Аз се върнах в миналото. И си спомних как един ден в клас се появиха две момичета по къси роклички. От тоя тип – отгоре с деколте до пъпа, отдолу стигащи над пъпа…
Таман започваше пробата – докъде може да рухне дисциплината в училище. И ето – да видят как ще реагирам. Защото знаеха – при мен няма хъ ...

Слънце пак изгрява сутринта,
Гони мрака и врага.
Топлота и красота,
Обгръщат цялата земя.
А децата са наща светлина, ...

Разправят колко им тежа
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца. ...

Защо целуваш тъй горещо?
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите ми недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...

Не мога и не мога да заспя,
въртя се цяла нощ, като дервиш.
Броих овце и всяка бля и бля..
Кажете как в кошара да заспиш?
Представих си и пясък и море, ...

ДА МЕ ЧЕТАТ
Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят... ...

Завещаха ни свобода,
адски трудно откупена.
Всяка педя земя
е кръвнина подарена.
Ще ги събудят чуждите стъпки, ...

Щом лятото разгърне си крилата,
сърцата за любов ще ни отвори.
Дошъл е сякаш раят на земята –
безкрайни са душевните простори.
Игри и глъч, усмивки и надежда, ...

Вериги стоманени, тежки,
раздираха дланите на проклетника.
Удряше силно бичуваше всеки,
млад отвън бе, отвътре столетник.
Вериги стоманени, тежки ...

Разгледай света ни широк.
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.
Любов и на дявола дай. ...

Уморих се да бягам вече и просто реших да спра. Една буболечка по лампата се свлече уморена и самотна в нощта. Така станахме двама – аз и тя. Аз уморен и неможещ да спи, а тя от умора се свлече и заспа. Казах си просто, ами да бях аз буболечка, а тя – човече. Но, уви, аз пиша и от умора не мога да с ...

Тези твои очи
Само миг ни дели
от нощта непрогледната
и заспиват съдби
душите отправят се в бъдното. ...

Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ...

Отрова пия, сипаха ми днес,
горчи и трудно се преглъща.
Отрова пия, срещу мене – пес.
Целият ми свят ще преобръща.
Този мръсен подъл помияр, ...

Докато тя стоеше и гледаше през балкона и чакаше,
годините минаваха. Започна все по малко да излиза,
с времето ставаше все по тежко за нея,
стоеше и чакаше някой да дойде при нея.
Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона, ...

Набраздяване по лицето чертаят годините,
а ти набраздяваш сърцето ми от години...
Изкореняваш ми "вредните" навици всекидневно,
но вредно се връщам, когато ми мине...
Упорито убивам си оптимизма със тебе, ...

И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден, ...

„Руските символисти“ – Москва, 1875
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, к ...

Толкова беше красив залезът тази вечер!
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години, ...

Разтри слепоочията си и остави очилата на масата. Свали горнището на пижамата и облече поло – черно и стегнато. В огледалото видя мъж малко над средната възраст, погрозняващ, но приличен и доста тъжен. Усмихна се и задържа така цели две минути, за да свикне. Трябваше да използва тази гримаса след ма ...

Нима си тръгваш?
Та ти едва дойде...
Постой, няма да говоря.
Над мен надвиснало е сивото небе,
а за слънце не смея и да моля. ...

Завинаги !
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините! ...

IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...

Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...

лятото
озноява
чувствата

Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
Вярна съм, но по общият път ...

Аз скоро ще умра,
прстите болят ме и молят да си тръгвам вече...
...към Оня свят,
защото тук секирите са тежки,
китарите от струните се късат. ...

Той търсеше това, което няма,
а вечно му предлагаха пари.
"Вземи - да се почерпиш ти ги давам -
изпей ми песни две, или пък три"
С китара избеляла във ръцете, ...

Светлината се вижда вътре в хората,
показали ти пътя за изграждане на нюх
за припознаване на себе си в общество
основано на пълно отричане на класовите различия
водещи до робство и слугуване ...

Времето течеше болезнено-безполезно през прозорците на затворническото общежитие „Кремиковци“. До пролетта оставаха още няколко месеца.
А завчера беше Коледа. Празничното настроение успя да завладее дори закоравели престъпници като мен. Беше смешно и тъжно да гледаш и чуваш как всякакви мародери, кр ...

Приятелството
Много любима моя тема! Приятелството е чаша, от която не знаеш дали сладка или горчива вода ще отпиеш, а и не е сигурно, че на дъното вкусът може да се окаже по-различен от този в началото. Да, вкусът на всяко едно приятелство може да се промени с времето. Причините могат да бъдат мног ...

Събрали се животните в гората
с дебати много, за да преценят –
на кой заслужил да дадат правата –
задните му части в трона да седят?...
СтАнало бая горещо! Всеки искал ...

СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
Под дъжда клошар бездомен
количка бута с някакви неща,
асфалтът като диамант огромен
брои му стъпките в ноща. ...

Бяла рокля до тебе стои,
усмивка грее, лицето гори,
облечен в луксозен костюм,
ухаеш на болка - скъп парфюм!
Пръстен от ръката бляска, ...

За пореден път датата шести януари стана повод за две важни събития в моя живот. Първото и не толкова значимото беше моя рожден ден, а второто – проникване в недрата на Понор планина. Повече от четири месеца не бяхме влизали и с нетърпение очаквах да видя какво са причинили земетресението и рязкото ...