На последна инстанция!?
Как ли, предсмъртните дни "изглеждат",
Накъде ли, вътрешните ни очи поглеждат?
Дали към светското.. или към небесното,
покаяние, прошка и надежда му е чудесното! ...

На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...

Всеки, който с дума, или жест
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...

Не всеки има своя книга.
Всяка бърза и търси си човека.

Театър "Свят" с прогнилите си и жално проскърцващи дъски на някога славната сцена. Сцена събирала пред себе си голямата Софийска публика, ставаща на крака и бурно аплодираща, викаща на бис. Някакви стари лаври, някогашна позабледняла слава. Прашни костюми и ъгли с необезпокоявани паяжини, раздран ки ...

"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...

на жена ми
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди... ...

Кукувица кука,
a в реката –
щука.
Зелена е гората.
Кумчо Вълчо ...

За да има… кой да псува,
българинът търси враг:
Путин, Байдън и… Урсула,
и съседът му… бунак!
Псува… Кирчо и Василев, ...

Не ме погребвайте
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...

Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...

Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото, ...

Едва ли листа бял ще ми е нужен,
щом не зная буквите да пиша,
но искам, искам силно да извикам
и подаръка си с думи да опиша.
Голям да бъде, но не чак толкова, ...

ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...

РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...

Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена, ...

Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...

Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...

Пожелай си нещо
и тихо мечтай,
желаеш ли нещо,
бори се до край!
Пожелай си нещо, ...

Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...

В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена ...

Линкин Парк- "Всяко зло е за добро"
(Албум "From Zero")
Имам чувство,че от сто дни съм разстроен...
Имам чувството,че от сто дни съм разстроен...
Взирам се в огледалото и търся друго лице... ...

Линкин Парк-"Освобождаване"
(Албум-"From Zero")
Все едно ми е...
Все едно ми е...
Все едно ми е... ...

СТУДЕНА СТАЯ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Не влизай в тази мрачна стая!
Не прекрачвай познатия праг!
Не влизай в тази стая! ...

Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...

Постъпката на Байдън да разреши удари с американско оръжие в сърцето на Русия e подъл номер спрямо новоизбрания президент Доналд Тръмп. Защото Тръмп обеща мирно уреждане на военния конфликт и стореното от Байдън е пряк опит за осуетяване на обещанието му. На мястото на Тръмп щях да телефонирам незаб ...

ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...

Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.

След като ми сложи, вето
върху фризера с вина,
преди седмица - момето,
кекс - през ден ми обеща!
Тя закле се - без омлети ...

Крачетата на Кора танцуваха под масата, докато тя размахваше лъжичката и разпалено обясняваше на майка си ..
- И да знаеш, там имаше една … абе една котка като тигърче, така скачаше и преборваше друга черна, е беше черна, ама на нослето си имаше бяло петно като … Отиваме нали ! …
- Изяш си закуската ...