Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.2K results
Проблясъци
🇧🇬
Животът е за богатите, за всички останали ни остава да вярваме в Бог!
Разликата между хората не е в богатството, а в дебелото им черво!
Има ли значение че живеем в 21 век, след като мисленето на някои се е застопорило в Средновековието
По какво се различава човека от животното?
По това че има чувств ...
Кафе истинско, кафе с дъх на море,
пия го с теб морско момиче на брега.
А пред нас разбиват се вълнá след вълнá
една прекрасна морска синева!
Държа ръката ти а слънцето усмихва се така, ...
Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата ...
Сутринта обичам да мълча.
Да съм тиха и изнежена.
Да се срина. После да се утеша.
Да се скрия в болка премрежена.
Да разгърна невидимо свити пътеки. ...
Разлюбила съм те... Дали?
Наистина ли вярваш в тези думи?
Пропуснах ли да кажа, че боли?
Как всяка клетка трепка във ума ми.
Разлюбих те? Навярно! Бий отбой! ...
Този инструментал мина през какви ли не варианти , сега завърших този и мисля, че е най-завършен и добър.
Като цяло музиката е повлияна от едноименната приказка , но едва ли Малкия принц е толкова лиричен.
А в скоро време ми обещаха да ми направят и клип по музиката.
В детската градина се стремеше да седне до стената – за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и ...
Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.
Стоя и прелиствам празните страници ...
На мой приятел, зодия "Телец"
Попита ме приятел как изглежда –
портрет да му направя с думи ...
"Добре , бе,рекох , но не се обиждай
ако се почувстваш поодуман! ..." ...
Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат ...
Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...
Всичко е сиво, задимено
Цветове, наситени с проблеми
Взирам се в очакване, чакането свърши
Как ли допуснах това да се случи?
Нюанси започват да се сливат ...
Изгубих се в тежко ежедневие.
Живея на приятелка в мечтите.
За приятелство и днес копнея,
но далеч съм... някъде в дните.
Страхувам се, че няма да успея. ...
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...
Три преки нататък,на ъгъла в дясно,
където се разделяхме - "Стражари" на "Апаши",
в живота детски, ярък, де всичко беше ясно-
където определяхме-кои да бъдат "Наши", кои да бъдат "Ваши"!
И пак на този ъгъл , що не знаеше, ...
Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...
Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаич ...
Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...
Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.
И ти ще станеш скитник, като мен, ...
Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.
И стените убийствено тесни, ...
Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...
Приятелите винаги остават
Приятелите винаги остават,
усещат болката в твоята душа!
Когато имаш трудности не те забравят,
до теб са, държат и твоята ръка. ...
КЪРВАВИ СЛЕДИ В ЛАБИРИНТИТЕ
Повест
Слънцето се спускаше към хоризонта. Дългият, почти летен, ден не искаше да се предаде, но вечерта го поглъщаше бързо. Вятърът помете и последната светлина и я захвърли на пелени върху зелената гора. Там тя зимоморничаво се разпръсна сред шубраците. Гъмжилото от хор ...