Душа – като хладилник празен.
Сърце – като леда във камерата.
Животът скъсан е,
пропит от алкохола.
Сетивата ми препускат ...

Нищото е пълно...
Sovi4ka
Очакваща материя,
попила холограмен блясък
от всеки дъх ...

Древна легенда на маите за лошата и почтената жена
Ищабай и цветето щанбентун
Тази легенда на древните маи е за две сестри, които били невиждани красавици. Едната от тях била известна като "грешница" и се казвала Ищабай, а другата била "добрата и почтена жена" на име Утсколел. Хората презирали първа ...

Спокойно влез, отворил съм широко
душата, разградил съм си за теб,
но не кради от нея, щото пазя надълбоко
това, което тя не пожела... за теб.
Широко отворѝ заключените двери ...

Пристъпяш плахо –
разнищена, смирена.
Едно небе, до вчера синьо,
е твоята надежда.
Държи те здраво. ...

МАЙЧИНИ СЪЛЗИ
посветено...
Тя остана сама – едва трийсетгодишна
на ръце със дете, без дом, без пари
и чувство, че тя за света е излишна ...

От къде да започна, аз не знам.
Дали от края, или началото?
Безразличен бях към всички.
Тя запълваше деня ми с
брилянти, феерии, благодат. ...

Из спомените на далечната неделя,
когато аз мълча, а ти си тръгваш...
Поглеждам през рамо и съм сама,
Няма спомени и нищо за мечтаене.
Празно беше това лято. ...

Какво би била красотата
ако не е споделена?
... Мистерията на гората –
дива и неукротена.
Какво е, какво е, кажи – ...

В моето сърце живеят две жени.
Едната е прилежна домакиня.
Чисти, глади и през ден пере,
готви всяка вечер за четирима.
Другата е дива, пламенна жена, ...

Тук ли си... кажи ми?
Тук ли си?
Там ли съм... кажи ми?
Там ли съм?
Нереалност ...

Питам се, що за хора превръщат любовта в омраза...?
И що за хора те любят днес,
а утре истински те мразят...?
Превърнахме във фалш дори и любовта!
Разкриваме се в разминаването ...

Край Босфо̀ра шум се вдига...
Иван Вазов
Край Босфо̀ра шум се вдига,
по мостовете танкове пълзят,
ето Ердоган пристига, ...

Докосваш ме и аз се разтапям.
Всяка клетка в мен крещи:
"Той е, тихо" и се пренасям
в свят, където сме сами.
Като пияна се замайвам, ...

Из косите,
вятърът нашепва любов моя...
Из мечтите
луната е твоя.
И сред брезите ...

Как да го въздигнем...
Не сме строшили още
оковите заключили душите ни.
Ще построим ли
оня светъл храм, ...

И ден година храни
за всичките избрани.
С големите заплати
и вятър не ги клати.

Страст
От трепети изгарят небесата,
стихии сливат се със сласт,
през тътени изливат се недрата
и пада дъжд пороен, и по нас. ...

Ако неприятност ти се случи,
не унивай духом ти!
Така е трябвало да се получи,
вярвай, всичко ще се промени!
Злото няма да е вечно, ...

Не, не ми давай толкова много. Не, не искам всичко. Не, не те искам. Кого заблуждавам? Какво исках, а ти какво положи в ръцете ми. Моля те, махни се от очите ми преди да съм те взел. Преди да са прокървяли решенията ти и обещанията ти. Изпей тези думи в ушите ми, за да не мога после да избягам от тя ...

ПРИЗНАНИЕ ЧОВЕШКО НА СКИТНИК ПО ДУША
Ще седнеш ли до мен?
Ще ти разкажа приказка. Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа. ...

Розова луна
Тази нощ в седмицата-страстна,
изгря в розово,сред звънящите звезди,
луната пълна – всераздаваща се,
одухотворена, казват – сбъдвала мечти! ...

Цял живот съм вървяла към Теб...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше ...

Условие, самичко трябва да си избереш
къде да търсиш адекватното решение.
Събираш и изваждаш, умножаваш и делиш…
Би казал някой че се готвиш за сражение.
Виж, приходи без разход няма да намериш. ...

обѝчай - сиреч -
прегърни света в една
едничка дума

Защото те обичах, на света
ти сякаш бе ми обещана
и сянка беше, капчица вода
за моята душа-пустиня.
Сега се връщаш, блуднице, ...

Със тихи стъпки София в нощта
свещи запали, в храма ме настигна.
От пламъка се ражда доброта
и по-добри празнуваме Великден.
Разплитат златен паяжинен свод ...

Тя е влюбена.Толкова влюбена днес,
че светът беше длъжен да знае.
Слънчо с огнена длан дръпна двете завеси
и с косите ѝ взе да играе.
Тя е хубава.Толкова хубава днес, ...

Почти цъфнали люляци
и изравнителните ни сметки за тока.
Опиянени, по всички улици
се отрезвяваме с двойно мока.
През април и май сме инжектирани ...

Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...

“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."
Светът не се върти заради нас.
Той просто има нужда да се движи.
Реката си е тече като река
и не криви русла заради наште грижи. ...

Криеш ме, от себе си дори,
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря... да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх, ...

Вечер в мрака, когато съм сама, аз мечтая. Лутам се из мечтите си и търся тихо място, където да поплача. Място без страх, болка и тревога.