Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скътано дълбоко в душите на много хора. Някои са родени и израснали там, други са свързани с него благодарение на корените си, а трети са имали щас ...

Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...

Ти ме пропъди от рая,
и аз паднах на земята.
Докато падах спомените
от живота ми бяха навсякъде.
Аз съм паднал ангел. ...

Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени, ...

Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колко ...

22,00 – 23,00 часа
На площадката двама мъже са се вкопчили един в друг, а Здравчев ги разтърва. Те не му обръщат много внимание, всеки гледа да удари лошо другия, докато на Здравчев не му омръзва и с два резки удара ги запраща в двата ъгъла. След което застава до водещото надолу стълбище, тъй като е ...

В душата й се спираха мнозина –
да пофлиртуват и да се разсеят...
Страхотно време - младите години!...
Доволни си отиваха от нея!
Гощаваше ги с обич до насита, ...

Кой те създаде вътре във душата,
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш, ...

Виновна бях, че се доверих,
но не съм дете и не ти простих.
Ти донесе ми мълчание и самота
няма как да ти простя.
Горчиво ме обиди ти! ...

- Здравей! Дано не е късно!
- Не е. Точно си е на време.
Денят със зората възкръсна...
Нещо ни носи, нещо ще вземе.
- Рано ми е за умни мисли. ...

В малките нощни часове,
под притихналия звезден купол,
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици,
броим минутите. ...

кукли матрьошки –
една в друга скрити и
с обич пропити

Самотна е бялата стая,
с две сини очи на тавана.
Тук влизам да се покая
след всяка бездушна нирвана.
Душата ми се пречиства. ...

Самотата е последната ми риза
Най-много нея исках да даря
На дните ми не се усмихна ближния
Ела пирувай празнота

НАД НЕБЕСНИТЕ ЧЕРТОЗИ
Над небесните чертози, там във висините,
сънувах, че прераждат се душите,
и една безмълвно мене заговори:
„Скиталец блед, накъде си се отправил? ...

– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...

Похапвахме си с Пешо кървавици
в разгара баш на коледните пости
и спорехме, размахвайки лъжици,
кои народи са в света най-прости.
– Японците! – започнах да се хиля – ...

Един ден ще платя цената и ще бъдеш мой.
Колко пък да струват две ръчни гранати?
По-малко от една твоя целувка,
По-малко от сто години затвор.
Един ден ще дойда и ще те отвлека, ...

Елеонора Крушева
Студено е... потрепват ми ръцете,
а вън е пролет... и свети, лятно свети.
Студено ми е... сиво е небето
и плаче в мен... ритъмно сърцето. ...

Любовта кара хората да правят странни неща..
Вероятно никога няма да видиш тези редове.
Вероятно няма значение дали знаеш,
че те обичам, или не те.
Вероятно никога няма да се осмеля да ти кажа, ...

Чуй плача приглушен
на самотния мъж,
що без теб е натъжен,
чуй тихия пролетен дъжд.
Нека напои теб – роза бяла, ...

Ръце студени, протягат се
да ме обгърнат в прегръдка сладка.
Тези сини като лед очи
карат мозъкът ми да бучи.
Сега сме ти и аз, аз и ти ...

да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми ...

Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...

- Ех, горкия…Една болест да беше… - Въздъхна доктора към сестрата. Със сълзи на очи и тя също изказа съжалението си:
- Толкова е млад... не можем да го оставим така.
- Каквото можахме направихме, другото зависи от самия него... Господ да му помага. Изричайки тези горчиви думи, докторът стисна ръката ...

Э
Може би все пак беше разбрала, каза си Нона. Или този въпрос беше извинението ѝ. Понякога дъщеря ѝ се държеше много грубо, дори баба ѝ се ужасяваше и биеше на съвест. Но Тони никога не се извиняваше.
Също като баща си, установяваше с горчивина майката. Наистина, той не е бил груб с нея, но поняког ...

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА
Към всички българи в чужбина.
Нощта прелива часовете в пясък
и пясък е течащ в мен сънят.
Все ме връща там – нататък ...

на младата поетеса Полина Михайлова
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние. ...

Как е хубава тревата!
На дърветата листата
тихичко в гората си шушнат.
Колко свежо е небето!
Колко леко е сърцето, ...

И днес полуобичана осъмнах,
някак свикнала и примирила се.
Очите си доволно аз потърках
и чух шепот познат "И този път не!"
Живот на полусъединител: ...

Мислиш, че разбрал си
ти живота.
Вярваш, че видял си
вече всичко.
Ей, хлапе, най-важния урок ...

Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...

Стъпвай твърдо, сине мили,
гордо качвай пътя стръмен.
Смелост имай, имай сили.
Враг ще срещаш, облак тъмен.
Глад ще сещаш, болка силна, ...