От този миг, Любов, те нося през годините!
Във всяка своя нова среща преоткривам те
и духът ми в теб преражда се отново и отново!
Погалил всеки стрък зелен и земен цвят,
звездите и вселената побрал в сърцето си! ...

Дружбата законна е като модата изконна,
всеки мъж напет се зарича, че по нея хич не се увлича,
а пък, я го виж – в гражданското той по мярка я навлича
на тъста и родата от страната на жената им се кланя до земята,
а пък гневно пред жената проклина тъщата си и съдбата! ...

Буркан с любов,
сладък мед,
намазан на душата,
омаяна ми е главата.
Очи кафяви като есента. ...

Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...

И когато в плач живота си осмислям
и виждам, че не струва нищо той,
тогава аз разбирам истините и заблудите
и завръщам се в реалността на света.
А през останалото време, ...

Пролетно слънце ме огрява.
Гърдите се изпълват с любов.
Усмивката на слънчев лъч ме близна.
Освети се моят път към тебе.
Радостта се пръска. ...

Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...

Спокойно съм в графата "беден"
не си купувам често нови дрехи.
По пари се нареждам последен,
рядко си постигам лични успехи.
А в душата ми живеят такива мечти, ...

Момчето с уморените крила
не търси в огледалото приятел.
Измяната е строго вероятна.
Вината има много имена.
Момчето с уморените крила – ...

Отварям душата си,
теглила нося със шепа;
чакам забързания фьон,
нежелателно да ги издуха.
очевидното задълбавам ...

Реших да играя „va bank”. Да опитам. Въпреки че едва ли някои ще се хване. Реших да си търся партньор. Не можех да лъжа, и трябваше да му кажа,че съм болна. Не от грип, който минава за една седмица, а от тежка неизлечима болест. Колко ми остава, не знаех.
Получи се това, което очаквах.
Отидох на пър ...

Ти ли мене омагьоса,
аз ли теб - не знам,
но на пръсти стъпвам боса,
в тебе - в твоя храм.
Нежно аз венци изплитам ...

Ще почне ли съдебният процес
към маскарите на народа наш,
дробили гнойния абцес,
натискали главата му и не веднъж
или пък дваж?! ...

И мойта есен в мен пристигна,
и с мене тръгна да вървим.
Годините ми тя достигна
и трябва днес да се търпим.
Към зимата сега вървим. ...

А казваха, че раздялата не боли!
Болели само раните!
Болели толкова силно!
Както никога до сега!
Само допира на горещия пожар не истина в мен! ...

Глътка милувка са
...очите ти –
гледаш,
докосваш,
обсебваш ...

Колко обич сбира ми сърцето –
всичката до сетен удар е за теб,
как кипи във вените кръвта ми –
бих дала всяка капчица за теб...
За тебе арфа е душата ми ...

Не ща нищо, нищо. Нищо не ми трябва на земята.
Всичко е вятър.
Елин Пелин „Земя“
Вятърът богат е неимоверно,
че хората по него са захвърляли ...

Какво е да обичаш мъж?
Да надпреварваш лудите вихрушки,
да укротяваш диви бесове
и нежно да им се усмихваш.
Какво е да обичаш мъж? ...

Старите си спомени разглеждам.
Наслагвам ги един до друг.
Изглеждат ярки, с добри разцветки,
с контури ясни и без облик груб.
Казвам си: "Ако някой ги погледне ...

Изморих се и друго не зная.
И вчера и днес не се усмихнах.
И денем и нощем само мечтая,
мечта си оставаш и вече свикнах.
Мечтая в своето лудо безсъние ...

косите бели
косми като луди
щъкат от ушите
шиповете боцкат
в кръста ...

И като вървяхме така нагоре по стръмнината, отведнъж пред нас се появи голо, равно място и грамаден мраморен саркофаг, който с времето и от собственото си тегло беше потънал до половината в земята. Десет лакти широк и дълъг от тука до Стамбул. Защо ли го намираме точно на това място? В пустинята. В ...

Още помня онези полета
с аромат на диви цветя,
само птици се реят в небето!
Този спомен навява тъга!
Виждам даже къщите стари ...

На С.
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...

Генка Богданова
Трепери земята, кънтят небесата от стъпки на прелестен пес.
Какъв ти пес, братко, пред мене накратко извива снага Болонез.
Косъмът – къдрав, опашка – коприна, а погледа – фин шоколад…
Как ли спокойна край него да мина –Аполон е, макар и космат! ...

Когато бъдеш
пренебрегнат, дръж се не
като засегнат,
а щастливец, че не са
ти срỳтили духà ти!...

Потъгувай колкото е нужно,
дори на воля поплачи,
загуба на близък – нас събужда,
думите излишни са – да помълчим!
В такъв момент, всеки се замисля ...

107/Ний нямаше къде да идем,
главите си да подслоним
и трябваше звезди да видим,
докато Слънцето следим...
И подчертавам тук дебело, ...

Трифон Иванов
Една звезда за миг угасна,
звезда от Българският златен тим,
остана тя завинаги безгласна,
но за нас е вечният непобедим! ...

Две очи искрени не прогледнали
никога жестоката, брутална истина,
очи вярващи в любовта
и добротата нейстово
Две очи по-чисти от бяло ...

Ти знаеш ли коя съм аз сега?
По нищо не приличам на тогава...
Сладнеех. Днес горча като вина,
защото ти направи ме такава.
И бях добра. И лоша бях. Зависи – ...

Това, което е...
Болка, щастие, любов, страст
свобода, път, полет за душата...
в сърцето ми, в сърцето ми - и
твоето - една обединена искреност... ...

Отвсякъде затрупан с книги,
безплатни мисли в тролея
и червено вино в петък вечер,
моят свят е толкова различен
от твоя, ...

- Аз убих Джудит – каза жената с бялата рокля, с лилията в косите, с чисто новата, искряща в празнично златно халка. Аз убих Джудит, каза младоженката.
Пианистът се втренчи в лицето й, и въпреки, че тя се бе надвесила - над него, над клавишите, над страниците с ноти, имаше чувството, че сините й очи ...