Недей да чувстваш болка, че не съм до теб,
аз пак съм твоя.
Недей да страдаш, когато прегръдката е празна,
аз в сърцето ти съм спряла и не можеш да ме
изгубиш. ...

Ако някой може сърцето ти
разбито да зашие...
Помоли го, дай му шанс.
Накарай го да ти оправи
изпуснатия шанс. ...

Широк двор имаше дядо Стоян, като харман и лесно неговите синове можеха да разтоварят колата с воловете, пълна с чували жито. Навсякъде по стобора имаше гърнета, а на две места до него - купчини червена пръст. Дядо Стоян имаше двама сина Димитър и Иван, които задружно живееха в бащината къща, обичах ...

Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар, ...

Няма умора,
болката-пиявица скрита,
в зората и залеза
удобно укрита.
Почуква, дълбае. ...

Приличах на самотна песен,
вечерен звън сред тишина,
листо стаило дъх на есен,
само кокиче – там – в снега.
Искра, поела поглед звезден, ...

Ч асове наред аз С ледя
Е динствено това, К оето
Р азбирам-С тоя к Ъ дето
Е елемент А рно , П росто.
Ш антав съм, а пр И емам ...

Ела
Ела, студа от нощите вземи
и болката, родена в тъмнината!
Теб друга не можа да те смени!
Ела! Върни отново светлината! ...

Коя маска ще сложиш днес?
От кого ще се криеш в ъгъла свит?
Ще скимтиш ли като пес –
жалък и от целия свят прикрит?
Докога ще те е страх от сянката? ...

Демони
Щом във светлата част на деня
се прокрадват съмнения
и вечерята леко нагарча
или силно солена е, ...

След сладкото безвремие,
когато всичко свърши,
за дълго ще мълчиш.
И по страните ти
ще слязат бавно ...

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...

Сомнамбул
Откакто те видях – и те сънувам,
и вечер ме е страх – да не заспя,
а никога не вярвах в сомнамбули,
на сън дори, ти пиша във нощта.. ...

Така ще те запомня – уморен
от дните некрасиви на живота.
Различен и самотно запленен
от влюбена, но неизлята нота.
Която вместо мене ти е трън ...

Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.
Толкова безкрайни часове ...

Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят, ...

Минах, минах първи клас,
чуваш ли ме, батко?
Мога да чета на глас
като тебе – гладко!
Буквите ги свързвам в срички, ...

Ухаеше на скъп парфюм и егоизъм.

От уплах всяка нощ се будя.
Няма те до мен, а идва буря.
Пуша цигара след цигара,
чакам да се появиш на прага.
Кошмарите съсипват ме, любими. ...

В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...

За мъртвите – само добро
за живите – все тая.
Мъртвият няма да отвърне,
упрекнат във зло,
а живият може да се покае. ...

Мрак нахлува пак в нощта,
на пода студен сгушен седя.
Съдба или орис какво е не знам,
любов огромна имало там,
разбита любов, двамина разделя ...

Дай ми душата си, приятелче, сега
такава – приказно-вълшебна
не искам друго, само нея да погледна
кристално чиста, като утринна роса.
Дай ми душата си, в сърцето да я нося, ...

Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце ...

На Емо
Мъката си ден след ден разплитам
като плетка сбъркана и крива.
Всяка паяжина в къщи питам
само с теб ли бях така щастлива. ...

Тичащи букви в думи събирам,
редчета после с мисъл полирам,
мъничко рими, мъничко проза,
мъничко его, мъничко поза,
мъничко нежност, малко фриволност, ...

Малък съм като Давид
малък и безпомощен!
малък е и ''Чочко''
ама все го търсите
малко са ми и мераците .. ...

душа-
безплътна
разширява
обвивка
с цел ...

И знаеш ли, преди ми оставяше шоколада на прозореца.
Ей така, да ме зарадва. Щом будех се и погледнех към прозореца,
освен слънце там имаше и капчица любов.

Очи! Кажи да спрат.
Да не пронизват с хладен поглед
а после впили се омраза да таят
да спират устрема на всеки полет.
Къде изчезна в тях морето ...

Пестицидите от
чешмата
на живота
бавно ще убиват
корена на плевела, ...