Твоята душа е океан
дълбок, смразяващ и безкраен,
поглъща безпощадно моята душа –
удавник, от очите ти омаян.
Борейки се, моята душа се дави, ...

Върху езика на мъдреца... не растат плевели.

Каквото хвана, все изпускам края,
конците все сами се омотават.
Създавам демо версия на рая,
а змии лукаво ябълки подават.
Животът ми все клисав си остана, ...

Пази се от приятели, Приятелю!
От приятели със малко, или много власт!
Пази се друже, от ласкатели,
подвластни на користи и ниска страст!
Те може да са очарователни! ...

Навън есенен дъжд ръми,
чука по стъклата и шуми,
връща ме в детство тъжно,
да живее детето беше длъжно.
А есента красива, жълтолика ...

От малък си беше късметлия…
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него пад ...

Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.
Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава ...

The Color of the Grave is Green —
The Outer Grave — I mean —
You would not know it from the Field —
Except it own a Stone —
To help the fond — to find it — ...

Въздигнат апогей от древни влъхви,
мирът е проход в синорна гора;
за влюбения – ароматът дъхав
в плода на обичта, с охота сбран.
Воюващият плаща със кръвта си ...

Ева
Адам! Адам! Ела по-близко
и притисни се в мен, Адам! Адам!
Надвисват вейки все по-ниско
и плод към устните се скланя сам. ...

Mayfest.
Wie herrlich leuchtet
Mir die Natur!
Wie glänzt die Sonne!
Wie lacht die Flur! ...

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...

Очите мой свят събрали
свят красив и лош...
И сълзи безброй проляли
от изневери и любов.
Но надеждата все още в мен живее ...

Спомени минали, спомени стари,
мен навестяват ме често сега;
вечни сподвижници, вместо другари,
мисли ненужни пораждат нега!
Извор бездънен, сърцето свенливо, ...

Отдалечававам се от теб,
имам чувството, че мога
да бъда навсякъде,
достатъчно адекватна,
да се правя, че съм част от това, ...

Благодарение на А*
Когато попита ме някой
дали аз си имам мечта...
усмихвам се и отговарям:
„Далеч не е само една... ...

Любовта ни удари се в тъмния ръб
на времето, странно замръзнало
и хладно се гледахме, обърнали гръб
на чувствата в трепет избързали.
Над нас вежди сключи огромната нощ, ...

Нет ничего слаще ветра родины, три года долго идут, а три широкие реки переплыть всего забава для коня.
Только пустыня морская преграда коню.
Многочисленные табуны столетиями пасутся вдоль тучных степей Причерноморья, бьют копытами пути давние по: таврённой многими народами Таврии, бессребренице Бес ...

Набъбват
като борови връхчета
гърдите ми.
Няма ли да ти избодат
очите?

Кафе.
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли. ...

Един ловец в гората бродил,
заредена пушката държал
и хоп, следи -- глиган тук ровил,
слуха наострил, за миг поспрял...
Стъпки от копита на сърна, ...

Ден пореден и чувства крадени.
а аз не казах нито дума, нищо.
Останаха въпроси незададени
заровени във нашето бунище.
При все, че пак така стоят нещата, ...

Той мълчи със уюта на вечер.
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.
Колко нежно припламват очите ...

Отесня ми светът от сезоните есенни,
от зародиши, в тъмно до въглен ожарени,
от шумá на тълпите, тревожните вестници,
от лъжите, превърнати в истини алени,
от каляване в твърдост, мечти непожалени, ...

Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.
С перце от лебед повей го докосна ...

Мъжете ме обичаха, не крия
бях извор на наслада и любов,
бях вещица, бях истинска магия,
мъжете ме обичаха, до гроб.
Възползвах се от ориста, която ...

Нищо от тебе не остана,
даже огъня отдавна не гори.
Да си сама, това ти се полага -
да те обичам пак не ме моли!
Да мразя знам не ми отива, ...

Виж ме, погледни ме, любов!
За тебе сложила съм си очи - зелени изумруди!
Виж ме, погледни ме, любов!
За тебе сложила съм си коси от сутрешни лъчи!
Виж ме, погледни ме, любов! ...

аз няма да те моля
да си с мен
непрестанно
безпощадно
задушаващо ...

Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...

Сърцето е нашият пътеводител.
То е съставено наполовина от душа и наполовина от кухина.
Тази кухина трябва да се запълни с друга половина.
Когато две сърца се срещнат и си паснат,
едната половина на едното сърце прави копие на половинката си душа, която притежава, и я слага в кухината на другото сър ...

Закъсняла Любов
Закъсня, Любов, но дойде при мен,
а аз те чаках, чаках ден след ден.
Дойде почука ти на моята врата,
млада, красива девойка една. ...

На пролетта цветята росни
стоплят моето сърце -
твоите очи прекрасни
на ангелското ти лице.
И свеж зефирен лъх ...

Видях за първи път, видях очите ти,
усетих тръпка от любов, с пориви и мечти!
Чух гласа ти, в мен да издига,
чух сърцето ти да стене...
и в целувката ти да ме вплита ...

Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак ...

Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяп ...

Не, света не е побъркан!
Явно, отново пак съм аз...
Някак си съм много сбъркан,
усещам, че ни има НАС...
Реално мигът ни стига ...