Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...

Оловният войник поема своя път,
задянал мешка с Пирови победи,
медалите се впиват в гола плът,
в обоза куп безсмислени беседи.
Оловният войник се умори, ...

Как искам в очите ти да се събудя,
да грейне в тях разтворена нощта,
ах, как мечтая да съм тази - друга,
която с полъх в теб разпалва радостта.
Вградена в твоя зид от спомени, ...

Тръгна мравката в полето,
житно зрънце да си носи,
и пресича тя шосето
със краченцата си боси!
Но рукна дъжд от корито! ...

Това е полуголата истина,
разсъблечена без много думи,
може би на вид безсмислена,
но е пленница в ума ми.
Тя е вплела тънки нишки ...

Всяка една звезда има своя история, своя съдба и всяка има своя блясък... В един момент всички те падат с неземна красота, защото знаят, че не са съществували напразно... А именно с мъдрост, доброта и чиста любов! Всички притежаваме тези качества... Просто трябва да умеем да живеем с тях!!!

ЕДИНЕНИЕ
Аз не живея!
Аз съм самият живот!
Винаги бил съм
тук под небесния свод. ...

Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта ...

Живей го кратък е,
не го пилей с фалшиви,
които те използват.
Живей на момента,
живей сега, ...

Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години, ...

Луната във влажна нощ на Януари
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...

Когато главата склониш си...
когато откажеш се ти...
знай, вече изгубил си всичко...
и воля, и мили мечти...

С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...

На моята любима!
Обичам те, безкрайно те обичам,
безпаметно, до болка, до полуда
сърцето си на твоето обричам,
защото знам, че любовта е чудо. ...

Лежа и плахо се запитвам...
Смисъл има ли да се опитвам?
Тъмна бездна в мене тлее.
Моето сърце, закърпеното, зле е.
Лежа и плахо си милея, ...

Тялото ми проснато е на земята,
в съзнанието ми настанал е покой.
Мисъл една единствена в главата ми се мята
виновникът за състоянието ми кой е, кой?
Час по-рано всичко бе нормално, ...

Не смей да ме докосваш
с ръцете кални
така от похот мръсни!
Целувките ти топли
но душата ти ...

БЕЛЕЖКИ ОТ ДЕНЯ
В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…
хххх
За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…
хххх ...

Когато слънце погали нивата,
когато вятър над нея повее,
когато сняг я затрупа през зимата,
и щом се стопи я полее,
тогава покълват зрънцата хиляди, ...

От два слънчеви лъча
усуках въже,
от мечтите
изплетох ти люлка...
И те сложих във нея ...

В сърцето ми влезе ти, просто така
стигна надълбоко във всяко кътче...
В сърцето ми влезе и слънцето изгря,
усещам лъчите му във всяко ъгълче...
Влезе в мен и в облаците вече мога... ...

Изстинах... И в душата ми вали
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях ...

Убеден съм, уважаеми читатели , че пред всеки един от вас е възниквал, на определен етап от развитието ви, въпросът за смисъла на нашето земно съществуване и за съществуването на вселената като цяло. Мисля дори, че още в юношеско-девическата възраст този въпрос започва да ни преследва с особена ярос ...

Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
С една мечта и вяра за компас ...

***
Връхлита изотгоре снежната вода,
а ти си черга нераздиплена!
И удар след удар нанасят следа
върху душата ти умислена. ...

Слънчево дете по моста тича,
на света се радва от сърце.
Облак бял зад ореха наднича.
Негово е синьото небе!
Полски макове държи в ръце, ...

Мисля че правя нещо истинско.
Ако и вие мислите така подкрепете ме!!!

Наричам си бяло спасение
в една тишина безметежна,
в безкрайни красиви селения,
с дантели от мамеща нежност.
Наричам си весело случване ...

>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...

И богатите градови со голема душа
и сите пријатели и познаници
пред тебе се мали и неважни
мојата рамнодушност
не кажува ништо ...

Между красивите съм по средата
и по характер съм добър на вид.
Внимателно нагазвам във водата
със външното спокойствие завит.
А пенсията – малка – не ми стига, ...

МОДЕРНИЗАЦИЯ
Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят – плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метн ...

В шепите си съм събрала
глътки чист, планински въздух,
с дивното ухание на теменуги.
Пръски от ликуващ водопад.
Лекокрил и закачлив ветрец, ...

"Обич моя", арестувани думи,
а те тук са, стоят помежду ни!
Претреперват, от теб забранени;
неродени, развиват се в мене.
"Обич моя", мечта недокосната, ...