Преваля пладне. Цял живот към залез слиза.
Денят ще падне. Всичко в есента навлиза.
Врата отваря залезът към небесата
и се повтаря знак пореден в чудесата.
Години мои- трупани в живота, Боже, ...

В живот по баналната схема,
на принципа, трябва, не трябва,
подвластен на тежка дилема
човекът сами се ограбва.
Впрегнат във някакви норми, ...

Не запомни съня ми. Добре.
Имам мъничко време. До съмване.
И едно умълчано море.
И мечти – цяла вечност. До сбъдване.
Не разбирам съня ти. Какво, ...

Когато съм лош, аз мириша на сяра.
с кобалтови нокти, в очите ми-жар.
Не виждам живот, сърцето ми страда.
Със слаби ръце е поваления цар,
Когато сме лоши, сърцата ги няма! ...

Аз съм нощна муза,
аз съм сдавен стон,
аз съм нервна криза
и оксиморон.
Аз съм бяло було ...

Знаех,
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва, ...

Човеците са крайно плиткоумни и прости същества. Защо изобщо ни е създал Онзи горе? Да ни се подиграва? Ами най-вероятно това е била причината. Как е възможно единственото нещо, което може да те интересува да бъдат дрехите на останалите, парите, които имат и крайно безсмислени и жалки глупости? Как ...

Ах ти, глупаво човече,
що ни даваш този зор?
Ние пък какво ти пречим,
та ни мориш със ,,ЗенкОр"?
Бог не е създал Земята, ...

Розата, която намерих...
Розата, която намерих...
Подарявам ти тази роза,
намерих я на пътя-
една и единствена... ...

Вино
Навън вали леден дъжд
А вътре – изгаряща лава
Не те искам вече
Но не мога и да те забравя ...

Ти беше ли до мен,
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото, ...

Здравей! Не ме ли помниш вече!
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка, ...

Не ме търси във морската вода,
омръзна ми да мия бреговете
и да заглаждам мидите с ръка,
луната нощем в мен да свети.
Не ме търси сред горските цветя, ...

Защо плачеш, облаче бяло?
Какво те мъчи?
То каза: "Къде се е видяло
световна шампионка от болки да се гърчи,
че паднала е от балкона на имота ...

Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...

Сутрин, когато небето отвори очи и синия поглед
изпрати луната слънчеви топли лъчи огряват
полята, това е краят на приказка толкоз позната.
Първо усмивка, щастие, мисъл после
стон, тъга край кралския трон. ...

Многознайците
/басня/
Събрали са се група многознайци
и взели да се надприказват
и тия хора, смели като зайци ...

Ще завали. Буря наближава тихомълком. Да отмие горещината насъбрана по светло от юнското слънце. Ще загърми. И всяка мълния ще ти дава знак, че можеш да започнеш да приютяваш изпаряващия се от рутинната жега оптимизъм. Ако успееш да доловиш проблясъците на десетките нови надежди, които се появяват з ...

Аз мисля, че имам и дни за молитва.
И имам достатъчно дни за развод.
Душата обаче все бърза и литва
да търси в небето най- късия брод.
На другия бряг са и всички безгрешни- ...

И в „са-та-нà-та“
ѝма рѝма, БÒЖКЕ ЛЕ,
не è ли мнòжко?!...

> Вратата оставих отворена
> да влезеш тихо през нея,
> а прозорецът отдавна затворен е,
> като лодка, самотна на кея.
> ...

Над Ботевград надвиснал тъмен облак
чертаещ ден за почест и печал.
На този ден, на втори юни
България загубва своят син поет, бунтар,
с перо и сабя в нашата история останал ...

КАТО В ШУБЕРТОВА ПЕСЕН
Р.Чакърова
Един поет бе вперил тъжен поглед
във залеза над речната вода.
И преподреждаше наум живота ...

Прибирам се към къщи и пътьом решавам да вляза в кварталния магазин. Освен продавачката има само една жена, така че бързо ще свърша работа, или поне така си мислех.
- Искам сок от праскова.
Получава го, плаща, прибира си рестото и сока в чантата, обръща се да си тръгне, но в този момент решава, че е ...

На минути път от плач,
напиращи сълзи,
желаят да ги освободя,
като думите неизречени.
Плаках цял ден ...

Манолова захар
Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, т ...

I
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я бива ...

Има и силни мъже.
Вярно, вече на мода не са..
На някои този етикет
не им понася .. прав им път!
За силните - аплодисменти : ...

Ако можеше да говори
Какво би могло да се промени в живота ви, ако познавахте някой премъдър и дълголетен старец, който е жив свидетел на всички събития в българската история? Само ако можеше да говори нали? Има какво да разкаже.
Извисил високата си, вече оредяла на места корона и разперил дебелите ...

Измамно-невинна покана:
да опитаме пак;
отново гурме е капанът
с дегустация на Вина.
Аперитивът е погледи-заговори, ...

Огледало в тъмнината,
уловило светлина...!
Лъч надежда то раздало
в тъмнината на света.
Огледало в тъмнината, ...

Сълзите изтичат на воля,
мъка в душата кротко лежи.
Пред олтара коленича и моля
сърцето свито, болка в него тежи.
Моминска младост отлитна. ...

Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а го ...