Странно нещо е този свят. Покритие няма. Виждаш млади хора с интелигентно изражение. Нещо електронно, обаче, е заседнало като рибя кост в аурата им. Би следвало да им присяда, но те нямат усет за него. Носят си го безропотно и дотолкова са свикнали с присъствието му, че вече дори не им убива. Или да ...

Не ме забравяй, Господи -
само ти можеш да ме спасиш!
Не ме оставяй, Боже - само ти
можеш болката да изпепелиш.
Нося своя кръст и по път ...

Не знам
Не знам защо се чувстваме обрани?
Сълзите плахо все напират в нашите очи.
Над нас кръжат огладнели черни врани,
всеки с душата си мълчи, мълчи. ...

Пропускаме безброй неща...
Пропускаме да сме щастливи!?
Да обичаме с душа и правим
земята по-красива.
Пропускаме във дните свои ...

Студено отмъщение
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...

Мнозина изпитват небивал страх от самотата. Техните разбирания за мъдролюбието* са твърде тесни, за да осъзнаят благолепието на болката. Те просто биха казали, че не могат да продължат напред сами и дълго биха оплаквали своята участ.
Слънцето също е само, но то дава светлина на всички ни. Както глас ...

Забрави какво ти казваше,
щом не умееше да те обича.
А с възглас разказваше
за всички други след които тича.
Забрави и лъжите му - ...

Как да ви обичам - пуритани?
Как да ви приема в този вакум... от шаблони.
Как да ви харесвам като сте умрели в душите си?
Как да ви целуна - скрити егоисти?
Човека в сянка съм за вас! ...

Когато утре влюбиш се във друга,
за мен, наивната ѝ разкажи.
И колко дълго съм била в заблуда.
Повярвала за кой ли път
на мъжките лъжи. ...

Автор: Генка Богданова
Аз не съм тиха, кротка женица
с характер мил, сговорчив.
В мене живеят и вятър, и птица,
блика извор – сладко-горчив. ...

Пиша писмо до моята първа любов
Вечни думи изгарят в сърцето ми
Думи неказани думи оставени
За теб
Шепнат устните

– Дечооо, Дечоооо! Къде си, бре?
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...

В неделна утрин, час преди обяда,
жена ми бърка нещо във тигана.
А аз подсвирквам някаква балада,
една поема смятам да захвана.
Със нея се събудих и нощеска, ...

Прибирам се на светло във душата си.
(Учтивост ли е да броят сълзите ти?)
Светулката след лятната си паша
във себе си поиска да е скрита.
Разбра, че Светлината е утопия, ...

***
Мяташе се в леглото, сънят избяга от очите, болката го връхлетя с пълна сила, пролазвайки по левия му крак – пулсираща и обсебваща, изгаряше го жажда. Скочи от леглото, не можеше вече да издържи, стъпи на пода и изведнъж светът се обърна пред очите му. Падайки на пода си спомни за отрязания ляв ...

На път за застрахователната компания отбих да налея бензин. Докато плащах, видях в кафенето Боби – моя съученик. Остарял ми се стори и се уплаших, че това се е случило и с мен. Зад касиерката имаше огледало. Грозно огледало.
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...

От малък постъпвах егоистично към всичко. Може би, защото бях единствено дете и нямаше с кого да се съобразявам. В момента ми се иска да разкъсам душата си и да се превърна в прах. Ако поискаш причина защо постъпих така с теб, по-добре ще е да замълча. Пред себе си дори не мога да измисля. Не бях са ...

Кога си отиде моралът от хората?
Повечето станаха хладни, безчувствени!
Всеки, объркан, си търси изгодата!
Всеки плячкосва, ранява, напуска!
Чувствата топли умряха отдавна! ...

Когато стиховете ти чета
обливам се в сълзи откровени
и почвам мои рими да редя
с твоята кръв, течаща в моите вени
С всеки стих чертаеш вдъхновение ...

НЕ МЕ БОЛИ
Нима е истина това?
За тебе
веч` не ме боли!...
Не ме боли! Не ме боли! ...

Im going crazy when you get closе.
You shoot like a poison dart.
Don't gamble on me, give me your dose.
I can't control myself and my heart.
I don't obey my brain anymore. ...

Зашиваш скъсаното в мен
със думи вдянати от устни.
Не ги изричаш,
не казваш нищо,
но те се пишат ...

Назови името ми
и ще се сбъдна.
Ще долетя
от другия край на Вселената.
Ще полепна ...

Тоя тук - две в едно. И нахален, и скучен.
Хвали лъскав часовник. Възгордял се глупак
ми разправя, че днес се напръскал със Гучи.
Аз поръчвам уиски. Вече трето. На крак.
Оня там е фамозен. Много важна притурка ...

Спря ме жена агресивно.
Циганка. Май сме акрани.
- Само за бяла паричка
всичко чета по длани.
Гледам „на лист“ трепериш. ...

Сега и в Парка делника се чувства.
Народа тук е оредял.
Край люлките и езерото пусто,
наистина живота тук е спрял...
Не чувам и прегракнали гласчета. ...

Усещах се малка!
Буболечка в трева!
Отчаяно се протягах
и вирех глава.
Имах нужда от път и посока, ...

Ах, как ми се целува! Дълго...
Целува ми се до без дъх,
по устните ми има мъка
и блян, захапал ги до кръв.
Със теб ми се целува. Нежно. ...

Когато слънцето угасне,
ще се прилуня
в кратерите на сърцето ти
и ще чакам да изстинем.

Разрушителни думи отправяш към мен,
макар да ме хулиш, аз пак те обичам.
След малко се връщаш гузен и смутен,
защото аз от теб не се отричам.
Ти си моята слабост, моята горчива сълза, ...

Някой ден, когато се забравим,
няма да си моя.
Няма да съм твой.
И ще боли,
че не ти казах ...

Тъжно ми е, когато трябва да говоря за живота, който имаме и най-вече за начина, по който го живеем. Живеем в свят, в който сме забравили за душата и сърцето. Държим се така, сякаш сме „скали“. Твърди, неподвижни и груби. Вършим действия без дори да искаме, слушаме хора, които са ни неприятни, търпи ...

О, дете!
В погледа ти виждам
миналото време.
Зелените поляни,
надежди и мечти. ...

Не ме разбирате?
Разбирам Ви. Прощавам.
В неравноделен такт танцува моята душа...
Мъдрец е казал, че търпението се възнаграждава
и за това ви обещавам - ще търпя. ...

С копнежи е изпълнено пространството.
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...

Безчовек
Планинско езеро –
райска сълза.
Хора оставят
следа след следа. ...