Ето го на хоризонта се задава, утрото отново става.
Нощта своята спокойна смяна предава.
Слънцето, човечета, птички и тревички
отварят, натежали клепачи и очички.
Градчета и селца жужат като пчела. ...

По спешност набирам
телефон 112
за спешни случаи.
Имам нужда от помощта им.
Задушавам се. ...

Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...

между листата
слънчеви паяжини -
пролетни миражи

Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хо ...

Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е, ...

Има ли някой от вас, който се е чудил, как по дяволите да прости, как ако през живота си е направили кофти неща, наранил е някого, не се е отнесъл добре и не се гордее с това, живее със страх, че това нещо ще му се върне някой ден и когато му се случи нещо прекрасно се пита едно от най - ненужните д ...

Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...

Препускат колесници лудо
в небесната безкрайност.
В кръговрат магичен - чудо -
живот и смърт са всеотдайност.
Не остава ...

Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...

„В късна есен прозорецът поти се.
А под нея трева – пожълтяла.
И този студ отвън!„ y/a
Духовността ли?
Усъвършенстване е... ...

Не станахме ли вече доста
самички дето си говорим?
Множим се много бързо просто
и с вятъра най-често спорим.
А!... Ето го един в момента!... ...

Бурен океан са очите ти.
Кървящата болка в тях се разлива.
Умират душите ни.
Пясъкът на дъното ги обвива.
Две сърца, на два острова изхвърлени, ...

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева,аранжимента е на Кирил Гунчев.

Песента се казва ,,Приятели"-музика,текст и изпълнение Соня Станчева.Аранжимент Кирил Гунчев.

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева. Аранжимент Кирил Гунчев.

Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее.
В полетата безизходни се луташ пак.
Душата-бродница обезверена крее.
И вместо слънце - свети резен от луна. ...

Сълзите ми безкрайни дълбини са,
океани и морета.
Моля те
скочи,
рискувай... ...

Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба. ...

Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...

Чаша старинна в метален обков
с алена тайна, налята догоре.
Тайна – проклятие и благослов,
дар поднебесен за грешните хора.
В чашата – вино и кръв. ...

Когато се оглеждам в огледало –
с очи на съдник чувствата издало,
замислена над хиляди въпроси,
съзнавам, че душите ни са боси.
Понякога харесвам своя образ, ...

Ей ме на! Лазя по паважа...
Аз съм мнима демокрация...
Но под сурдинка ще ви кажа:
деградирам от градация!

Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо, ...

Есен - почти по
средата - хладнее -
природа чудата!
Вятърът брули
листата! Земята се ...

Искаш да ми вземеш всичко, което имам, остави ме да живея.
Съсипваш ме със спомени, пращаш ги по адрес в главата ми.
Забиваш копие в сърцето ми, разкарай се от умът ми.
Отрова пусна във вените, вцепени тялото ми.
Разкарай се от съзнанието ми, просто си върви. ...

и уж не вярвам
ала все се моля
да завали
и дълго да вали
да ме измие цялата ...

Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...

Студено ми е.
Нищо не ме топли.
Нужен си ми ТИ.
Тъжно ми е.
Нищо не ме развеселява. ...

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...

Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича ...

забраниха ми разни нещица да пиша
несвойствени били
нямали общо с контекста
смут докарвали в човешките души
а уж сме демокрация ...

Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско... ...

От питекантропа до потопа,
та чак до днешния ни век,
за слава и пари ламти,
за жалост, не един човек.
В хилядолетната си еволюция ...

Ако ти се заблудиш,
спреш или се изгубиш,
знам,
това не ще бъде
на пътуването ни краят. ...

27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...

Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...