмихнат бъди.
Стопли ме ти,
до мен бъди.
Сгуши се в мен ...

Папката е пълна с писма.
Писах на съдбата.
Писах на приятелите стари.
Все още вярвам,
че доброто ще победи. ...

Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...

Когато звездите в нощта заблестят,
с луната когато започнат да греят,
тогава сърцата най-силно туптят,
душите тогава най-живи живеят.
Защото нощта е вълшебница - фея, ...

Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...

Нощното небе звезди брой!
Брой неволно в тъмно светлината...
Навярно мисли че така със нас
ще сподели,мъката в душата.
Апокалипсис,народна ,мъдрост ,стара... ...

Тихо влез,
на пръсти...
Бавно.
Моля те...
Не тряскай входната врата. ...

Недей ме спирай, аз ще съм звезда,
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя, ...

Обичах те и бях в твоите нозе неведнъж.
Боготворях твоята усмивка и погледа ти.
Намирах в теб силата и опората на мъж,
изпратен ми свише от небесните висини.
Бях под твоята власт и ти се прекланях. ...

Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...