Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.8K results
Произшествие
🇧🇬
Настъпили на котката опашката,
мълчахме с тебе тъй до сутринта...
Когато - на раздяла чак - разбрахме,
че възелът на нашите опашки
бе срастнал в тази грешна тишина.
Каква чудна планина e Родопите! Няма човек, веднъж сблъскал се и навлязъл в дебрите на този планински масив да не остане омагьосан от чудноватостта и привидната непристъпност на тези извисяващи се почти до небето върхари. А заиграе ли се вечерникът, зелените борове и ели, листенцата по храстите, тре ...
Два лева и шестдесет и две стотинки. Толкова му дадоха в тото пункта.
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под нос ...
Направо ш`си направя харакири,
че за сепуко трябвали двамина,
то ясно, че в главата вятър свири,
ма чак пък толкоз грозно да се мина?
Черешата ни зряла, та презряла, ...
В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя.
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара. Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко ...
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...
Отгледах вяра във сърцето тъжно,
поливах я редовно - ден след ден...
Събудих в себе си детето,
заспало бе отдавна то във мен.
И тръгнах по земята боса, ...
1. Тишината помага да чуваш мислите си.
2. Житейските уроци имат един съществен недостатък, че носят твърде много болка на учениците си.
3. Няма полза и от най-добрите уроци, ако не се приложи наученото в практиката.
4. Безмислено е да се вземат прибързани решения, на следващия кръстопът пак трябва ...
Просто неделя
Работна неделя.Скучен ден пълен с разговори за книги и филми. Остават ми още само 9 дни до края на предизвестието и започвах отначало в друга фирма. Миленка си беше взела книга и към един часа започна да я чете. Аз също опитах да почета от една,която бях започнала да пиша, но двете чух ...
Денят за мен беше свободен от служебни задачи. Чувствах се като млад тигър, поел да обходи своята империя. Дори ранното ставане и студът не помрачиха настроението ми. Изпитвах голямо желание да се гмурна в огромната смълчана гора и да се радвам на свежия въздух, на мириса на дървесина, на полъха на ...
Когато ми разказваш вечер за дъжда,
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга, ...
ТИ ЗА ВСИЧКО СИ ЕДНО
Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен. ...
Лято. Горещ юнски ден. Елена поливаше цветята в градинката. Поглеждаше към двора и се чудеше, как да свърши всичката работа, като е сама жена. Колко работа имаше в един дом на село. А къщата беше като стара мома, накипрена, нагласена, но си личеше, че бе строена преди много години. На места имаше пу ...
Спомням си, когато видях те в ъгъла на бяла стая,
спомням си, когато кафяви станаха светлите очи.
Заради болката в душата се роди омаят,
роди се чувство в сърчицето синтетично.
Нямаше кой да те вдигне от земята, ...
“Човекът”
Човекът, заслепен от житейски мъдрости лъжливи,
губи се в измислен свят,
лута се, върти се в лабиринт от илюзии ронливи
и бленът за него с реалността е слят. ...
Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...
"За онези моменти, които никога няма да си върнем,
но винаги ще останат с нас като спомени"
Някъде там скътана в средата на града
Спи една стара вековна сграда
Тази сграда достатъчно е видяла ...
Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна, ...
Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима. ...
Откакто разбрах
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам. ...
Не ме разсейвай с приказки за старост,
а просто за любов се подготви,
защото изживявам втора младост,
кръвта ми вече почва да кипи!...
Подсмиваш се, говориш, че е лудост. ...
Този влак е невидим, безшумно пълзи
по безкрайните релси на мъката,
той е пълен догоре с безгрижни души,
спира само на гара Разлъка.
И се движи без план, без посока дори, ...
По бреговете на юни растат олендри
в бяло надничат безкръвни черници
сродяват се с облаци в клоните нощем
за да покълнат по изгрев в зеници...
... с които да видиш че още те чакам ...