Защо никой не иска вятъра да слуша
и си мислим, че роши напразно косите.
Та той е летял през морета и суша
и предава от човек на човек мечтите.
Например, ти, нали някой силно обичаш, ...

Седнали сме на ръба
на пропастта
и само ръката ти
ме спира да скоча.
Силата ти се измерва ...

Време е да се сбогувам,
да не плача повече да не тъжа.
Време е последно сбогом да ти кажа,
но едва го изричам с половин уста.
Време е сълзите да изтрия, ...

Бърза уста,
поглед изцъклен с трептяща глава,
глас на висока октава стържещ ръждиво слуха,
безконечен безпокой,
в тяло с тревоги безброй, ...

Безмълвие
Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не е един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихвал вятърът. ...

Желана и обичана-
красива си като небето
обляно в слънчев летен ден!
Красива си като морето,
на което винаги съм в плен! ...

Разпуснала смарагдови коси,
през вековете носи ме реката,
на древността всред тайни пещери,
където вечна само е душата.
Където магнетичните очи ...

Като ухание след дъжд.
Като усмивка на лицето ми.
Размислило се бъдеще...
Сълзица от сърцето ми.
Из вените препуска... ...

Толкова липсваш...като хладен ветрец
с дъх галещ, тъй свеж в маранята.
За черната пръст както капки дъждец,
зажаднели за ласки позлата.
Липсваш ми още като бяла вълна ...

Често влизам в сайт любим,
нещичко и аз да кажа
с думи подредени в рими,
но някой дръпнал ми блокажа!
При него няма да се спирам, ...

...Ако извикам името ти...
Чувствам аромата ти навсякъде,
докато мечтите ни бълнуват в съня,
в непосредствена близост до възглавницата ти
и в сливането на душите ни... ...

Отиде си големият Евтим.
Пред гения му сме една трохичка.
За него. В памет - нека помълчим
в ръка с запалена свещичка!
Написа стихове чудесни, ...

От доста години имам регистрация в този сайт (проверих, от цели 8!). Влизам, чета, анализирам, харесвам, не харесвам, радвам се, ядосвам се, изумявам се. Само че не пиша. Затова и не оценявам, защото ми се струва нередно да се изказвам за чуждите творения, положително или отрицателно, без да съм дал ...

В живота ми съм просто паднал дъжд,
а ти - небе, в което няма как да скрия
надеждата ми, че си влюбен мак,
с целувката на песенна идилия,
из мислите така си тананикам ...

Тя ли? Тя не беше като останалите момичета. Не се набиваше на очи. Не беше слаба, нито красива, нито притежаваше нещо различно от другите. Не обичаше да се гледа с часове пред огледалото, защото с това само откриваше все по-нови неща в себе си, които не харесва. Тя? Тя беше непохватна, скована, на м ...

Отначало бе дъждът,
след него
водната стихия,
останалото
удари го градът, ...

Обичал ли си някоя
така, че нощем да не спиш?
Въртиш се във леглото,
а тя в мислите ти скита…
Обичал ли си някоя ...

Размазан, проснат и пребит...
Усукан - на въже навит,
проклинам днеска този свят,
че без ухание, без цвят
той има право на живот ...

На пейката седнаха двама,
на пейката - под стария дъб,
създаде се там мелодрама,
и обърнаха намръщено гръб.
На пейката, след ливадата цветна, ...

Настъпи залезът,
и с него краят на работния ден
а аз луд да се прибера у дома,
защото цял ден се чувствам вдъхновен
да напиша този стих ...

Престана ли да търсиш
още преди много време -
твоето място в света,
вдлъбнатината на Душата,
само за теб предначертана, ...

ТАНЦ С ВЪЗЛЮБЕНИЯ ВЯТЪР
Р. Чакърова
Повика ме гласът на сутрешния Вятър...
Погали ме със мекия си тембър.
Събуди се за полети душата ми. ...

Очите ти, сине... са чисти,
като планински езера...
Кристално сини, бисерни мъниста,
непознали още ни болка, нито грехота.
Ще виждаш с тях живота, сине... ...

Прах при прахта. И после какво?
Изчезване в нищото, в тъмното, в мрака?
Не вярвам в това! Не зная защо...
Нима сме сами и нас никой не чака?
Нима няма свят отвъд пепелта, ...

МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...

Само пощипни я ти!
Бре, като се разпищи,
ако можеш, укроти я!
Няма с нея оправия,
че разглезена от малка ...

С болка и в съдба нелека
аз вървя по тъжната пътека
и ето - слънцето се скрива
и аз не зная накъде отивам.
Прибира ме в своите обятия нощта - ...

Hear! The pain whispering your name
and the walls draw your silhouette.
I stand in the wet, lonely room,
where you were before...
I cry: it's so much painfully ...

Above vast pastures of blue grass the purple sun shone with the overwhelming brightness of a million suns of a more appropriate for a star colour.
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...

The scars are open
and with a claw of broken,
the Death whispering my name.
She comes, she holds me
and with fists hits me. ...

Щом по залез рибарските лодки
с тежък улов се връщат на кея,
край брега, сред отблясъци кротки,
сини приказки морски живеят.
Морски бриз дирижира вълните, ...

Къде отиваме, чудя се къде?
С очи затворени в тъмнина не нужна.
Къде ли този хаос всички ще ни отведе?
Студен ли пламък в душите лумна?
Къде отиваме без вяра в сърцата? ...

...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам, ...