Всичко допустимо е потенциална възможност,
от нас зависи проявата му във реалността,
провокирайки общата ни лабилност, тревожност,
бруталността и нахалството завземат властта.
Затова бай Ганьо и днеска звучи, ...

Дете - момиче и девойка,
разцъфва пъпка розов цвят.
Така отрязаната кройка
прилегнала е в този свят.
Лъчите галят сладострастно ...

Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...

Разлюбиха се, нали светът е различен…
Все нещо не стига…
…и все ни боли,
и все ни присвива.
И онуй дето викаме… ...

понякога
сълзата
приют е
за тъгата -
приют - сърцат - ...

Случи ни се любовта и ни облече в нея,
облече ни в обятия си трепетни и луди.
В едно отдаване без време и граници,
при всяка крачка, в ръцете на другия.
Случи ни се любовта в единствен миг, ...

Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...

Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...

Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...

ПЕПЕРУДА И СИНЧЕЦ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Цяла сутрин
не се отделят един от друг:
тя – заради синия му блясък, ...

Петачета от лъскав студ
днес в пазвата ми са нахлули.
Денят – в галошите обут –
не бърза да се претъркули.
А иска ми се да летя, ...

Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...

Облакът си има шапка...
Виж! Прилича на човек.
Щом пред слънцето заплака...
Всеки облак е поет.
Прави си... каквото знае. ...

Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...

Днес празник е на Атанасий Велики,
един другар на Антоний по вяра и душа.
Заедно проповядвали християнството някога,
славели Бог и разказвали за неговите дела!
На този ден, Атанасе, ти другари почерпи, ...

Our worlds collided and it was magical,
warm, tender with sparkles filled my soul,
it was all my soul have long for,
she is beautiful flower,
she is a sunflower, ...

Сред рояка от кокошки...
Два наперени петела
не зачитат мир и прошка
в любовните си цели.
Единият зове се Геро. ...

Подобно тежкия натрупан прах,
върху старите клавиши на пиано,
отвит стои потискан страх
и ужас притаен от страшна рана.
Обърканост отвсякъде личи, ...

Понеже днеска съм роден,
ама през миналия Век,
ще бъда доста откровен,
пред вас стои щастлив човек.
Със приятелите стари, ...

Бабо, бабо, я кажи ми,
що е, бабо, красота?
Може ли да е прикрита
или свети за света?
Има ли в живота хора ...

НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН
… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,
понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,
безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,
и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб, ...

За истината много хора са говорили,
за истината сам Исус ни сподели,
че прави нас човеците свободни.
Истината лесно не дохожда,
тя иска много работа, безсънни нощи. ...

Викат ми Мирослав Грешния. Прякорът ми дадоха приятели, които в никакъв случай не са по-добри от мене. Най-напред ми беше неприятно, но после свикнах и дори започна да ми харесва. Като се замисля, имам си грехове. Бъркал съм много пъти, но винаги съм разчитал само на себе си. Родителите ми загинаха ...

Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява, ...

На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...

Невинността има детско лице,
детска душа и съзнание,
чисто детско сърце,
и светло детско сияние.
Невинността е всъщност дете ...

Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...

В Е Р И Г А Т А - 2
Дълбоката памет съчетана с мощна фантазия
дамгосват притежателят им с клеймо,
което генофонда на вида щателно пази
и минало и бъдеще сбира в жежко танго. ...

Остави ме сред сенките на тишината,
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...

Щом можеш да танцуваш във снега
с една-единствена снежинка заблестяла –
кристална, нежна, с бяла чистота,
ти ще потънеш в танца и́ влудяващ.
Щом можеш да политнеш в синева ...

Любимият остарява,
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.
Попрегърбил се е леко, ...

Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...