Повдигам пердето на времето
И гледам напред в хоризонта.
Привързвам товара на стремето
И тъпча рубежа на фронта.
Подреждам във стихове думите – ...

Идиот, темерут, гад най-долна!
Фалш, измамник, страхливец, беля!
Празнодумец! Mисъл отровна!
Главоболие, крясък, лъжа!
Мъгла и блато, и студ, невъзможност! ...

Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, ...

Въздъхът на въздишката,
водата в пустинята,
земята в сапфира,
огънят в невидимото,
музата на поета, ...

Спя с часовник,
защото ти си времето,
от което се нуждая,
но за жалост –
нямам.

Ако и сърцето ти е нямо
точно като твоите писма –
много по-жестоко от измамата,
нека никога не разбера.
Ако във очите ти, любими, ...

Генка Богданова
- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна. ...

Обсебваш до полуда моите мисли
облечена в ефирен бял сатен.
Приближаваш ме с изписана усмивка
и поглед благ, вперен в мен.
Всичко в мен притръпва ...

Десертна жена
Късметлийка съм! Идваш навреме.
Абе... много добре си го знаеш.
Зеленчуци садят се овреме.
Трябва вече да ги прекопаеш. ...

Младост!
Красота и дързост.
Вечно жива! Понякога кратка като миг.
Цветя !... Луна... И слънце!...
Росна ливада! ...

Косите ти ме галят – водопади,
посипват се къдрици по лицето ми!
От чисто злато, в огнените клади
на любовта претапят се в сърцето ми!
Напрегнати докрай са сетивата! ...

В странното човешко блато
виждаме което пожелаем.
Съществува ли останалото –
не искаме да го узнаем.
Живуркаме си тихичко в калта, ...

Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване, ...

Исках словата ми да бъдат някак различни
финни, красиви, нежни,
дори романтични.
А под перото на листа пред мене
редят се думи тъй гневни, ...

М Е Ч Т А
Очите ти – две сини езера.
Тъй мамещи! Тъй прелестни и чисти!
Сълзите ти – от бисери роса.
Два ручея от езерата бистри! ...

Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...

Далечна си, но всъщност си ми близка
и сякаш, че си част от мен...
И аз отдалечавам се полека
от утрото на твоя ден.
Пулсираш пагубно в душата ми ...

Защото не успявах да се впиша
във оня свят, на сивата бездушност,
край ъглите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,
компромиси защото не направих ...

Когато казвам,
това което пиша...
Тези които ме слушат
се съмняват: "Този ли
не крие нещо?! Гледай, ...

Нека се срещнем на гарата
и се престорим, че не се разделяме
завинаги,
а само изпращаме тъгата
на едно дълго пътуване ...

Удавници
Ще ти призная малка тайна...
(и нека си остане под секрет)
Отдавна те харесвам, а си трая,
не съм свенлив, но нямам си късмет... ...

- Хей, Ряпа, чакай малко.
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф ...

Появи се като дъжд в живота ми,
вратата на сърцето отвори изведнъж,
и макар да ми се струваше далечен,
ти приближи се и дъгата в мен нарисува.

Да легне есента в тревите,
мъглата да е млечнобяла,
внезапен, огънят да шипне.
в огнище, дълго негоряло.
На двора дремещият орех ...

Реших да спра, оставяйки живота
на скорост покрай мене да тече.
Отбих на "Шел". На мацката зад плота
поръчах сандвич, сода и кафе.
И сядайки отвън на малка маса, ...

"Глупости" помисли Марк. "Как може да си го помисли. Тя, Рита - най-близкият ми човек! Да ми каже, че съм алкохолик? На мен? Най-добрият млад хирург в световно известната клиника Мейо! Пълни глупости. Аз мога да спра когато си пожелая и ще и го докажа."
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на ...

Ще се наслаждавам
на всеки миг
свободна като вятъра,
отговорна като небето,
нежна като дъжда, ...

Нужно ми е
да произнасям името ти.
Не точно него,
а буквите и сричките,
с които го облякох ...

Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива ...

Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...

Плоден клас сред горска пролет,
ручей дивен, бряг хълмист,
поминува птичи полет,
гърбом залеза лъчист!
Повей ветрен, гласострунен, ...

Наблюдавам обособяването на нова категория хора - крайно блуждаещи /в/се.
Предложение:
На всичко да сложим Роден край.
Най-важната цел, която при своето професионално развитие българските футболисти най-често пропускат, е противниковата врата...
Можеш да спасиш един човек от всичко, дори от смърт, н ...

Когато денят ти очука те здраво,
когато си в дупка, дори и във яма,
когато да грохнеш си в пълното право,
засмей се на някой! Дори и на двама.
Когато умората бясно те гони ...

Подарих ти сълзите си,
А ти ги изпи.
Подарих ти сърцето си,
А ти го рани.
Подарих ти живота си, ...