Ежедневки 106
1. Маскирах се, като чаршаф... и ме опънаха на матрака...
2. Изгубих се в нищото... на своите мисли...
3. Изгубих всичките пари... които нямах...
4. Доброто питие ме поддържа жив....вампир съм... ...

Един човек решил да събира левчета, белким спести някой фонд и той. Върнат му ресто - хоп, железното левче във вътрешния джоб. Вътрешен джоб - вътрешен човек. Пускал, пускал... минало време, обаче фондът не натежава.
И бръкнал в джоба да си преброи инвестициите. Но! Няма никой! Обърнал джоба - той с ...

Ти си такъв ... какъвто си,
понякога дързък и гневен...
несигурен в своя крехък уют
станал си... непотребен.
Добре, че са мислите... за нещата ...

Очите спят,
душите пак на Бог се молят,
умовете бдят
и тихичко бърборят.
А темата е винаги една - ...

Не съм поет... и ми личи.
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй.
Аз нямам меч, ни пушка с щик. ...

Дъждът дойде,поръси и си замина...
А ние искахме задълго да остане!
Като младеж отлетя за чужбина,
с жажда да натрупа благо имане.
Но се случиха по другому нещата. ...

Живей Човече
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...

Майстор зограф на църковни кубета,
по канони рисува - старозаветни.
Иконограф, стенописец - дарен от съдбата,
огниво и кремък да носи в душата.
За да пали искрата в богати и в нищи, ...

УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...

Емоции, чувства съзнанието ми мътят,
влюбено тръпне мойта душа,
ръся от тях трошици по пътя,
които да ме връщат щастлив у дома.
Птиците трошиците ми кълват ...

Вятърът виеше из тесните калдъръмени улички на село Лещовица. Небето беше потъмняло зловещо, натежало от обещанието за дъжд, а въздухът беше гъст от аромата на влажна пръст и лавандула. Внезапната промяна на времето не беше необичайна през лятото, но тази вечер във въздуха се усещаше нещо различно. ...

Не съм виновна,
че тази нощ е греховна.
Ти си този,
за една нощ.
Утре ще е друго, ...

Морето, вече есенно, е наше
и плажът, още топъл, си е наш,
минутите са тръгнали на паша,
събират си възторг, щастлив кураж,
събират си море, че после суша, ...

Четириъгълникът е една от най-загадъчните равнинни фигури. Очевидно той може да се изроди до триъгълник, чрез сливане на два от върховете му. А тогава ни спохожда и първото прозрение, уважаеми читатели. А то е, че цялото възможно познание за триъгълника е само една малка част от познанието за четири ...

Сълзите ми да спреш, ме целуни!
И болката с прегръдка прогони я!
В очите после ти ме погледни
и там, във тях дълбоко потърси я!
Дори за тебе спомен да съм аз – ...

Силата е в нас,
приятели!
Заложена е
в слънчевия сплит.
Полузаспала, ...

СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век – ...

Исках друго, обаче във рая
оказа се нямаше място за всички.
Долу в ниското с псетата лаех
и за къшея хляб се боричках.
Прашен, опърпан, с муцуна ...

О, любов, ела тук. Любов, ела при
мен, ще те целувам и прегръщам.
Ще целувам страстното ти тяло.
Целуни и прегърни ме.
Ела при мен и ще се спасиш. Не ...

Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...

Пианистката
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...

Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...

С буквар и телефон поемат
дечицата към първи клас
а знание отгде ще вземат
от интернет или от нас?
"Чети А, Б"* написал Вазов, ...

ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...

Болка.
Тялото ми е изпълнено със нея.
Болка.
Жива ли ще съм без нея?
Исках да чувствам, защото дълго време не бях. ...

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...

Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...

Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...

-Пич, ще го утрепя този малкия, казвам ти!
-Защо? – попитах аз.
-Нещо прави със Таня, знам! – отвърна Алекс.
-Защо го караш да стои с нея тогава? Пък и той е само на единадедест, няма как да прави нещо!
-Знам, че е на единадесет! Не ми казвай, че няма как! Викам го да я пази, защото тя не може да ст ...

В превалящо лежерно – задрямалото пладне,
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино, ...

Тази сутрин чаках, за да посрещна първите утринни лъчи, защото светлината на изгрева ме изпълваше с любов. Времето обаче беше мрачно, и тъмни облаци бяха покрили небето, сякаш танцуваха хванати за ръце, защото не спираха да се движат. Един от тях приличаше на малка лодка. Втори - на спасителен пояс. ...

ЗAВРЪЩAНЕ
Нa три рaзкрaчa от нощтa –
ceно, изгнило под плaтнищe.
Tо помни хиляди нeщa –
aлa нe ми рaзкaзвa нищо. ...

БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi. ...