За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...

По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно, ...

Ти си мој
а јас не сум твоја
ова е реченица со иронија и болка
телепатски те повикувам
шестото сетило ...

Човек може да се пристрасти към какво ли не.
Към цигари, алкохол, към опиати...
А на мене, за целта, Господ съпруг ми изпрати!
Движим се из къщи като частици антиматерия,
но ако го няма, изпадам в истерия! ...

Исках... Исках да избягам с 300 км/ч от апартамента на приятелките ми. Да избягам от срамът в погледите им, който осъдително казваше; " Мила моя приятелко, каква глупачка си ти!". Искаше ми се да се скрия под малката масичка, на която пиехме безпощадният алкохол, да съм малка, колкото глътката, коят ...

Красив си много, дявол да го вземе!
С поглед лазиш ми по кожата и сетивата.
Като куршум с изместен център влизаш в мене,
от очите, през сърцето и
забиваш се в душата. ...

А тя, онази муза, си умря.
Погребахме я в неделя.
Учудена се вдигна вечерта,
направи помен в слънчева къделя.
В понеделник долетя скръбта, ...

В живота ми, око огромно гледа,
горещ пирон в душицата ми, клета,
във капките сълзите надделяват,
а мислите стихийно полудяват,
избирам думи, вик и тишината, ...

Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...

Изтръпнала в
нощта посрещам с теб
лъчите, деня...

Любовта ми бе прерязана преди да съществува.
Даваше признания, даваше небето...
Ти си ми небето, давам те на теб си,
взимай се и бягай, че ще стана детство...
Любовта ми ще зимува.

Сбогом, нали?
Тя увехна вече,
погребах я дори.
Тях ги няма вече.
Прогоних ги, уви. ...

На Д.
Излъжи ме! Защото обичам заблуди.
Обещай ми любов необятна!
Както някога... Розов рояк пеперуди
нека пърха в стомаха приятно. ...

Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата, ...

Нашенска
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...

Мария затвори уморените си очи. Всяка частици от тялото я болеше. Толкова дълъг беше тук всеки ден в чуждата страна. Тишината обгръщаше тъмната стаичка, като че ли с някаква тежест притискаше гърдите ѝ. Чуваше сърцето си как бие учестено. Заприиждаха спомени. Далечни, идващи от дълбините на изминали ...

Вървях по улицата, разглеждайки новите клюки из фейсбук, докато не ми падна батерията. Ядосах се. Ругатня. Последва и втора. После запълних комплекта с още няколко. Зад гърба си дочух глас, който беше в онзи момент на пречупване, преди да се разплаче човек, въпреки че се чуваше едва-едва "Благодаря! ...

Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат ...

Хари: На тронът цар е достолепно седнал
и жезъл от сапфири той държи.
В утро конят гривест той възседнал,
живот раздава, взема и глави.
Христо: Седнал е удобно в трона си студен, ...

Вятъра не бяга, той е поспряло мигновение..., а мигновението е живота, който носим в сърцето, наричайки го вдъхновение...
Казват, че думите
отнася ги вятъра... -
затова ще изпратя...
всяко - "Обичам те!" ...

Двадесет и първи век си има своя стил и мода,
технологиите и новостите побъркаха народа.
Какви неща се вършат под небосвода,
ако и мъртвите научат ще се преобърнат в гроба!
Интернет е втори дом за малки и големи, ...

За тях ние често забравяме,
но не помним, че и ние ще остаряваме.
Почитайте нашите дядовци и баби,
че те са болни, слаби,
че те са ни създали, ...

Есенна картина
С различни цветове се оцвети гората,
в преливащи багри промени се и планината!
Една есенна картина многоцветна, богата.
Трактор работи, виждам в полята, ...

Ако ти си слънце, то аз съм луна.
Ако ти си светлина, то аз съм тъмнина.
Ако ти си ангел, аз съм демон,
и съм винаги в черно,
а ти в бяло. ...

Демокрацията е форма на държавно управление, предоставяща основни граждански права и свободи на отделния индивид. Според Томаш Масарик, тя е изградена на ,,нравствено-хуманна основа’’ и представлява ,,дискусия с хората’’, които ,,се ръководят от аргументи’’. Тя е спойката между обикновения жител и в ...

"Не сме безумци, че мечтаем "
Генка
Моя си -
необятна,
сурова, ...

Думата „история“ има древногръцки произход, а нейното най-пряко съответствие на български език е „повест“, т.е. вест за отминалите времена, нещо, случило се преди време. Както в миналото, така и днес, историята е задължителна учебна дисциплина за всеки човек, който претендира за богата обща култура. ...

После ова невреме
ќе ставам три точки
ќе направам мала пауза
нема да бројам родендени
ќе бидам своја на своето ...

Просто спряхме да се отразяваме.../?
Аз ли? Аз май се досетих пръв...
Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?
Защо побягваме щом пуснем кръв?
Уплашени? Не просто се познаваме до болка... ...

Нощите се нижат
като зла прокоба
затворя ли очи
раздялата ме мъчи
във мислите се втича ...

Мишконтиев и Мъркачев рибари
Със Мишконтиев се запознахте
и какъв Мъркачев е разбраахте.
Но сега ще ви разкажа как
на въдица лови се котарак. ...

Не спя!
Ще дойда във съня ти,
сред падащи звезди,
като фея ще премина леко
ще те погаля... ...

Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...

Игра на Слънцето е всяка красота
родена за наслада на очите.
А за Сърцето е измислена игра
жестоко късаща листенцата със питане.
И нищо, че небесен Бог ...