ПЪТИЩА
Безпътна съм,
/ в безпътици съм раждана /,
неземна,
женствена, ...

„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...

Понякога я виждаха сама
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга, ...

КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...

Отидох там, случи се отдавна,
но споменът във мен остана.
Красива бе, обширна, равна,
прекрасна беше моята поляна.
С цветя бе цялата покрита, ...

270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...

Смесват се сенки и стъпки.
Пътят свети. Звучи.
Птици прелитат. Кръжат.
И е безоблачно сладкото синьо,
а и вятърът си мълчи. ...

Вековна гора в тишина ме обгръща,
съзнанието търси опора.
Царство на сенки, които поглъщат
и последния спомен за хора.
Навътре ме тегли глухият зов. ...

Крачат учениците напети -
днес минават втори клас, за трети!
Гордо към родителите стъпват -
веч` на възрастните не отстъпват!
Само Сашко пак напреде тича ...

От както си замина, аз съм зле с очите - сълзят ми и не виждам никак.
Същото се случва и с ушите - не чуват, колкото и да ме викат.
На очен ходих, но доктора ми каза, че не съм за там била.
На скенер пратиха ме първо. Проблема бил в моята глава.
Скенера отчете, че съм здрава. Пулса - много е добре. ...

Автор: Генка Богданова
Търся те, Любов, във всяка капка дъжд,
в нежен поглед, грейнал от вълнение,
в шепота звънлив на ароматна ръж,
който ме изпълва с умиление. ...

Беден емоционално си ти,
ако в душата ти няма мечти.
По-добре във нея рана,
отколкото безсърдечна да стане.
И мъдрият дори щастие не знае, ...

Ослепял е този свят за Красотата.
И за музика Небесна – оглушал.
Мъдростта е омърсил с греховна кал.
Любовта е заменил с телеца златен.
За да търси не където трябва щастие… ...

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

КОКАЛЕТО
Има едно място, където
Слънцето не слиза от небето.
Денем - нощем, с дива ярост пече!
Всичката вода иска да отвлече! ...

Живях тъй устремно,
като стрела
и пътища проправях,
извъртах, минавах и спирах,
ранявах ...

Живея с мисълта за вас,
в ранна доба и в късен час!
Далеч сте вие, а всъщност сте до мен,
с мисълта за вас прекарвам всеки божи ден!
Деца мой, аз съм вашият татко, вашия баща, ...

Как под кожата ми влезе, не разбрах.
Като мълния внезапно ме удари.
За теб готова съм дори на грях.
Събуди чувства в мен,
отдавна някога заспали. ...

“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...

Извинявам ти се, ЖИВОТ! Моля за прошка!
Не Ти си виновен! Не Ти роди злобата мощна!
Не Ти ни раняваш до кръв!
Не Ти ни запримчваш в позлатена връв!
Прости ми, Живот! Господар на всичко, що има душа! ...

Отгледаха ме бури и мъгли.
Калена съм от ветрове студени.
Сърцето в мен отдавна не кърви -
във него чувствата са замразени.
Под стъпките ми орхидеи никнат... ...

Ако утрото не изгрее
и слънцето не залезе.
Ако птичката не запее
и земята линее -
то Бог много се сърди ...

Мисли много превъртях, но ума си аз не спрях,
борих се със всичко, борих се със страх.
Спънки много претърпях, но не се отказах,
трудно беше ми, но упорствах аз.
Баири стръмни преодолях, пътеки дълги извървях, ...

F.R.I.E.N.D.S.
Приятелите винаги разбират,
усещат със душата и сърцето.
Намират начин, не причина.
Приятелите винаги са с тебе... ...

Само моя
С ръце ще вадя въглени от огън,
от всичко свято ще се отрека
и ще забравя Дявола и Бога,
ще стана роб на своята съдба! ...

каквото е
за бебето
кърмата
стихът това
да бъде за ...

Вдъхновението – искрата, която събужда у нас въодушевление, настроение, ентусиазъм, творчески или духовен подем. То е колелото, което поддържа човешкия живот и се върти непрестанно. Вдъхновителите – неугасимите огнени пламъци, туптящи на едно със сърцата ни. Те са ключът, който отключва необузданите ...

В своя знаменит роман "Лунен прах", в който действието се развива на Луната, великият фантаст - сър Артър Кларк, още с встъпителните си редове, описва апокалиптичната картина на праха, покрил Лунната повърхност:
"Но за всички Морето на жаждата беше новост. Зад прозорците на „Селена“ неговата сива, п ...

До този ден и този час в безмълвие живях,
без радост и уморен от чуждите неволи бях.
Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,
от себе си различен – за себе си копнях.
Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра, ...

Та-та-та-та-та, болка, та-та-та-та-та, болка,
в душата ми има само болка, горчива тъга.
Сякаш сълза след сълза, трупат се те, спомени – горчиви,
мъчни, непоносими, напоени с отрова игли в плътта.
Та-та-та-та-та, любов, та-та-та-та-та, любов, ...