И ето, на път съм сега
и бурята в сърцето не мога да спра
с ветровете в душата се боря
и със себе си не спирам да споря.
Дали така трябваше да постъпя, ...

Избухна новата зора,
Показа се иззад баира,
Превръщайки последната тъма,
В противоположност на надира.
Лъчи докоснаха земята, ...

Чакам, чакам да се съмва,
а то взело да се стъмва...
Само който не работи
днеска си живей по ноти.

Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...

По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...

чайкина песен
летежнокопнежна и
морскобезбрежна

При отворени прозорци
моят сезон обича да прошепва,
обрича се във въпроси -
доскуча ми!
Отговорите ...

Сънувам аз небе изящно,
как под него тичам из тревата,
и гледам слънцето изкрящо,
водена там, към гората.
Разглеждам всяко късче, ...

...И замълчах.
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен
и тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих, ...

Добро утро, моя обич, спяща, несъбудена!
Още малка! Чиста! Крехка и забулена!
Отвори очи и погледни ме във очите!
Не гледай снагата, а се взри в очите!
Не гледай годините, нито косите! ...

Поисках да съм птица бяла,
която рее се в простора.
Роден обаче във кошара,
по цял ден блея тихо в двора.
Поисках да съм вятър волен, ...

Нараняваш се заради гордост и бягаш,
с надеждата за заместител.
Оглеждаш лицата и бавно сравняваш
Къде ли е твоят спасител?
Заблуда ужасна е сам да заменяш, ...

Жонглира Той със нас, безкрай жонглира,
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...

Изглежда че и август е различен –
дъждът и тази нощ не ме отмина
почти до съмване изсипваше проклятия
по видело от теб да си отида...
и не е моя тази утринна пътека ...

Капка момиче
Крехките клони свирепо се чупеха
в кротката ярост на вятъра.
Очи запленени от вълшебната гледка,
розов цвят земята покри. ...

Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението ...

Днес пак поиска да ме смачкаш,
да ме подминеш, прередиш! Човеко,
отново ти се иска да ме притиснеш,
на дъното на твоята си клетка!
Не се мъчи, по хлъзгава съм от змиорка, ...

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

Седим си Митето комшията в парка, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно. И Митето казва:
– Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукачката на ремонт да носи, а отгоре на вс ...

Музикантът подрънкваше на блус китарата си. Облечен беше с омазнен, подгизнал потник, къси панталони и обут със сандали; седнал върху малко столче до ъгъла на един бар, той поглеждаше към притъмнялото небе, повтаряше една и съща мелодия от петнайсетина минути и тихо пригласяше:
- Нещо, нещо ще се сл ...

Федерика Карта - Много повече от филм
--------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Carta, Giulia Anania & Marta Venturini
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Карта, Джулия Анания & Марта Вентурини ...

Гонен често от бесовете
на пустия земен живот,
попаднал човека сред зверовете
с опасност да стане полуидиот.
Грохотни бури от инат и агресия, ...

КЛЕТВАТА
Болките започнаха изведнъж – силни, убийствени, ужасяващи. Успя само да се тръшне на леглото.Гърчеше се като лист, подпален от огън.
Чуваше се само съскащ звук, издаван от широко отворената й уста, които искаха да поемат въздух и изпълнят дробовете й за живот. Недостигът му замъгляваше мозъ ...

… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна, ...

Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...

Моята причина
Сърцето бие с амплитуда,
различна от нормалната.
Когато теб те видя,
когато отдалече се усмихнеш. ...

Години, прекарани в болка…
далеч от човешкия взор…
във влажната, тясна килия…
обвита от мрака дълбок…
аз формули писах с години… ...

Стоя на камъка,
броя вълните
и чакам моята,
деветата вълна,
и тя пристига, ...

О, Копривщице, хубава и свята!
Раждала си ти силни чада,
изпълнени със любов и правда!
Както майка обича си сина
и те кат нея любят страстно – ...

Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...

Толкова години и моменти
заедно прекарахме сами.
толкова мечти и сантименти,
толкова излъгани очи.
Обичам всеки спомен с бреме ...

ТАК ДЕРЖАТЬ!
Дед Павел Бербатов, - лицом крупный человек, особенно нос, выдаётся, он у него на древнюю артиллерию похожий, густые вздутые брови надвинуты на утонувшие глаза, усы изображают всегдашнее желание выпить; человек в селе наслышанный, держится вольно, хотя повода не имеет, - с сельсоветом д ...

Любов с изтекъл срок на годност.
Разядена. Дали? Или?
Мъртвородена непригодност.
Погребваме я. Не боли.
Кърви прехапаното вчера. ...

Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...

*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“, рамка на „хайку“ и/ или ропалистическо подреждане на думите
„историята“
е на политиката
уви подвластна
...................................................................... ...

Тя гледа нагоре
и се възхищава на птиците –
крилете им са музика,
понесла ги към мечтите.
Бленува ...

Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях. ...

Часът е пет следобед. Прибирам се от работа, както обикновено, карайки по познати улици, срещайки познати хора, та дори и познатите кучета белязани от общината с пластмасова табелка на ухото, които необезпокоявани от никого се излежават пред хранителния магазин, очаквайки някой да им подхвърли нещо ...

Прегръщам те, като човек
отпиващ споделими чувства.
Изпълвал съм такива като теб.
Оставям ги. Да ме напускат.
Не се страхувам да греша ...