Вечер не искам да заспивам,
на мисли страшни тогава съм в плен.
В тишината аз тайно загивам,
и отвътре всичко става на тлен.
Усещам аз страшно падение, ...

- Повече няма да пътувам с теб! – Калина сви юмрук на хълбока си - Няма влак чак до утре!
- И? Ще останем в апартамента на брат ми...
- На брат ти! – прехапа устни.
- Споко, той не е там. – Бети взе чантите и тръгна към такситата.
- Сигурна ли си? ...

В тунелчето
на майката е светло.
Звезда се ражда!...

Този дом е нахранен с мълчания.
Двете стаи са нашият стълб.
Ти прииждаш на топли дихания.
Аз увисвам. На тъничка стръв.
Май се молим за себе си. Грешници! ...

(По действителен случай)
В прохладната понеделник-сутрин тръгваме със сина ми Майки, хванати за ръце, на път за село. Той бърборещ весело, развълнуван от предстоящите две седмици при баба заедно с братовчедка си Алекс. Аз - избухваща в кашлица при всеки опит да си поема малко повече въздух.
- Майки, ...

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...

От тази сутрин съм море.
Вълните ми за обич пеят.
Дано и фарът разбере,
какво ми шепне тихо кеят.
Знам, в бляскавата синева ...

Тъга, мълчание и тишина
кърви душата от самота
и няма радост, няма живот.
Мъката царува над радостта
и всичко трае само миг. ...

Гола пустиня е душата
ваша сър и от тя пустота
човека в мъки мре и за
божия закон нехае! Да сър,
слепец слепеца води ли ...

Научи ме дните да обличам
в буйни песни, в галещи лъчи,
бос в ливади до безспир да тичам,
да обяздвам морските вълни.
Научи ме щедро да мечтая ...

Закърпих в сърцето ти старата рана,
от нищото някак си ти ме спаси.
В мен любовта ти дълбоко остана,
обикнах те силно и моля, прости!
Прости, че страстно и днес те обичам, ...

Във всичките си стихове, в които „играя роли”, има частичка от мен... Осезаема, тръпнеща, истинска... Когато ме очертаваш с устни и твоята мисъл става мой стих, си връщам онзи шеметен фьон, с който летим през неизвестното... И всичките купести облаци отстъпват пред усещането за празничност и магия.. ...

Героят Списаревски
Добри летци са – толкова са много...
Изпълнили са цялото небе ...
Изтрелят си патроните и бягат...
Те не летят над своята земя! ...

1.Сънят ми чука на вратата,
дърпа ми клепачите надолу,
по-лека става ми душата,
сгрява се снагата като във прегръдка,
стисната сал леко от завивка. ...

Обещай ми!
Някъде там в моите сънища
Видях те да стоиш сама
И сякаш нямаше мост да там
И не виждах пътя до теб в нощта ...

Тръгна си в онази вечер.
Планирал беше всичко –
продължи без мен.
Останах сама на прага пред дома,
вървях с тихи стъпки през нощта. ...

Днес за мен беше специален ден,
защото ме приеха в училището,
което исках толкова много,
там ще започне новият ми живот.
Там е езикова гимназия, ...

Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...

Flowers of the night,
they're coming uninvited.
The messenger of light
hunts them with exitement.
They're coming to my door, ...

Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...

1
Беше ден като всеки друг. Излежавах се в огромното легло и нямах намерение да се изправям скоро. Исках да остана на топло под завивките през целия ден. Бях заключила вратата и прилежно бях прибрала ключа в чантата си. Телефона беше изключен и нямаше кой да ме безпокои. Макар че не исках и не можех ...

В клетката на доброто момиче бях като девица,
ала напуснах я вече, неизрекла дори „Съжалявам“.
Детето, което седеше си вкъщи, четеше – светица,
изгуби се някъде, търся следите му, но не прощавам
на себе си, че ми липсва. Искам го толкова силно, ...

- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ н ...

Дими земята. Жива и уханна.
Протяга устни право към небето,
и мокрите й стръкове го канят
да посади два облака в полето.
Да гребне от зеленото нагоре ...

А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.
И всичко беше просто, много просто, ...

Училищният звънец разцепи застиналата класна стая. Учениците от дванадесети „а ”клас започнаха един по един да се изнизват навън. Имаха час на класния ръководител и докато напускаха, някои си приказваха, други се усмихваха, а трети-мълчаха. Само едно момиче не ги последва навън, а се спря до катедра ...

Във вековната гора,
вместо смях и веселба,
случи се една беда,
мечо Пух се разболяяя.
Легна на легло, горкия, ...

И замириса на море -
солени водни капки,
водорасли с летен вкус,
приключения приятни.
Напича силно пустото му слънце, ...

> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...

Долепени едно до друго тела, сияещи от любов очи, опипващи длани, жадни устни. Антон бе потресен, гледката заплашваше да разкъса сърцето му. Невидима ръка го бе сграбчила за гърлото и го душеше. Не можеше да повярва, че любимата му се натиска с някакъв противен тип, и то пред очите на всички, на ули ...

Във шатрата ти, Господарю, сa пристигнали
все лоши вестоносци с новината,
че аз съм варварка, че съм разпалвала
пожарища из твоите владения
и после, че била съм мародерствала... ...

В МЪГЛЯВИНИТЕ
Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти. ...

Всяка уловена мисъл те кара да я сравняваш с напиращите чувства. Гмурваш се към най-дълбокото на душата си, за да я разгърнеш и разбереш пътуването в себе си. Но едновременно с това се размътва и се надигат всякакви примеси... твърди остатъци, набраздени от минали случки и предишни равносметки... Вс ...

В екзотична Индия,
подобно на Бодхисатва,
кротко под дървото
бодхи ще приседна и
своето жадувано ...