Боде ме
свободата.
Като щит е тя.
Не признавам аз
оръжия. ...

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

Кофти хора
плуват
във физиологичен разтвор.

Научиха ме да съм „силната жена“.
Греховете мъжки не прощавам.
Вървя с високо вдигната глава.
След падане
🎲 🎲 🎲 научих се да ставам. ...

Есента намина с шарената четка.
Кани ме на танци до зори.
Рокля с орехова шума, таз кокетка
сякаш тъй, от нищо, си измайстори.
В още топли, късно-летни нощи, ...

Какво е тогава?
С мисли го напръсках,
като змия изсъсках,
изпод камъка се изплъзнах
и... подивях... ...

Няма да ми трябва
ни котешката люлка на Вонегът,
нито тъжната сянка на Ремарк.
Ще счупя оковите на Моъм
по средата. И няма да плача. ...

Тичам след времето -
пропиляно, спечелено.
След мечтите си тичам,
в пулса ми вярно отмерени.
Тичам след влакове, ...

злото бърза и
чрез мозъкопромивни
упражнения

За тебе само пиша стихове, да знаеш,
не знам дали заслужил някога
е някой друг,
не стихове, а късчета душа изплакани,
написана за теб, сърце, за никой друг. ...

Баба яга сложила е в чувала,
представи си, жива хала
и пере през черни небосвод,
ръси чар като гръм,
красива като трън! ...

Стоим със теб безмълвни, неми,
ръце държим така студени.
На масата три хризантеми,
прозорците във дъжд облени.
За разговори няма теми, ...

– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...

Обичам те.
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост. ...

Прочетох чужда мисъл...
Усетих чужда болка, като своя...
Обида чужда наруши ми покоя.
В ресниците запърха сълза.
Реално: какво ме засяга това, ...

Слънцето реши да бъде лошо
и попари всичко.
Листа на дърветата,
земя, цветя, тревички.
Но внезапно облаци ...

Сред орбитите на планети,
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години ...

Вече няколко живота
заедно.
Кога ли е
рожденият и ден?

Спомних си онзи Осми декември
преди много години.
Бяхме студенти тогава.
Бяхме щастливи.
Толкова много сняг - ...

Не знаеш как умирам и се раждам.
(Във малките си смърти се убивах.)
Душата ми за теб е толкоз жадна,
а давя се в любов... и се напивам.
Напивам се от нея, ще се пръсна. ...

Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти. ...

Търся се...
Частици откривам навсякъде -
тук, до мен и на другия край на света!
Поглед задълбавам навътре,
в душата, ...

Сърцето ми пропъжда светлината
"Още малко рано ми е за това"
Встрани от парещи обятия
Добре ми е на тъмно и в мъгла
Сърцето е в защитен механизъм ...

Ще ти построя кула
С много ръбове
И ъгли
Във всеки ъгъл
Ще сложа за теб ...

Събра се влага.
Натежа,
а пътят беше стар
и сух, и стръмен.
Вървеше му се ...

Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и ...

Нощта дошла ми е на гости,
другото е сън измислен.
Имам за себе си нощта,
в която тебе да измисля.
Вечерта е тиха. ...

С теб любовта я живеем на екс –
някакъв мощен, див спазъм.
Малко по-рядко те избива на сеск.
Аз не изпитвам оргазъм.
И, ако за това ти се тревожиш, ...

Мъдреца е добър човек
мъдреца също е творец
той е мълчалив
не обича празни приказки
не обича и глъчката на масите ...

Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...

Маргаритка дива, като самодива.
Щом я слънцето огрее,
тя веднага се засмее.
Вечер, щом пък то се скрие,
тя листенцата си свие. ...

Квачката с наперена походка
пак изведе пиленцата на разходка.
Все оглежда се и пази,
някой рожбите и да не сгази.
Много са красиви, пиленцата мили, ...

красноречие
внушава повече чрез
краткоречие

Шипков храст
Познавам аз, храстчето бодливо,
затова го пипам предпазливо,
че подовете му се скрили,
и вардят ги безброй бдили. ...

В подребрието на телесната обител,
обгрижван от едни, от други поруган,
низвергнат и въздиган от бедите,
посреща същността ми малък храм.
Не ходя в него прошка да измоля, ...

Моля, моля, моля, моля!
Мамо, Татко, Бабо, Детко!
Мооляя! Мооляя, Батко!
Тази торта бързо разрежи,
наай-голямото парче ...

Посветено на Лили Вълчева (Kalia1117)
18 април, 1971
До Якоб Берковиц
Тел Авив, Израел
Шалом, братко! Нека Бог, нашия Всевишен е винаги с теб и семейството ти! Мир и сполука нека винаги намират пристан в дома ти! Избрах да ти пиша в този ден, защото днес е Пасха и както нашия народ на този ден се е ...