Остани. Недей си заминава,
да отпразнуваме и този миг сега,
да те погледам – бедна, изоставена
и тъжна, като никой път така.
В миналото ти недей се рови ...

Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...

Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...

БЯГСТВО В ГРАНИЦИТЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
На минаване призовах спомените,
и без оръжие и омраза тръгнах по пътя към крепостта,
построена между вода от пяна. И мечтите ме бият, ...

МОМЧЕШКА ПЕСНИЧКА
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...

Тук днес
тръгва си и бърза да замине
винаги съм там
за теб и мен
да прочета историята на лъжите ...

Всичко се движи като на лента,
един непрекъснат филм с ярки цветове.
Животът ми е като шепа вдъхновение,
дори и без крила, летя със сърцето.
Прегради не виждам, ни сълзи, ни мрак, ...

Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...

"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...

Нощта беше тиха и спокойна, сгушена в меката прегръдка на есента. Светът наоколо изглеждаше притихнал, сякаш дори природата спираше дъха си за миг. Тъмни облаци полека се стелеха над града, покривайки звездите, а малките светлинки от уличните лампи разсичаха мрака като далечни маяци. Въздухът носеше ...

Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...

Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...

За двама ни този ден е надежда,
започнала преди много лета.
И днес в очите ти се оглеждам,
и пак откривам в тях любовта.
Този есенен ден е началото ...

На по-малко от 100 км. южно от Багдад, на брега на река Ефрат, се намират останките на древния Вавилон. Сегашният му облик, белязан от безкомпромисния ход на времето, не e в състояние да разкрие блясъка на онзи внушителен център на някогашната велика империя, но въпреки това името Вавилон съвсем не ...

Ясното лятно небе
до хоризонта протяга снага
там цопва в топлото море
и хуква да целуне брега.
Към сушата вълни игриви тичат, ...

Не мога място да намеря,
не мога да се примиря,
че тръгват космос да катерят,
а немогат да вървят.
Че има още болни, гладни, ...

Грешен ли си?
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...

Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват ...

Неизбежна е уви,
тази среща в месецът веднъж,
когато всеки мъж,
среща възлюбената си в настроение особено!
Някак си, по божия природа, ...

Обичам слънчевото време,
обичам всички летни дни
и небосвода син над мене,
обичам теб, обичай ме и ти!
Обичам твоята усмивка, ...

Пълно е с безпокритни претенции,
със свалячи, с достойнство увиснало,
с млади, но сякаш за пенсии,
със светли личности... но с тъмно минало...
Пълно е с подобни и други, ...

Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...

От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...

Две думи казани в нощта,
чийто отговор не бе дочакан.
А лъжливи обещания сега,
ми се сбират още във душата.
Кога ще мога да ти кажа насаме, ...

Б Е З В Ъ З В Р А Т Н О
Най-прекрасните мигове
най-жестоко ни нараняват,
от живота ни когато отлитат завинаги
и никога не се вече повтарят. ...

“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...

Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...

МЪЖ В ДЪЖДА
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...

Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...

Пациент: Докторе..., мисля че страдам от раздвоение на личността.
Психолог: Защо така смятате?
Пациент: Открих, че имам два профила в един сайт.
Психолог: И какво от това? Не виждам повод за притеснение.
Пациент: Ами проблемът е, че от единия публикувам стихове, а от другия сама си ги хваля. ...

Отбелязвам в душата всеки лиричен звук.
Нима миговете святи са рана за моя слух?
И идват безсънни нощи,запалени от зора!
В толкова години,още ми е трудно да умра...
Заминаха любими хора:клада от тихи дела! ...

ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...