Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.7K results
Не е раздяла
🇧🇬
Не си тръгвай! Недей! Не си тръгвай!
Продължавай да ме обгръщаш!
Да те вкусвам, усещам....целувай!
Не, не спирай да ме прегръщаш!
Още мъничко – миг като вечност, ...
Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде п ...
3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...
Кое ме радва днес, ще си призная честно,
което ме разтапя щом го срещна.
Това, което стопля ми сърцето
е юлски изгрев близо до морето
или когато сутрин рано стана, ...
Вдъхновена от едно “МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ“ – Н. Дялков
Живееш си мислиш, щастливо, спокойно.
Живота владееш. Държиш го в ръце.
Но с гръм нахлува ТОЙ непристойно.
И се намества нахално ...
Казаха, не приличаш на себе си
Аз облякох, усмирителната риза с неговото име
Лудите, само те са свободни
Казаха, ти напълно откачи
Обърнах се и закрачих с еднорозите в гората ...
Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие ...
На пръв поглед напълно обичайна гледка – познати, приятелки, съседки събрали се на чаша топло кафе, за да се оплачат от мъжете и да се похвалят с новите си обувки. Две жени пият кафе – най-обикновеното нещо на света.
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...
Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Иска ...
Дива и промéнлива душа си!
В миг си горски пролетен пожар.
В другия си кладенец опасен.
Лятно зрънце в есенен янтар.
Как ли ме намери – горско духче? ...
Аз съм тъмната част от деня ти
и викът ти от ужас в нощта.
Аз съм бездна дълбока на пътя,
щом върха приближил си едва.
Аз съм глутница псета в гората, ...
Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...
My daring little daughter
Lifted proudly her forhead.
Then her shoulders and her bottom
I watched her slightly worried.
She looked ahead determined ...
Навярно има още повод да живее,
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор ...
Представителен мъж съм ужким –
със пост, осанка, златни очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била!...
И почва се една жестока битка ...
В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
От съседн ...
Дълбаех с хищни нокти под душата си
ковчег за всички свои страхове,
вината с вкус на кръв и шатъра,
под чийто купол фалшът те зове.
Обесвах думите в смълчани стѝхове, ...
Завързвам мислите си на вързоп.
Изхвърлям ги дълбоко във морето.
Сълзите ми превръщат се в потоп.
Прескача тъжно пулсът на сърцето.
Опитвам се напред да продължа. ...