Ода за Лом
Благодаря на Мариан, че ме подсети за тая идея...
Родена съм на Дунава, в градчето малко Лом.
Прославен бил с пристанище. За запада врата било.
А кораби минавали във всякакъв сезон, ...

Щом лятото сбогува се със нас
за дълго дните ни ще обеднеят.
Все още под магичната му власт,
до късно ще будуваме на кея.
И жадно ще се взираме напред, ...

По бузата ми тихо днес
една сълза се свлече…
Тя беше моят ням протест
във гняв прикрит, облечен!
Тя беше стон, заглъхнал вик, ...

В зеницата на шепота
Просторът свит е, точица в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък...
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла. И зад мъглата – нищо ясно. ...

Великото завръщане е в ход.
Отново път, дълъг път ни чака,
за да намерим своето прозрение.
Велик възврат
към мисълта и делото! ...

Personal Jesus.
Опитах се да те затворя –
да нямаш въздух. Да те задуша.
Да дишаш само моя –
но малко, тъй, едва-едва.. ...

На тебе посвещавах стих след стих!
Сега живееш в стиховете бели –
в мастилен свят, магически, но тих,
попиващ чувства с устни зажаднели!
Не чуваш ли – навън дъждът вали ...

Случвало ли ви се е да прочетете нещо, което ви очарова дотолкова, че си казвате: “Сякаш аз съм го писал”. И страшно да ви се приисква да го прочетете отново. Но когато го направите след известно време, с учудване да откриете, че смисълът не е бил този? Или поне думите, които сте си мислели, че сте ...

обѝчай - това
преизпълва със святост
безкрай и всемир

Не се опитвай! Няма смисъл.
Не пускай ледените пипала!
Гореща съм и силна мисъл
ще впрегна смело… да ги разтопя.
Сърцето май ти е студено? ...

Земята спинка непробудно,
със снежна пеленка повита,
ала кокиче мило, чудно
изправя се и звънко пита:
„Нали си, зимичко, към края, ...

(монолог от отделението)
Любовна драма изживявах, значи,
и спешно се нуждаех от слушател!
Ей тъй, болежките си да изплача,
да ми олекне малко на душата! ...

Лицемери сме в живота ни забързан,
трупаме си капитали и имоти,
колко кратък е живота ни единствен
и отминаваме хуманното с премрежени от безразличие очи.
Лицемери сме, дори сме мизантропи, ...

И ето, пак удари тиха полунощ,
звезден прах усетих над насълзени си очи.
И ето, пак потънах в сладък, тих разкош,
загърбих всяка болка, оставих се на нежните мечти...
В миг изникна образът любим, ...

Къде ли си днес ти мое вълшебство?
Къде ли се скиташ в тоз делничен ден?
Всяка мисъл към теб ме отвежда,
искрица копнежност ти си за мен.
Къде ли си днес – любов безметежна? ...

Те имат най-различни имена.
Разпръскват се по белите ми листи.
Приличат си по свойта тишина.
По чувствата... И всичките им липси.
Вечерните ми съ́лзи са жени. ...

Разхождаш се напълно гол.
Стърчиш сред другите кат' кол.
Не ти пука,
че зад теб се шушука.
Свободен от дънките тесни ...

Генка Богданова
Ако загубим скъп човек,
в сърцето ни гори жарава,
душата срещу Бог въстава,
ако загубим скъп човек. ...

От запад
Черни облаци от запад идат.
Гърми. Присвятка. Някъде далеч.
Една след други, демокрации се сриват.
И се започва безогледна сеч. ...

Това е шумът от дъжда,
падащ с нощта,
тропащ по перваза.
Като неканен гост,
който чакаш цял живот ...

Нямам нужда да виждам какво мисля. Не гаси светлината.
Когато цифрата 8 се умори от 8-годишна обърканост си ляга и става безкрайност.
Петнайсти, пети около пет. Наше време.
Има нещо общо с Дисни. Историята е фантастична. Само че колкото и принцеси да имаше при теб винаги свършваше при Пепеляшка.
Пон ...

Прелиствам спомени от вчера,
в тетрадката е тишина,
опитвам някак да намеря,
довиждане, доскоро и една врата...
Всъщност, ...

Бях ти кръгче.
Ти бе точка в средата ми.
Аз със валсови пръсти
окръжавах оста ти.
Диви ягоди зрееха нощем ...

ЖЕНАТА, КОЯТО ПРИЛИЧА
На Ивана
Отива ѝ всичко! Цигарата,
чашата с вино..., нощта...
Отива ѝ всичко! За жалост, ...

Любовта е чувство на опиянение, това е пожара в две отворени сърца. Любовта е оргазъм за душата, тя е веселие и тъга в едно, тя е проклятие и орисия, тя е вечността в мигове на страст. Тя трябва да задоволи и да те прави по-добър от преди.
Любовта не прощава, тя те олицетворява. Тя е в малките неща ...

Евтини души
инак дрешките модерни
мозъци без гънки
но със скъпи дънки
избръснати тела ...

Тайна любов
Моя тайна и грешна любов,
във крадени мигове,
по тайни пътеки,
със стъпки изплашени, ...

Понякога октомврийският вятър, освен листа, довява и неизбежните въпроси за това как и защо нещата се случват по начина, по който се случват. Откриваме се в средата на двор, с леген с пране в ръцете и куп тревоги в душата си и няма как да не си зададем въпроса как сме се озовали тук. А след това си ...

Пореден ден, теб те нямам...
Тишината само ме обича тъжно...
И пак самотна аз си лягам...
И пак ме стяга нещо като въже...
Постелите отново студени... ...

Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност, ...

Борил ми отваря с пълна уста.
– Извинявай, цял ден не съм ял и прегладнях. Влизай в кухнята.
Има мусака и той е нападнал направо тавата. Чак хляба не е сварил да го отреже и го е счупил.
– Ти да не беше в затвора днеска? Чакай, дай да ти сипя.
– В едни складове на майната си. Наоколо джендем, чак ка ...

Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади ...

Ще те сплета от слънчевите вени
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия ...

Бързо облаците заминават,
тихо жълтите листа си падат,
слънцето във локви се оглежда
и сякаш търси някаква надежда,
че пак със сила ще блести, ...