Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...

Ледените дни ще свършат
и огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват ...

Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...

Добро е, когато си дал
и нищо не чакаш в замяна,
когато ръка си подал
и вярваш в съдбовна промяна.
Когато отвориш очи ...

Мото в живота ми!
Да мечтаеш –
значи
да
живееш! ...

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
надежда
сила
студена ...

Времето е оплело спомените ми в конци,
играейки си с тях като с марионетки.
Това, което някога смятах за истина,
се оказа сянката на една така силно желана реалност.
Раздялата ни беше по-дълга ...

Всеки ден е репетиция... все по-непозната.
Този изпитен маратон, е тест за духа и сетивата.
На края на една нелека година, много от нас са изгубени.
Други гонят следата с информации луди:
" Всичко ще ви отнемат, даже собствените ви мисли! ...

Борис познаваше тази жена по физиономия. Спомни си, че я беше загледал веднъж, даже му се беше приискало да я заговори. Хубава беше, несъмнено. Стройна фигура, дълга права черна коса, бледо лице с меки черти.
Но красавицата представляваше ужасна гледка, което го потресе и дори уплаши. Настроението м ...

Казваш ми че съм мръсник...
Като ме погледнеш трепери въздуха...
Защото палиш огън в съзнанието ми в мисълта ми...
Жадувам за теб за горещото ти тяло...
И защо да е грях да задоволяваш нуждите на тялото си... ...

НАРОД БЕЗ МИНАЛО И ПАМЕТ
Спокоен град. Дори ченгета няма. Живот като по ноти тук върви.
От дъжд на вятър турска мелодрама в Канал -1, по NOVa, в bTv.
Народът е доволен, сит и весел, във МОЛ-а шпек салам напазарил.
Не ще да протестира тази есен! – ще си мълчи и в идния април. ...

Оплаква се, че е блокиран.
От много хора при това.
От десет души - лимитиран!
Обърнал го е на хвалба.
А по-добре… да си кротува, ...

В зоопарка на Виена
кротко както си вървях,
срещна ме една хиена,
беше чула моя смях
Подир нея – куп пингвини, ...

В тишината на нощта
Се къпем,
Двама голи,
Обсипани с цветя и
Ароматът на тамян ...

Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...

В 3 часа през нощта, не спя, а гледам тавна.
Стоя и си мисля ...
Това ли е любовта....
Непостоянна, вечно изменчива...
В единият миг нежна и топла, обгръщаща с уют и спокойствие.... ...

Бели снежинки, кошер пчели,
пухкави клони, прически...
Свършиха всички мокри мъгли,
крием се в шалове днеска.
Коледа иде по целият свят! ...

Реално е тривиално,
тривиално е реално.
Будизъм е духовен нудизъм,
нудизъм е телесен будизъм.

Ведър поздрав, мъничка усмивка,
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...

Соба(тур.) е отделна малка стая. Оттам собственик и собственост. Или особен, обособен.
***
Безделник е човек без висящи дела. Или не?
***
Шофьор всъщност е огняр,а фризьор е замразител. Като фризер. ...

Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева
Аранжимент Кирил Гунчев

ПРОТЕГНАТА ДУША
... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист, ...

КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют, ...

Изглeжда е намeрила убeжище
кристалната решетка на душата ми.
В графитената същност на съдбата ми –
не искам да съм хорското посмешище.
Не ми е диамантена породата. ...

Op under Fjeldet
toner en Lur
Ето го мрака който пак ми разказа
съня на нощната сива гора,
там дето писък на сова проряза ...

Танцувай с мен преди да дойде края.
Отвън вали, а аз дори не зная.
Безмълвен съм- в очите ти е рая
потапям се и плувам до безкрая.
Любов струи леда ми се стопява ...

От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки
Трудът си примирявам го обилно, ...

В някакъв друг живот съм писала стихове…
И разкази в някакъв друг живот съм писала…
В някакъв друг живот имах приятели и роднини…
И в някакъв друг живот плаках много за тях…
И си разкъсах сърцето в друг живот… ...

Някога, сред хълмовете на средновековна Германия, се издигал прекрасният замък Вайнсберг. Жителите на замъка си живели средновековния живот по най-добрия начин - окачвали гоблени, ядели хляб, твърд като броня и вероятно спорели чия коза на кого принадлежи. Докато не ги сполетяло бедствие: появила се ...

Щастлив ли си,
самотен ли си
сред много хора?
Снегът заличава ли стъпките ти?
Вървиш ли, ...

Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне ...

Вдигам ръка – вдигаш ръка.
Вдигам глава – вдигаш глава.
Не защото искаш, а защото аз искам така.
Ти си кукла, а аз – твоята съдба.
Какво ме интересува, че не искаш това, ...

Шефът ги пусна по-рано от работа. Истинско чудо. Не й се прибираше в къщи като типично семейна жена. Трябваше да убие времето. Влезе в едно малко, но уютно кафене. Никога не беше сядала тук, а и сама?! Пази боже като изоставена или търсеща мъж. Усмихна се на снобското си мислене. Почувства се особен ...