С годините ставаш по-хубава ти,
макар и със сребърни нишки в косите!...
В очите ти влюбени слънце блести,
и те ме заклеват, и молят, и питат!...
Ще бъда ли с тебе до сетния миг, ...
Една напълно забравена песен на група "Сигнал", която дори и те не помнят /случайно се запознах с Христо Ламбрев преди 2 години и му говорих за тази песен, но така й не успя да се сети за нея/.
Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...
Стоиш в стая с оранжеви стени.
И тя е пълна, и е празна.
Напрягаш се да видиш светлини,
А има само тишина омразна...
И в кратък миг долавяш слънчева следа, ...
Обзе ме оня неочакван трепет,
заключен в чара мек на пролетта.
Разлистен юни с галещия шепот
на лилии и езерна вода.
Не го заменям с нищо тоя шепот, ...
Понякога чертата на живота
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво ...
От основи издигнахме и украсихме. Все това ми се върти в главата, защото така беше наистина. Там, на самия хълм Царевец, върху старите основи засия нов дворец на българските царе. И дойде ден да се съберем всички, за да коронясаме царя си. Трябваше да съм весел и радостен, а не бях. И как, щом с еди ...
Останах буден до сутринта. А някъде там, в ранните часове, съм се унесъл. Скочих изплашен от липсата на топло присъствие до мен. Веднага се измих, а после се подпрях на касата на вратата. Мария правеше закуска. Откраднах си малко време да я наблюдавам. Отиваше й мястото там. Дадох си сметка колко вс ...
Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...
Вечерите, пропити с алкохол и сълзи ме научиха на студ, защото винаги ме оставяше сама навън, да те чакам, а никога не идваше. Когато в моментите си на слабост ми вдигаше и ми казваше да бягам далеч от теб,защото ме обичаш и ще ме нараниш, разбрах колко ме мразиш за това, че съм твоята едничка слабо ...
Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други ле ...
Изправен пред черната дъска, десетокласникът Пешо говори нещо, думите му минават край младата учителка, но тя не не прави и опит да слуша - знае, Пешо пак сипе някакви простотии... Обаче баща му е спонсор! И вчера директорът едва ли не на колене я молеше да пише на синчвто му тройка...
Тройка - лесн ...
Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...
Янко Трендафилов
Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам об ...
... и вървя по брега като слънчево малко момиче,
с шепа шарено-пясъчни миди от крехки мечти
и оставям следи по златистите парещи дюни,
като капчици перли, по които да тръгнеш и ти.
А вълните, лудуващи нежно с косите на вятъра, ...
Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия ...
Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...
– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...
– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...