Смъртта дали е избавление...?
В изхвърлените пръски сперма
на мислите
съзираш пълното си отчуждение
от всичко... ...

Ти си моята постеля –
в делник, в неделя.
По мен се стелеш,
от нежност трепериш.
На рози ухаеш. ...

ПОСЛАНИЯТА НА ВЕЧЕРТА
Романтиката в сумрака е спряла,
промъквала се с среброто на нощта.
И малка част от пътя извървяла,
нопомня ми за хиляди неща! ...

Искам обич и любов
не искам душата да бъде
пленица на една сурова съдба.
искам любов без сълзи,
искам душата ми да е спокойна. ...

Някога
Някога, някога толкова някога*,
сякаш никога или отдавана е било.
Беше си истинско повече от всякога,
животът си беше живот а не тегло! ...

Живея предимно
в осми дом от натала.
С луната на трон
във черупка.
По инстинкт. ...

Ти отвори портите на Ада
и душата жадно ми изпи!
Бе красива и безсрамно млада
с огнени, маслинени очи!
Адът беше моята награда ...

Защо сърце ми е, ако боли ме?
Нали е то да носи топлина,
която ний на други да дариме
и тъй да стоплим нечий сърца.
Защо душа ми е, ако е празна, ...

Така мъгливо е,неясно,
скрито в сенките незнайни,
понякога дори опасно,
настоящето обвито в тайни.
В тези сенки аз се губя, ...

От обич правя много грешки.
Не съм подготвена за тоз живот суров.
Грешах и ще греша, дано след
време разберете, че нямам аз вина.
От чиста обич аз греша, ...

Извън кръга на тежката вина,
извън откраднатото чуждо време,
извън клеймото "тайната жена" –
аз те обичам!
Дявол да го вземе! ...

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата й белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали, ...

Там сред гъста гора,
остава скрит силует,
сляп... за всеки човек.
Никой не е чисто с сърце!
Сгушен е в клони оплетени, ...

Скоро хванах се на бас
с мой приятел Атанас –
гаджетата да ловим,
после да ги отброим.
Пихме бира за отскок, ...

Слушам да пиша, пиша да слушам
обаче съм много непослушен
хич я няма голямата ми глава
гладък мозък и неврози за беля
човешкото мнение за мен е запетая ...

Сервирай ми студеното си отмъщение
глазирай го с омразата на времето
десерта нека е отровата
от спомени отминали във времето.
Налей ми от бутилката на злобата ...

На работа когато бях,
в дома копнеех да се върна
и пеех, както си вървях,
с представа как ще те прегърна.
Престъпех ли пред къщен праг, ...

Отвъд кристалните води на времето
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава, ...

Ти сигурно се молиш в тишината
и вътре в теб е пълна свобода,
защото вярваш – Бог ще ти изпрати
най-важното за твоята душа.
И Неговата воля ще се сбъдне ...

Преструваш се,
докато не го почувстваш,
не можеш да объркаш повече,
гледам през теб и виждам живота си –
хиляди пъти по-хубав, ...

– Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме, моето дете. – Дядото говореше съвсем сериозно, а внучето го слушаше виновно. – Казваш, че просто си откраднал тази пръчка. Но това е пластмасова пръчка, розова, прилича на кокал – от кого я открадна? И защо това да е просто?
– От кучето я взех. Ей ...

И колко нощи с теб се скитаме
Из дебрите на любовта
И колко пъти пред очите ни
Заражда се деня
И само със едно докосване ...

/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...

В едно далечно царство, през трийсет бостана в трийсет и първи, живеел триглав змей на име Станой. Той бил посветил живота си на опазването на една нива с тикви. Нищо не можело да го откъсне от работното му място, въпреки че не бил подписал договор за охрана и дори не знаел кой е собственикът на имо ...

Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...

Президент е моят татко,
президент ще съм и аз,
а министър ще е батко
ако вземе седми клас.
Майка ми, ще е чистачка. ...

Винаги съм искала очите ми да могат да правят снимки!
Още от малка мечтаех за това...
Дори.. когато виждах някоя красива панорама,
мигах по няколко пъти и мислех,
че се запаметяват на някаква лентичка в съзнанието. ...

Всяка възраст, казват, си има характерност и очарование, които заслужават внимание. Във всяка възраст има специфика и непредвидимост – ново, непознато и интересно. Онова, което те кара да се чувстваш или да се изживяваш като събирач и тълкувател на истории. Не толкова във външната действителност, ко ...

Щастие
Щастие е да бъда тук и сега,
това е моята истинска мечта.
С любимата жена хванати ръка за ръка,
да обиколим нашата родна България! ...

Ако някога беше казал
Че ти липсвам,
Ако някога беше пожелал
Да поговорим,
Ако някога беше се усмихнал ...

Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!” ...

Двете ти думи
от време на време
не стигат. Не стигат...
Къде са ръцете ти?
Събужда ми се ...

Всеки един човек, в очите на началника си, е златна рибка... и ще си остане такава, дори след като изпълни трите му желания!

В ЕДИНСТВО
Господи, Ти, Който моите мисли четеш,
познаваш бурята вихреща се в душата ми.
Аз съм в Теб... Ти си в мен... в копнеж
да се запази в Твое Име целотата ми. ...

На ИВА.
(...мислех си, че някога преди съм обичал, сега осъзнах,
преди теб не съм знаел, какво е истинска изпепеляваща любов)
Обичай ме сега.
Обичай ме и ме владей. ...

Недей въздиша,
обич безответна и
немимолетна!...

Някога, някога, толкова някога, че Веско Маринов още беше студент, в квартал Коньовица се случи знаменателно събитие: роди се дете с две глави. На всичкото отгоре едната глава беше на момче, а другата - на момиче. Двуполовото същество беше резултат от изтекла радиация в страна от тогавашния Съветски ...