Генка Богданова
Тунджа влачи водите лениви,
лятното слънце се къпе сред тях…
В спомени стари, спомени живи,
своето детство и младост видях: ...

Доверчива,
мека, като глина,
Душата ми, погалена умело,
горчиво плаче и чупи се на половина,
доверието между нас умре ли. ...

Щастлив си с мен,
в съня ми ме целуваш,
крадеш си радост
от заспала тишина,
усмихваш се... ...

ТАМ

Мама каза, че светът е шареникакъв!
Как хем е шарен, хем е никакъв?
Кака каза, че е ходила насам-натам.
Как хем е тук, хем е там?
Кога ще порасна и аз накрая, ...

Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...

На земята здраво стъпвам,
живота си държа в ръце.
От думите си не отстъпвам
и дишам, страдам от сърце.
Домът е мойта крепост, ...

Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...

Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...

Много късно молиш за любов
и късно питат ти очите,
не чувам ти, отчаяния зов,
свършиха ми, даже и сълзите!
Надничаш късно и в душата, ...

Колко много се
е писало и против
войната, и за
мирà без въздействие
върху действителността...

Òбла е, мамо,
Земята, а òбличка,
мамо, сълзата...

Човек има нужда да вярва. Човек има нужда да вярва в нещо стабилно. Какво по-стабилно на пръв поглед от вярата? Човек вярва в Бог, защото подсъзнателно или не усеща собствената си преходност, слабост и колебливост. Как да вярва единствено в себе си, като знае, че утре… Не! Може би още след миг би мо ...

Празник е, щом си до мен.
Делник е, щом си със друга.
Жребий, от теб подреден -
имам за него заслуга.
Празник е погледът син, ...

Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва ...

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш, ...

В прегръдката на май
роза прекрасна цъфти
и ангел от небесний рай
унася ме в мечти.
И с копнеж за нещо чисто ...

12/ДУМИ ЗА КРАДЕЦА
/30.10.2016г./
Та той неистина е спец
ти няма как да го познаеш,
за тебе е дори светец, ...

По едноименното стихотворение на Тома Измирлиев, отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък. ...

Още ме държи девети май
в потрес и душевна дисхармония.
Деца-войници от натрапен „рай“.
Що за колективна патология?!
Хитлерюгенд има своя брат: ...

Като хубава песен си ти,
като стих си от древна поема,
от очите ти слънце струи,
а луната от блясъка взема!...
Ти си оня стремителен бяг ...

Обичам те, когато свършва времето
в очите ти, забравили за мен.
Когато тишината ти премерена
възкръсва във дъха ми уморен.
Обичам те, когато си студен ...

Понякога е тъжно,
като кротка река
около която всичко притихва.
Хората се разхождат по брега
момиче на момче се усмихва. ...

Тъгата ми, тъгата ти, росата,
луната и навярно даже полъхът,
а може би е просто само времето
на извървяното ни вече лято,
което днеска ни напомня толкова ...

Навярно
си огън запален
сред шум
и мъгла от раздори...
Навярно ...

Копнеж
Все теб очите търсят да те видят
и все за теб сърцето ми копнее!
Ръцете търсят теб да те прегърнат
и пак за теб душата ми линее! ...

Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично, ...

Не продавай слънцето, за да си купиш свещ!
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше ...

Ние не получаваме мъдростта –
трябва да я открием сами, след път през пустиня,
който никой друг не може да извърви вместо нас...
Марсел Пруст
Дългият път, който е трябвало да изминем, извисявайки се над всяко едно предизвикателство ни прави по- силни, но след себе си оставя отпечатък, зад който се к ...

И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...
Една мечта събуди ме във тъмното. ...

Поиска да съм сбъдната мечта
и случи се,
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах. ...

Лутам се аз
из дълбините,
но се откривам
в несложността им.
Всяка една ми ...

- Тихо... – рече той.
На тебе са ти непотребни тези истини.
Как кротко скланял съм глава пред теб,
и колко силно удряха очите ти.
- Не ме докосвай... – ми прошепна той. ...

Мина време,
но ти не минаваш.
Навсякъде с мене те нося.
И товар си, и болка си,
душата ми умори се от носене. ...

Мъртвец
Като нощна пеперуда
кацнала върху
раменете на съпруга
рано през деня ...

Ти си там
да, ти си там...
и не мърдаш.
Дълбоко в мен
всеки орган е към теб пристрастен. ...

И непозната тя остана
опарена от огъня син,
но незабравена не остана –
превърна се в спомен сив.
Додето жива беше, ...

На бачковския манастир
провикна се един поет:
— Почивай, майчице, във мир,
аз пак ще ходя на гурбет!
Знам, че ти си тежко болна, ...

Понякога искам пред очите ми да има тъмна завеса,
през която да мога да виждам,
но погледат чужд да не стига до моите очи.
В тези мои очи
се крие тайна голяма, ...