Царете ни, отдавна са история.
Историята помни имена.
Името, за личноста се бори.
Борбата е безмилостна борба.
Царете са оставили пътека. ...

Вървях изгубена, в неясна тъмнина
и търсех Те, дочула че Те има.
Не ме остави в мрака да вървя,
измъкна ме от вечната ми зима.
Показа ми пленителни неща: ...

∞
-Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Вдигнах очи към Дотъм и за момент се замислих. Вече една седмица не бях виждала Римън и бях почти откачила. В събота си бяхме уговорили среща в дома му и този път Дотъм щеше да дойде с нас. Но беше едва сряда и започвах да превъртам.
-С вас? – избърборих идиотск ...

Христо Гелов, роден в България, но завършил Университет „Комплутенсе“ в Мадрид - графични изкуства („Graphic Arts at the Complutense University of Madrid“) преобразява иначе скучните бели ивици на черен асфалт, познати ни като пешеходни пътеки в нещо, което нарича „мост между двата свята“ („A bridge ...

Истината в цветните ни дири...
Изгубвам се във мислите за теб
А те чертаят мъдри коловози
Забързана в изгряващия ден
На думите си търся аналози ...

Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратен ...

От толкова сълзи очите ме болят,
сърцето кърпи своите рани от живота.
Болките в душите ден след ден неспирно се роят,
на кой ли нося питам се хомота?
Остана мъничко любов сега в гърдите, ...

С топла въздишка, алена мисъл,
сочният облак пада в съня ми.
С цветния мраз на росата въздиша,
вдишва и пак се разлива из тръните...

При нас омразата приседна
без повод и без знак дори
и в миг надеждата последна
изчезна нейде в дън гори.
Любовта избяга съкрушена ...

МЕДИЦИНАТА
е с болката, тъгата
и см...ртта борба...
Битка с болката,
тъгата и см...ртта е ...

И тръгнах си аз - така внезапно
след години глупави съмнения.
Увереността получих поетапно,
заедно с абсурдните ти извинения.
Не знаех къде отивам, но не спрях. ...

Бургас е моя град-
за радост и тъга.
И аз съм негов брат
от детство до сега.
Четях във този град ...

Горчиш ми, горчиш, като черно кафе,
Като вино от тежки въздишки.
Със адска душа и прекрасно лице
Ме оплете във множество нишки.
А мед предпочитам пред това да горчи, ...

... може би ще те чакам притихнала
сред останки от случено щастие.
И макар че вече съм свикнала,
пак ще имам за срещата нереално очакване.
Ще е пролет – време за влюбени. ...

Така умираме,
умираме,
всеки ден все повече
и повече.
Самоубийството ...

Двадесет и един дена -
в двадесет и първи век -
народи разединени
провеждат изпит за човека.
С перо и слово - ...

Догаря огънят. Дърветата пращят.
Пръстта под нозете ми пари.
Вълшебство се носи из горския свят.
Каляват се днес нестинари.
Готова е вече, тлее жарта. ...

И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
Откърши ябълката клон – ...

БЕЗГРИЖИЕ
Безгрижие, граничeщо с нехайство,
през младостта ми бе, на топло в мен…
Плетях си кошницата с ходатайства.
И с безразличие бях зареден! ...

– С мен няма да ти се налага да правиш нищо от това. Имам си една леля да ми чисти и готви, имам си и пари за сметките. Имам и две спални, ако не искаш да ме гушкаш вечер.
– Не – клатя отрицателно глава.
Той пак ме погалва.
– Добре. Тогава ще се прибереш във вкъщи. Няма да седиш да мръзнеш в тая дуп ...

Бежать, сбежать по закоулкам памяти
от себя, от всех, от воспоминаний.
От жизни ждав чего-то, не дождавшейся
пойти в период и просто так забыть.
Проснуться и понять,что холод не вокруг,а внутри тебя, ...

И няма значение каква съм била,
и колко апокалипсиса съм преживяла,
и дали била съм дълго време без душа,
или на парчета. Днес съм цяла.
И онази, дето беше властелин, ...

Това е един разказ за любовта. Но не бързайте да си мислите,че е поредната банална любовна история. Това е разказ за любов разделена между две жени. Сега ще си кажете - ето поредния любовен триъгълник. Но не е! Това е една необикновена история. Любов между живота и смъртта. Но да почна отначало, так ...

Когато някой ме запита
щастлив ли съм на тоя свят,
е все едно да ме попита
с какво съм беден и богат?
Щастлив съм с моята Родина, ...

Опияняваща нощ. Черна, мека и топла като кадифе. Небето и земята се сливаха в едно и звездите сякаш блестяха в нищото. Едновременно далечни и близки, мигащи и неподвижни, красиви и студени, те криеха в себе си цялото онова очарование, което човек сякаш не, вижда, ами по-скоро чувства когато отправи ...

Един различен, между много други
или по-добре "самотният поет".
Човекът който те обича и не мрази,
дори най-големите дефекти в теб!
Един нещастник със добро сърце, ...

на Емо
Всеки ден със теб ми (б)е подарък.
Светлинка, покълнала в сърцето,
вик щастлив, до болка нежен, ярък.
Стълба, дето води към небето. ...

Алкохол, цигари, лимузина,
барове, жени, бордели...
Обърнеш се.!?
Животът ти заминал -
изпил си го с пикантните ...

Вечер в тъмнината...
В откровението на нощта.
Задавам си въпроса...
Дали съм защитил, запазил
любовта!? ...

Среднощен влак.
Самотен пътник. Запустяла гара.
На хоризонта огнена зора,
в очакване заспала пак.
Тишина и тъмнина. ...

Да обичаш безмерно, безкрайно...
Искам да плувам из твоите безкрайни морета
с вятъра и огъня в ръцете ти върху лицето ми...,
вървейки по брега на нашите тайни и истини...
искам веднъж да не се налага да мисля за нищо, ...

Umarm'
Die
Welt
Im
Vers ...

(Превод от босненски)
Искам да говоря за нещо, което е
необосновано осъдено.
Тъжното мълчание,
преизпълнено напук, ...

Текст Мая&Алекс
Вокал Живко Димитров

Винаги ще съм тук...
Не знам как успявам да уловя
красивия полет на погледа ти,
на теб - един ангел от небесата
и съучастник в сънищата ми... ...

Не ме наранявай
Недей! Не ме наранявай!
Със всеки изминал ден
смирено те умолявам -
не убивай топлото в мен! ...