Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол н ...

И бях на ръба.
И под него.
И летях.
И пълзях.
И давах. ...

"И ето ти дочака със своите очи да видиш..."
И ето ти дочака със своите очи да видиш
как за първи път затръшвам ти вратата,
как по стълбите притичвам и отивам,
как се моля да ме спреш, ...

Нима звездите падат в морето
като мечти, изчезнали, угаснали?
Нима слънцето е кръгче в небето
за децата, вече пораснали?
Нима не е възможно да има ...

Прекрасен ден! Живеем с вяра,
опитваме от милостта на Бога.
Оставяме греха си на олтара,
загърбваме съмнение, тревога.
Днес пак се посвещаваме на Тебе – ...

Днес целунах слънцето,
то дари ми дар,
в градините с ароматни рози,
видях те пред един олтар,
с чисто бяла рокля, ...

Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...

Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички ...

Поминав покрај нашата куќа,
за двесте луѓе.
Знаев дека е празна и пуста.
Патот што со врзани очи
можев да го поминам, ...

Започнах Аз пореден кръг от орбитата на живота,
с бавна крачка ще вървя по неговият път.
Носих, ще нося Аз до край в душата си хомота,
с любов, сърце от Господ дадената плът.
През погледа ми лъкатушат цветове и багри, ...

врабчови стъпки
по заснежени клони
снежинки шумят
* * *
брезови клонки ...

Все ще обичаме
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига. ...

Скандал след скандал
и пак някакъв скандал.
Викове и крясъци
бой и целувки
любов и омраза. ...

Знам колко мъничко ти е нужно,
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...

Глава пред трудности не скланям!
Пред невъзможности се извисявам.
По мъжки втурвам се в борбите,
дерзая, обичам, горя заради мечтите.
Душата ми бунтар е, ...

Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъ ...

Наскоро се запознах с една английска телевизионна драма за началото на миналия век и останах изумена от обноските, дипломацията и отношенията между хората (все неща, които наистина оценявам от тази епоха, въпреки че не оценявам особено Първата Световна война или потъването на Титаник). Ако си позвол ...

Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...

Не е страшно.
Ездачи на времето
боравят умело със стремето.
Ето, товарът ни
стремглаво отпада. ...

Нажежавай ме до бяло
сред този сняг дълбок.
Разтопявай ме, но бавно,
превърни ме във поток.
На капки ще те пренеса ...

Малката Гуен сама се прибира,
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва ...

Тъмно е... И пак вали.
Студът облича ни душите.
Сковани в мраз и лед редим
слова за мир, за нас различен.
Където липсва суета, ...

Болен съм, мамо, от тежка болест,
лек още за нея няма.
Сърцето ми в бездна, във пропаст,
любовната болест ме хвана.
Ти знаеш ли, мамо, как се лекува ...

Аромат на разцъфнал салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар. ...

Свързва ни една любов за двама,
писана под купола на храма.
Тръгнахме по пътя на живота
право към житейската Голгота.
Днес стареем си полека-лека ...

Роза с чуден аромат –
това, о, мила, си ти,
най-хубава в цял свят,
най-хубава от моите мечти.
Помня прекрасната ти коса, ...

На днешния ден искам да ти кажа нещо, което означава много за мен. Искам да знаеш, че това, което се случи преди 30 месеца, тази целувка ме промени тотално. Благодарение на нея разбрах какво е да си всичко за някого, какво означава да се събудиш и да нямаш търпение да станеш и да живееш. Разбрах как ...

Душата ми е изоставен плаж.
По него само ветрове се гонят.
Снегът, студът, ледът, не са мираж.
И с тях живея не по своя воля.
Природата решила е така, ...

Мечтая
На моста пред морето синьо
стоя загледана в безкрая
не може нищо да ме спре,
за тебе аз да си мечтая. ...

60/ Видях Иран и от небето,
пътувайки със самолет.
Кръстосвахме го общо взето,
но нека да вървим под ред.
Подготвяхме се по страната. ...

Дали във куфар можеш...
Живота си да сложиш?
И след това... Да го зарежеш
на някой кръстопът.
Или трябва всичко, на което вярваш, ...

Нима отдавна ни се свиди
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.
По-смачкан от прочетен вестник, ...

Назряла съм, ела ме откъсни.
Като плода греховен съм – така неустоима.
И устните си в мене жадно впий,
засукал соковете ми неутолимо.
Плъзни се с дланите по хълмовете ми – ...

Изнудваме душите си непрестанно.
Да се молят, да обичат, да прощават,
да забравят, да мразят...
Но никога няма да ни откажат,
затова са души.