Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...

"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...

Лятото на 2011. Ягодина – Сърбия. Ядосал ме е бившият ми мъж, място не мога да си намеря. Къщата и дворът светнаха. "Скачам на метлата" и към аквапарка, а той – на майната си Райна (с извинение) Сядам там в някакво капанче, веся нос над кафето си. По едно време някой се тръшва на стола до мен. Вдига ...

Тя потръпна. Усети ръката, която се докосна до сакралното й място. Кой е този, който дръзва да посегне на девствеността й? Мисълта за това я накара да отвори очи, за да накаже нахалника. Беше й предсказано, че ще срещне своя Ромео и ще се омъжи за него, но после ще остане вдовица. Ала това щеше да с ...

Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...

Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...

Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...

Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.

Един ден в твоята стая ще влезе едно момиче.
Ти няма да го чуеш и то тихо ще пристъпи зад гърба ти.
С малките си нежни длани ще затвори очите ти. Ти ще вдигнеш нагоре ръце и ще докоснеш лицето му. Не, това няма да бъде докосване! Това ще бъде вик – дълго сдържан и носен в сърцето, вик към огряните о ...

Il pleure dans mon coeur
comme il pleut sur la ville.
Плаче мойто сърце
както дъжд над градче.

Прикраси із зірок
Коли музика стане нудною,
коли я не матиму сил висловлюватися чарівно,
небо розірветься,
місяць залишиться без дому, ...

Писмо от всеки фронт
Повярвай ми, скъпа, ще има мир.
Всички реки ще са пълноводни.
Къщите ще са пълни с деца
и няма да има гладни. ...

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...

„Недей завижда!“ -
чу се свише - „Че се тъй
и Бог обижда...“

Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...

Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...

ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...

Мъж се прибира от работа и още от вратата се провиква.
- Жена, сега или ще правим диф секс, или отиваме на заведение...
- Пицария, ресторант, или кръчма, само кажи да знам, какви дрехи и грим да си избера, скъпи - отговаря жената.
14.09.2024.

Посред деня, на панаира
припи ми се внезапно бира.
Да става, квото стане...
Напред бе, бай Гецане!
Направо тръгнах към кафето ...

Никъде не е написано.
Никъде.
До този момент.
За мен и теб.
За нас. ...

Н А Д П Р Е В А Р А
Новият Супер Компютър в Швейцария
никога няма как да надхвърли
човешките възможности за създаване
с техните биологични,компактни сървъри. ...

/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...

И хукнах луда-полудяла,
нозете – боси. Трън до трън.
Не помня колко съм вървяла,
наяве ли, или насън.
Едничка лудост ме догони, ...

Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...

Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...

....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...

Смъртта не е виновна за това -
изгубих те в онези хоризонти,
които никога не са отстъпвали назад.
Остана пепелта от теб,
наречена от хората надежда.

Там, де червоний і жовтий кольори,
там і я,
ношу їх із собою і в собі.
Каміння з усіх країн світу
не варте однієї македонської піщинки. ...

Живот е инкубационен период на смърт.
Живот е гаранционен срок на смърт.
Живот е латентна форма на смърт.
Живот е черна лястовица на смърт.
Живот е райски ад, смърт е адски рай. ...