Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво ...

Великото изпразване,
което е поезията -
дава ти всичко
и нищо
едновременно.

С тебе…
на Ж.
Аз често си говоря с тебе
за времето, звездите, любовта
и никой знам не може да отнеме ...

Под дървото
на духа си
аз уча
тайния език
на моето сърце. ...

Беше дъждовно. Винаги беше. Честно казано, не мога да си спомня последния път, когато не беше. Единствените спомени, които успях да повикам бяха много смътни и сякаш не се бяха случили на мен - слънце през белите зависи подухвани от вятъра, мирис на лятна вечер, кафяви очи.
Когато излезех всяка сутр ...

Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...

Сутрин рано мирише на любов,
ден прекрасен, чист и нов.
Гледат ме прекрасни две очи
и до болка любовта в тях личи.
Момче, ти си най-прекрасен блян ...

Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор! ...

на Емо
Сега до Безкрая ти пиша...
И чакам писмо от Безкрая...
Боли ме, дори като дишам.
Добре ли си там, как да зная... ...

Влегувам во завеса од дожд
за да видам една македонска свадба
да го слушнам тапанот во моето срце
да ја пронајдам есента во мене
да ги сретнам луѓето ...

– Студено е, щипе.
– Но пък е свежо.
Нямаше вятър. Снегът беше още съвсем бял, клоните – черни и натежали, се мъчеха да стоят изправени и се поклащаха във въздуха, за да пазят равновесие; приличаха на клетници, обесени на стволовете на дърветата. Тук-там се чуваше лай, подранилите стопани на кучетат ...

Няма добро и зло... Има обърканост и осъзнатост. И двете са степени на една и съща енергия, развиващи се едновременно и преливащи се една в друга в посока постепенен възход на осъзнаване, разкриващо и създаващо нови и нови реалности и мистерии. Да кажем, че объркването е осъзнаване в развитие. То съ ...

Джими се прибра късно вечерта. Озърна се – никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…
Жена му също се беше загледала в сериа ...

Волна душа
Нощ след нощ копнея за тебе.
Остани, не тръгвай,
аз ще съм жива и днес, и утре.
Да, ще копнея до зори ...

Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,
за да бъда частица от твоята същност.
Матрицата си в еони, епохи и ери твори,
докато с дух и мисъл аз те прегръщам.
Говори ми на твоя странен език, говори... ...

Ида ли ме вика? Ида, ида
с лунен сърп да окося
словесната шарада.
Много бурени
се извисяват. ...

Разговор с вампир
Слизам снощи във мазето
да си капна от бурето,
ала долу - тъмнина.
Страшно е без светлина. ...

И пожелах си днес:
погледна ли насреща,
дори съвсем да няма огледало,
във нечии добри очи блестящи
да се оглеждам повече от цяла. ...

С "Анатема" и дървен кръст
Дявола прогоних,
а той, Лукавия, намигна
и бързо в мене скри се.
Разбрах, но беше късно, ...

По златарската улица бавно вървя,
а край мен магазини със скъпи неща.
Колко много богатства е градът тук събрал:
колиета с брилянти, обици със рубини
платинени пръстени с аквамарини, ...

Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...

Сценарий – Иван Иванов
(Черен фон)
-Посредствен си!
(Трясък на врата.)
-Не ставаш! ...

Сънувах сън. Странен сън.
Умрях! И ето ме изправена на съд.
Задето беше различна! Виновна!
Не ламтеше за чуждо! Виновна!
Търсеше обич! Виновна! ...

На живота си не ставай наблюдател!
Не робувай на поредната заблуда!
Помни, че всеки е роден мечтател,
с душа свободна, по детински луда.
Живота свой не гледай отстрани, ...

Ах, Наталия, Наталия!
Ти замина за Италия...
Аз останах тука сам-самин.
Пушек няма в празния комин.
Тялото продаваш си добре. ...

И тази обич, която пулсира
във сърцето ми - земното...
Светъл лъч е в небето над нас!
И в този допир на нежните длани,
които галят косата ми - нежен миг ...

Мислите ми са пак там,
въпреки че се усмихвам сред останалите,
и бавно аз умирам,
и пак съм аз сред оставените.
Любовта от гореща в мен ...

Дали? 23.02.2018
Посветено на всички водолейци от сайта
Ще ви призная - ей тъй в тишината, както си седя,
нападат ме въпроси, що искам с вас да споделя.
Не търся отговорите ви - те са само вътре в мен, ...

Бродираше по моето сърце
със тънък шев - лиричните ти думи,
щом нишката се вплиташе добре,
залости мислите, превзе ума ми.
По мене се разходи със игла ...

Аз знам ще дойде този ден,
във който всичко ще е равно,
от скръб по тебе и по мен,
ще плаче кленът водоравно.
Аз знам ще дойде този миг, ...

План за спасение
По отъпкани пътеки да поемеш
в чуждите грешки ще се спъваш.
И по калта да решиш да минеш -
тогава със сигурност затъваш. ...

Ех, любов…, но закъде сме без нея.
С любов е трудно, но без нея не умея.
В преследване 20 години живеем,
но да се разберем не успяхме и милеем.
Бягаше от мен, когато я преследвах, ...

Когато първата любов от теб си тръгне,
ти мислиш си, че скоро ще умреш
и нещо счупено остава в тебе вътре,
сълзите не успяваш да ги спреш.
Ти мислиш – няма вече да тече по ноти ...

„Върви си!“ – прошепнала Земята
на Луната.
И тя си тръгнала. Потънала във мрака.
Нима е нужен спътник за въртене в кръг?
Планетите, кометите, ...

Беше един най-обикновен летен ден. Нашата героиня, която ще наречем Мая, се събуди, закусва, пи кафе, обичайното. Влезе във Фейсбук, после в Инстаграм, опита се да подреди малко, но я мързеше прекалено много и затова се отказа. Обади се на приятелката си Рая, за да се видят. Решиха да отидат в мола, ...

Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване. ...

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...