Какви ли крачки, скокове не правих
в преследване на крайната си цел.
След себе си, какво ли не оставях -
усмивки и сълзи, любов, разстрел...
Убивах лошото, доброто поощрявах, ...

Защо ли те обичам толкова много,
и да те забравя, аз не мога.
Моето сърце вече изгасва,
ала твоето лице все още
пред очите ми проблясва. ...

Разбитите врати
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка ...

Сметки. Далавери. ЧЕЗ.
Митинг. Лозунги. Протест.
Мутри. Банки. Монопол.
Такси. Лихви. Произвол.
Маски. Камъни. Побой. ...

Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ...

Паднал ангел съм, оставил небето
зад себе си, превърнал сърцето си
в прах и напълно изгубил се.
Роден съм от майка фурия,
а баща ми е огънят бурен, ...

Защо засвети нощем сред звездите,
сега не спирам с болката да плача.
Аз вече съм почерненият от смъртта ти скитник
и все боли към спомена да крача.
Тъй все вали небето ми в очите, ...

Как се обича
То не беше любов.
Беше грях и прошка.
Мълчание и болка.
Не бе любов, а някакво сливане. ...

Минаха години, а нищо не става
Знайте - няма друга такава държава!
Където и да погледнеш, разлика няма!
Всичките сме в най-дълбоката яма.
Гледаш самотен и тъжен младеж, ...

Бесове във душата ми стръвно нахлуват
и вилнеят, раздират я, разпарчатосват.
Във кръвта ми отровно, ехидно бушуват
и сърцето ми с белези злобно дамгосват.
И е черно, злокобно и плашещо в мислите, ...

ОБЯВА
Публикувах обява в местния вестник: „Търся жена, с която да отгледам сина си. Причината – още няма седем години.”
През първия ден позвъниха две ученички да питат „за колко евро на час”. Извиних им се, обясних им спокойно, че не са разбрали обявата.
Цяла седмица никой не ми се обади. В събота в ...

Защо това, което не ме убива, не ме прави по-силен
В това кратко есе бих искал да обясня защо не приемам известната фраза на Фридрих Ницше „Това, което не ме убива, ме прави по-силен.“ Веднага искам да подчертая, че ни най-малко не поставям под съмнение заслугите към философията и литературата на ве ...

Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьор ...

Уж бяхме близки,
споделяхме си всички.
Разказах ти за тайни,
дълбоко пазени от други.
Чувахме се често ...

Да преброди пътникът
деня,
и да
спре
пред портите на Здрача. ...

10.
Петъкът започна със сутрешен крос. Бях възобновил тези упражнения още на втория ден след като се настаних отново тук. Чувствах се в добра кондиция и напълно подготвен за това, което предстоеше. Подредих в чантата внимателно оборудването, което щях да нося и го пренесох в колата. Реших да напиша ...

Кой живее в този свят,
никой и ничия душа.
Тук за любов няма дума,
само злото е на власт.
Но чух случайно аз безгласен, ...

Две души в две тела,
две сърца в беда!
Любов ли бе това?
Кой ни прокълна?
Сякаш спомен далечен, ...

В детството си имах една приятелка, която се казваше Мирослава. Тя учеше в гимназията, а аз бях едва на пет години. Разликата във възрастта ни не ни пречеше да общуваме и да се забавляваме безкрайно, когато бяхме заедно. Тя имаше прекрасни колекции хербарии от най- различни цветя, които беше събирал ...

Търся място без обхват на сърцето,
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината, ...

Познавал съм те в спомени далечни,
когато още били сме деца.
Но ето: по законите човечни
събрахме нявга нашите сърца.
Аз сам те търсех в нощната тъмница. ...

Когато свестните се уморят
да бъдат мярката и коректив -
чевръсто с мутренски похват,
се пръква някой примитив.
Добрал се до Олимп случайно - ...

Аз съм толкова малък пред теб,
ти си толкоз могъщ и огромен
и сега си изправен пред мен
свиреп, своенравен, избухващ
със ярост, съсипващ, коварен, ...

За мене с нищо лошо не си спомняй,
на гроба ми не идвай вечерта,
сълзи недей пролива, скъпа моя,
недей поставя стръкчета цветя.
Не можеш да изгубиш това, което нямаш.... ...

и посегна, че да хване
искри от небето,
та да ги постави
като лунички
по слепоочието.

Един незабравим миг,
успокои копнежа ми
да те видя,
не знам дали беше спомен
или мечта, но също така ...

Ще дойде моят ден,
когато няма вече да съм натъжен,
когато болката ще свърши
и вечността сълзите ще избърше.
За нея ще мисля аз - ...

Arco iris - Mario Benedetti
A veces
por supuesto
usted sonríe
y no importa lo linda ...

Пабло Неруда - Робиня моя
Esclava mía, témeme. Ámame. Esclava mía!
Soy contigo el ocaso más vasto de mi cielo,
y en él despunta mi alma como una estrella fría.
Cuando de ti se alejan vuelven a mí mis pasos. ...

Днеска ходих с дъщерята
в близката до нас гора.
Капеха без шум листата,
цял килим под нас изгря.
Но детето натъжено ...

Замлъкна сърцето.
Мълчи като камък.
Отрових момчето.
Целунало рана.
Изплетох камшици. ...

Ето на толкова си да ме загубиш...
" Никой не знае какво има, докато не го загуби"
Нямаш време и желание да ме погледнеш,
не искам да ме разбереш, само да ме чуеш...
не искаш да почувстваш твоята болка дори, ...

(Превод от хърватски)
Твърде малко е един век за рязане на паразити,
за трансформацията на ножа с издълбаните инициали.
Твърде малко е времето за обединяване на клонове,
пометени от камшика на бушуващата буря. ...

ПЪТЯТ СВЪРШИ
Пътя свърши, остават само спомени.
Спомени които радват и болят!
Безбрежна нощ, жена до мен и сила,
не искам да съм сам, а да летя! ...