В мига на утрото, когато от сън
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват, ...
Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски, ...
Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...
„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...
Слиза по кестена вятър брадат.
Духна в листата и стана студено.
В сълзи разискрени – целият свят.
Трепка в тревата глухарче зелено.
Мигове литнали – времето в нас. ...
Постеля бяла, топлина, камина
и аромат на сутрешно кафе.
Навън се стеле белота на зима,
докосват се с блаженство две ръце.
Понася утрото любовна песен ...
В залата на тайния съвет, скрита дълбоко в сърцето на двореца Л`Ернатис, огън пламтеше в камината, но студът между двамата мъже беше осезаемо смразяващ. Хармониархът Орвион Лет` Саал, висок и внушителен в сиво кафявите си, преливащи в синьо, червено, смарагдовозелено и сребристо одежди на върховен б ...
Дишай – дори когато те е страх,
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...
Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм...
🇧🇬
Ще си тръгнеш от мен с тихи стъпки (то кой ли и не е)
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен) ...
Облаче красиво, пълно с обич - живо.
Дай ни ти водичка, разхлади земичка.
Цвете да поникне слънчев лъч да стихне.
Влага да царува с дъжд да ни лекува,
твойта обич мила, даваща ни сила. ...
Зная, като всеки възрастен на моите години, основното за характера ми - положителни и отрицателни черти, предимно ... Определям като негативна, не рядко затрудняваща ме - изключителната си чувствителност ... При моето вечно доброжелателно отношение към всички наоколо - даже с половин дума критика, п ...
Ще има ли хармония в живота,
в него сал с цел се тя постига*!
Затуй ти не бъди като робота,
а на неправдата кажи:"Стига!"
Доброто с борба идва демек, ...
ГЛАВА ПЪРВА
Върволица от хора. Начумерени. Като плитки на козунаци върволиците се разтеглят, увиват се една в друга, после пак се прилепват. Рано е, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях? Не вярвам.
Особнякът зад ъгъла на олющена жилищна сграда с надпис „Образцов дом” прилича на луд. ...
Аз бягах в сънища и мрак
И бях една и съща нощ без ден
Без светлина, в здрач лепкав и студен
Тъй както няма във очите на човек
Блясък от любов непороден ...
Те, чуждите жени, са винаги красиви
с тела изящни, с усмивки закачливи.
За тях витрините навред са пригодени,
да бъдат отразявани от погледи таени.
Те обаяние и изкусителство разпръскват, ...
Ако сърцето ми, можеше да говори –
щеше да ви разказва само детски приказки
от сутрин до вечер. без да се съобразява
нито с телевизията и нито с радиото –
Защото, ако сърцето ми можеше да говори, ...
Понякога пропада пътят рязко
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал, ...
ЖИТЕЙСКИ КРЪГОВРАТ!
Кучето се изпикава и после територията си Очертава,
Мъжа с удоволствие по*бава.. и любимата си Защитава!?
Човека общо е едно зло..алчност..омраза..хитрост..гордост,
ненавист..подли планове...гонене...мисли, но не Обяснява!? ...